Зависим "само" докато се назначи. Кога една институция може да стане бухалка

Независими ли са регулаторните органи в България? Могат ли управляващите да си служат с тях като с бухалка срещу неудобните? Тези въпроси се повдигат периодично, но добиха нова актуалност след публикуването на първия от серия записи през месец юни, на които се чува глас като този на премиера Бойко Борисов.

В него се чува как "гласът" ("премиерът") разговаря (вероятно по телефон) с някого другиго, но събеседникът остава неясен. От казаното се разбира, че "Борисов" е наредил на независим регулатор, в случая - на Комисията за финансов надзор, (КФН), да влезе на проверка в "Еврохолд". Разговорът се провежда в момента, когато дружеството имаше интерес към покупката на електроразпределителния бизнес на ЧЕЗ (2019 г. – б.р.). "Борисов" също така настоява историята да се “раздуха” по медиите, за да бъде “размазан” този, който “не се съобразява” с него.

Само докато се назначи”

Дни след това на пресконференция, на която министър-председателят призна част от думите си за автентични, Бориосв отговори и на въпрос за това дали регулаторните органи са независими.

“Той (регулаторът – б.р.) е в зависимост само докато се назначи”, каза премиерът.

Той онагледи този отговор в опит да покаже, че проверките не са само за “Еврохолд”. “Виждате как спряхме Гинка Върбакова”, каза Борисов. Става дума за дружеството “Инерком”, което първо прояви интерес на електроразпределителя.

Всъщност спирането на сделката не е в компетенциите на изпълнителната власт. Тогава “Инерком” не успя да финализира преговорите си, защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) намери нарушения. На въпрос защо Борисов говори в първо лице множествено число, след като КЗК би трябвало да е независима от Министерския съвет, премиерът само заяви, че “забележката е много правилна” и смени темата.

Така за пореден път беше преустановен разговорът за начина на вземане на решения от регулаторите. От казаното в прав текст обаче стана ясно, че според Борисов членовете на държавните комисии са в зависимост докато се назначат, т.е. докато се борят за одобрението на властимащите.

Изтеклите мандати – "междуцарствие и зависимост"

Тези думи пък са основание да си припомним за пореден път колко от контролните органи у нас често работят при изтекли мандати. Съставите им не се попълват, а членовете често очакват номинация за втори мандат или шанс за пост в друг регулатор.

“Тази практика не е нова. Но пък е ефективна”


"Тази практика не е нова. Но пък е ефективна", коментира пред Свободна Европа преподавателката и програмна директорка на “Политически изследвания” в Центъра за либерални стратегии Ружа Смилова.

“Борисов казва, че членовете на контролните органи са зависими само докато ги назначат. Тези, чиито мандати са изтекли, но продължават да работят, се намират в едно междуцарствие. Те не са нито назначени, нито са неназначени. И да, това е форма на натиск, най-малкото защото нямат защитата на мандат”, обясни Смилова. “Ако не слушат – прекратяват мандатите, ако пък слушат те могат да заемат постовете дори и извън фиксираното назначение, защото органът не може да работи без членове”, допълни тя.

Смилова изследва дейността на контролните органи и констатира техните слабости от години. През 2015 г. тя публикува доклад, в който се разпознава като проблем работата на членове на регулатори в условията на изтекъл мандат.

Днес, пет години по-късно, тя даде пример с актуална ситуация около Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В началото на месец юни регулаторът обяви, че е възможно поскъпване на цената на отоплението. Буквално два часа след това министър-председателят Бойко Борисов поиска смяна на комисията, защото мандът й е изтекъл. Последва мигновена реакция на КЕВР. Комисията даде пресконференция, на която бе обявено, че при изчисленията е имало объркване и вдигане на цените не се очаква.

