Ще преодолее ли Германия неохотата си да бъде лидер на ЕС в предстоящите ключови месеци

Германският канцлер Ангела Меркел и бившият ѝ военен министър и настояща председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен ще трябва да се справят със сериозни въпроси по време на ротационното председателство, което от 1 юли беше поето от Германия.

Германия винаги неохотно е приемала лидерската позиция в ЕС със съзнанието за историческите си грешки, които биха могли да предизвикат несигурност у съседите ѝ. От 1 юли обаче страната няма да може да се скрие, дори да иска. От сряда най-големият и могъщ член на блока ще поеме неговото председателство в много ключов момент.

Основната роля, разбира се ще бъде поета от вечно присъстващата на първа линия Ангела Меркел в 15-тата ѝ година като канцлер. В същото време бившият ѝ военен министър и нейно протеже Урсула фон дер Лайен се очаква да заеме една от главните поддържащи роли като президент на Европейската комисия.

COVID-19 все още заплашва функционирането на ЕС, отношенията с Китай стават все по-значими, а финалното споразумение с Великобритания за Брекзит е все още неясно. Следващите шест месеца ще бъдат ключови за двете дами.

Германия вече е начело на борбата срещу COVID-19

Както Меркел, така и фон дер Лайен, превърнаха запaзването на ЕС по време на пандемията и очакваната най-тежка икономическа криза от времето на Втората световна война, в свой основен приоритет. Блокът реагира бавно, когато вирусът пристигна в Европа и бе подложен на тежки критики, идващи основно от южните страни членки, които се оплакваха от липсата на „северна“ солидарност. Двете дами бяха ударени от обвиненията и от тогава се опитват да се поправят.

Помощ във вид на екипировка, медикаменти, както и средства тръгна към държавите, а вътрешните граници на ЕС бяха отворени на места, докато в същото време тече и процес на координация по отварянето към трети страни през юли.

В крайна сметка ключовият елемент от битката на ЕС срещу пандемията се оказа фондът в размер на 750 млрд. евро, предложен от Меркел и френския президент Еманюел Макрон през май. Той трябва да бъде обезпечен като Европейската комисия събере по-голямата част от парите от международните пазари, благодарение на своя кредитен рейтинг А, след което да ги раздаде на държавните членки, които бяха най-тежко засегнати, основно под формата на грантове.

Това ще бъде първият случай, в който блокът ще изтегли кредит по този начин


Инициативата, която бе подкрепена с ентусиазъм от фон дер Лайен, ще бъде първият случай, в който блокът ще изтегли кредит по този начин – практика, която дълги бе отхвърляна от Германия. Докато Берлин отбеляза, че това действие ще бъде само еднократно заради извънредните обстоятелства, все пак остава ясно видима сериозната промяна в позициите на Меркел, след като при кризата преди 10 години Германия ожесточено се опълчи на това предложение и бе подкрепена от други северни страни членки.

Възстановителният фонд, заедно със следващия многогодишен бюджет на ЕС (2020-2027), който според последното предложение на фон дер Лайен ще е над 1 трилион евро, ще бъде основната опора срещу бурята, предизвикана от пандемията. Изпълнението на тези бюджети обаче ще изисква сериозни дипломатически умения. Както Германия, така и Европейската комисия имат огромно желание да бъде постигнато съгласие, както за фонда, така и за бюджета още по време на първата присъствена среща на страните членки в Брюксел. Тя ще бъде първата, след настъпването на пандемията, и ще се проведе на 17 и 18 юли.

Тази задача няма да е лесна. Пестеливата четворка – Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция искат по-малко грантове и повече заеми, което обаче е тема табу за силно задлъжнелите страни като Италия и Испания.

Източните страни-членки ще се надяват фондовете да тръгнат и в тяхна посока, а не само на юг. Те имат и надежди, че предложението на Германия и ЕК, с което се предлага отпускането на средства да бъде обвързано със спазването на критериите за върховенство на закона, да бъде прието.

Разбира се, както Меркел, така и фон дер Лайен се надяват да останат и достатъчно пари, за да изпълнят целта си в блока да се извърши дълбок преход към зелена енергия и дигитализация през 2020 г.

Подобряване на взаимоотношенията с Китай трябва да се случи в този мандат

Сделка още през лятото ще позволи на блока да се фокусира върху други две предизвикателства, които ще излязат на преден план през втората половина на годината. Първото ще бъде свързано с отношения с Китай. Основният момент на германското председателство трябваше да бъде среща между лидерите на страните членки на ЕС и правителството и лидерите на Китай в Лайпциг през септември.

На срещата трябваше да бъде договорена амбициозна обща инвестиция


Заради пандемията срещата беше отложена, но в момента се правят сериозни опити тя да бъде пренасрочена за по-късно през есента. Идеята беше на срещата да бъде договорена амбициозна обща инвестиция, но върху нея падна сянка заради страховете от 5G технологиите на Huawei, раздразнението, предизвикано от кражбите на интелектуална собственост от Пекин, гневът от китайската намеса в Хонконг и дезинформацията, свързана с разпространението на COVID-19.

Тук отново Меркел и фон дер Лайен ще трябва да стъпват по тънък лед по време на срещата, която може да формира отношенията между Китай и ЕС за години напред.

Брекзит, който никога не приключва

По същия тънък лед ще се върви и по време на преговорите за Брекзит, които в момента се движат с темпо на костенурка. След като през юни Лондон отказа да удължи преходния период след 2020 г., сделката за бъдещите взаимоотношения с Великобритания, включително и търговската сделка, ще трябва да бъдат осъществени в рамките на тази година. А докато ЕК е формалният преговарящ от страна на ЕС, в крайна сметка много зависи от това до колко Германия е готова на компромис спрямо един от най-големите си търговски партньори, за да бъде избегнат още един икономически шок.

Меркел има намерение да слезе от сцената по възможно най-добрия начин


До голяма степен всичко ще е свързано с наследството, което Меркел ще остави зад себе си. Тя има намерение да слезе от сцената по възможно най-добрия начин преди федералните избори през 2021 г., а доброто справяне на Германия с пандемията вече доведе до увеличаване на популярността ѝ. Без обаче да има ясен наследник в тези несигурни времена се появиха призиви за оставането ѝ в голямата политика.

При всички положения в следващите шест месеца ще стане ясно дали Германия е готова да се откаже от неохотата да бъде лидер.