Само един район на Русия каза "не" на референдума. Става дума за онова гласуване, което позволи на президента Владимир Путин да управлява още 12 години. Поправките в конституцията бяха подкрепени от 78 % от участниците в референдума. Но ето че се намери едно "против".
Това изключение е северозападният Ненецки автономен окръг, който е рядко населен и зависим от добива на петрол. 55,25% от хората, гласували там, бяха против промените в конституцията на Русия.
Изборната активност беше ниска на фона на средната за страната – 22 хиляди от 37,5-те хиляди хора с право на глас пуснаха бюлетини. От тях 12 074 са гласували срещу конституционните поправки, а 9567 са ги подкрепили.
Избирателната активност в цялата страна е била 65% според данните на Централната избирателна комисия. Опозицията и критици на Путин твърдят, че резултатите са манипулирани.
В някои области – например в Чечня, която се управлява от близкия до Путин Рамзан Кадиров, както и в сибирския район Тува, откъдето е родом министърът на отбраната на Путин Сергей Шойгу, около 97% от гласувалите са подкрепили конституционните поправки.
Подкрепата за реформите е най-ниска в отдалечените райони. Сравнително висок е делът на гласувалите с „не“ в Якутия – 40%, най-много след Ненецкия окръг. В Камчатка 37% от гласувалите са били против промените в руската конституция. Близки до тези са и резултатите в Хабаровск и Магаданска област.
Конституционните поправки предвиждат възможност Путин да остане президент още два мандата до 2036 г. Освен това с новите текстове бракът се дефинира като съюз между мъж и жена, „вярата в Бог“ се посочва като ключова национална ценност, а руският се дефинира като „език на държавообразуващия народ, влизащ в многонационалния съюз от равноправни народи“.
Председателката на Централната избирателна комисия Ела Памфилова отказа да коментира защо мнозинството от жителите на Ненецкия окръг са били против реформите. На 2 юли пред Интерфакс тя заяви, че резултатите говорят за точността на преброяването.
Неофициалните коментари от Кремъл са в същата посока. Агенция Интерфакс цитира неназован източник, близък до администрацията на Путин, който казва, че в Кремъл не драматизират ситуацията и изтъква, че мнозинството гласували в цели 17 окръга на референдума за постсъветската конституция на Русия през 1993 г. са били против.
Някои наблюдатели в Русия обясняват резултатите в Ненецкия окръг с недоволството на жителите на зависимия от добива на петрол регион след спада в цените на суровината през последните месеци.
Съветникът на Путин по гражданско общество и човешки права Валерий Федеев обаче има друга теория защо мнозинството жители на Ненецкия окръг са гласували против конституционните промени.
„Очевидно жителите на окръга не искат той да се обединява с никой друг руски район, и гласуването се е превърнало във форма на протест“, казва той на 2 юли.
Жителите на Ненецкия окръг се противопоставят на плановете автономният им регион да бъде обединен с Архангелска област – сравнително беден съседен район, който има административна юрисдикция над Ненецкия автономен окръг. Самият Ненецки окръг е сред най-богатите региони на глава от населението в Русия заради големите залежи на нефт и природен газ.
Идеята за сливането беше представена от управителите на двата региона през май, а по-късно беше създадена работна група, която да ръководи и наблюдава сливането.
Общественото недоволство в Ненецкия окръг обаче беше толкова голямо, че изпълнението на плана беше оставено за септември, когато ще се проведе и местен референдум по въпроса.
Ненец е един от четирите автономни окръга в Русия, които удържаха на опитите на правителството да ги слее с други административни единици през първите два мандата от управлението на Путин. Другите такива автономни окръзи са Чукотка, Ямало-Ненец и Ханти-Манси.
Голяма част от 42 000-те жители на Ненецкия окръг искат да запазят автономията си и сред причините за това те посочват опасенията, че това ще доведе до заличаването на местните езици, на които хората говорят.
Етническите малцинства в Русия се опасяват, че промените в конституцията, които бяха гласувани на референдума, ще доведат именно до това – маргинализиране на местните езици посредством гарантирането на специален статут за руския.