Няколко примера

Борисов направи анонса за смяна на КЕВР едва след публичния скандал за завишаването на цените, на фона на изтеклия й мандат от април тази година. Още през февруари в парламента бе обявена процедура за смяна на членовете, но тя така и не бе внесена в пленарна зала. След скандала за евентуално по-високите такси на парното, процедурата по подмяна членовете на КЕВР бе придвижена бързо, а досегашният й председател Иван Иванов (бивш депутат от ДСБ) обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат.

И ако енергийният регулатор работи едва четири месеца в условия, определяни от Ружа Смилова като “междуцарствие”, Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) работи така от пролетта на миналата година.

Членовете на КЗЛД бяха избрани през април 2014 г. А петгодишният им мандат изтече през 2019 г. Оттогава досега няма и опит за подмяна на състава, макар че формално е дадено начело на подобна процедура. Според председателя на комисията Венцислав Караджов повереното му звено не работи, а и никога не е работило, под натиск.

“Върху нас не е оказано въздействие – нито от членове на Министерския съвет, нито от депутати”


“Върху нас не е оказано въздействие – нито от членове на Министерския съвет, нито от депутати”, каза той пред Свободна Европа.

На въпрос дали фактът, че работят извън фиксирания в закона мандат не ги принуждава да вземат решения, с които да са угодни на управляващите, за да получат ново назначение, Караджов отговори така: “Двама от членовете на нашата комисия вече имат два мандата в нея, така че няма защо да угодничат, защото са достигнали законовия лимит”.

Самият Караджов пък има право на още пет години в органа. “Да, аз имам желанието да продължа и в следващия състав на КЗЛД, но това не означава, че някой ми оказва натиск”, каза той. За периода от април 2019 година досега, по неговите думи КЗЛД си работи напълно независимо, а показател за това са разгледани над 100 жалби и извършени над 120 проверки.

С мандат, изтекъл още през 2017 година, е и целият състав на комисията по досиетата. Процедура за смяната на членовете няма. Председателят на комисията Евтим Костадинов обаче обясянва, че “давление върху органа няма”.

Той напомни, че законът дава възможност съставът на комисията да продължи работата макар и извън мандат, докато бъдат назначени нови членове. На въпрос дали именно заради опасността да не бъдат сменени членовете на комисията за разкриване на принадлежност към бившите тайни служби, те не “пазят поведение” пред управниците, Костадинов отговори отрицателно. “Няма защо да угодничим, не ни се бъркат”, допълни той.

С изтекъл мандат работи и заместник-председателят на Комисията по финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" - Илиана Христова. Тя бе избрана от парламента на 10.04.2019 г. за срок от 10 месеца, за да довърши мандата на своята предшественичка Ралица Агайн, която подаде оставка. По закон, ако мандат на член на комисията бъде прекратен предсрочно, на негово място се избира друг човек за остатъка от определеното време.

Мандатът на Христова изтече в края на януари тази година, но законът предвижда въпреки това тя да остане на поста до избирането на неин наследник. Подобно нещо не се е случило.

Две комисии, една “девойка”

Комисията за финансов надзор, която е един от най-важните регулатори в България, концетриращ големи правомощия, не за първи път работи в подобни условия. През лятото на 2016 година около КФН се развихри скандал, заради изтеклия мандат на тогавашния шеф на комисията Стоян Мавродиев (отговарящ впоследствие за Българската банка за развитие, откъдето бе отстранен наскоро). През 2010 г. Мавродиев бе избран в КФН от мнозинството на ГЕРБ в парламента, част от което бе и самият той. На поста остана месеци след изтичането на мандата му. А впоследствие бе заменен на председателското място от Карина Караиванова, която по това време беше зам-министър на финансите в мандата на втория кабинет на Бойко Борисов.

В настоящето Комисията за финансов надзор се оглавява от Бойко Атанасов. Звеното обаче предизвиква интерес с един от членовете си - Мария Филипова, чийто ресор е “Надзор на инвестиционната дейност”. Преди да поеме длъжността тя беше председател на друг контролен орган – Комисията по хазарта.

Филипова оглавява комисията в част от периода, за който се твърди, че бизнесменът укриващ се в Дубай Васил Божков, не е платил над 700 млн.лв (в числото влизат и лихвите) от такси, облагащи хазартния му бизнес.

След като стана известно, че комисията не е възразявала на такава отчетност, от прокуратурата обвиниха двама от ръководителите на контролния орган в този период. Това са Огнемир Митев – предшественик на Мария Филипова и Александър Георгиев – нейният наследник. Срещу Филипова обаче не са предприемани никакви действия, въпреки че по нейно време отчетите на лотарииите с по-ниски такси също са приемани.

В последните месеци името на Филипова доби и нова актуалност. В средата на месец май обвиненият в 18 престъпления Божков публикува чатове с финансовия министър Владислав Горанов, в които министърът казва, че е "дал ценни указания на девойката" . Девойката, по думите на Божков, е именно Мария Филипова. Свободна Европа опита да се свърже с нея няколко пъти, но тя не отговори на телефонните позвънявания.

Фигури, близки до партии и министри

След поредицата скандали около Комисията по хазарта, заради отчетността на фирмите на Васил Божков, органът бе оглавен от кадър, близък до финансовия министър Владислав Горанов. Става дума за бившия началник на кабинета му Георги Йорданов.

Преди години пък назначаването на юристката Юлия Ненкова за председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предизвика бурни медийни реакции. Нейният син – Алекнсадър Ненков е депутат от ГЕРБ.

Именно КЗК пък бе органът, който спря сделката на “Инерком” за ЧЕЗ. Точно тези действия, по време на пресконференцията от средата на юни, Борисов даде за пример като добри, говорейки обаче в първо лице множествено число. Впоследствие премиерът не отговори на въпроси защо говори за “нас”, след като регулаторът би следвало да е независим. От лявата му страна на пресконференцията присъстваше синът шефката на КЗК - депутатът Александър Ненков.

Според самата Ненкова правителството “в никакъв случай не може да влияе” върху решенията на КЗК. “Това е колективен орган, излъчени са представители от всички партии, как да влияе правителството?”, попита тя в отговор на Свободна Европа защо премиерът говори от името на регулатора и оказва ли натиск върху решенията му. “Работим по нормативна база, решенията се вземат на тази основа”, добави председателката на КЗК.

Попитана дали това, че синът й Александър Ненков е народен представител от ГЕРБ, не я ангажира с политически решения на регулатора, тя заяви, че “допирни точки в тази посока няма”.

“Той си е депутат, ние сме независим държавен орган. Какво общо има?”


“Той си е депутат, ние сме независим държавен орган. Какво общо има?”, каза още Ненкова.

Номинирането на партийно близки кадри за различни структури обаче не е запазена марка само на ГЕРБ. Практиките за това съществуват отдавна, а ДПС и БСП ги ползват успешно.

Така например в момента член на Централната избирателна комисия (ЦИК) от квотата на БСП е Николай Николов. Преди да стане част от изборната администрация той бе член на вече несъществуващата Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. БСП дори излъчиха кандидатурата му за председател на звеното. Самата комисия, преди да се влее в новосъздадената антикорупционна КПКОНПИ, работи две години и половина без назначен председател, след скандала с тефтерчето на бившия й ръководител Филип Златанов.

Пример за свързаността между партиите и на хартия независимите регулатори е и професионалната кариера на членът на Комисията за защита от дискриминацията Сабрие Сапунджиева. Преди настоящото си работно място тя също бе част като Николай Николов от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси. Номинацията й бе издигната от ДПС. Сапунджиева мина и през ЦИК като представител на Движението за права и свободи. Освен това е била два пъти заместник-министър на правосъдието от квота на движението и експерт към парламентарната му група.

На този фон преди седмици, един от партньорите в управлението Валери Симеонов (НФСБ), говорейки пред БНТ за контролните органи в държавата каза: “Не мога да очаквам тези комисии да вършат тяхната работа, както е по закон и по книга”.