По обедно време мирисът на прясно приготвена храна вече се разнася по столичната улица “Шишман”. Влизаме в ресторанта на Николай Йорданов “Мама миа” точно един ден преди да започне да се прилага намалената ставка на данък добавена стойност (ДДС). От 1 юли парче пица, изядено на място, се облага с 9% ДДС. Но ако е доставено вкъщи, данъкът си остава досегашният - 20%.
“Първоначалната идея да се подпомогне целият бранш предвид ситуацията с пандемията, не се получи по начина, по който беше замислено”, казва Йорданов, който като представител на ресторантьорския бизнес е участвал в разработването на предложението за диференцирана ставка.
След обявяването на извънредно положение заради коронавируса на 13 март заведенията останаха затворени за два месеца. Правителството пое ангажимент към бизнеса да намали данъка добавена стойност. Това стана с промени в Закона за ДДС, според които ставката беше намалена на 9 % за книги, ресторантьорски и кетъринг услуги, бебешки храни и пелени. Антикризисната мярка е временна и ще бъде в сила до 31 декември 2021 г.
Докато разговаряме с Йорданов, в кухнята, която е разделена от салона с масите само с един барплот, вече приготвят първата пица за деня.
“Тази пица, ако си я поръчате вкъщи, аз ще я обложа с 20 процента ДДС, независимо, че персоналът е същият, продуктите са същите. Ако я ядете тук, ще я обложа с 9% ДДС. Ако тук струва 10 лева, аз при вас трябва да я донеса по-скъпо, което на мен ми се струва нечестно”, казва той.
В интервю за Свободна Европа говорителят на Националната агенция за приходите (НАП) Росен Бъчваров каза, че на много места в Европа, където се прилага диференцирана ставка, това не променя крайната цена за потребителя, а в случая 9%-те процента са антикризисна мярка - марж, който да остане при търговеца.
“За потребителите не очакваме да се промени абсолютно нищо, защото потребителят се интересува дали ще стане по-евтино с 11 процента или не. Почти цялата практика на ЕС показва, че такъв тип диференцирана ставка не довежда до намаляване на потребителските цени”, коментира Бъчваров.
Приходната агенция изпрати указанията за прилагането на новата ставка ден и половина преди влизането ѝ в сила. Собственикът на “Мама миа” нарича това “пълен абсурд”, а Росен Бъчваров от НАП казва, че е нормално - предвид факта, че промените в закона са обнародвани на 19 юни.
“Ресторантската услуга е ясно регламентирана: щом има ресторантска услуга, която предлага храна, без алкохол и без вино, тогава има 9-процента ставка”, ‘казва Бъчваров.
Николай Йорданов
Според Николай Йорданов по-големият проблем е, че първоначалната идея се е променила и крайният резултат е “несправедлив”, защото бирата, виното и спиртните напитки остават на досегашния данъчен режим.
“Несправедливо е да се облагат различните дейности в един бранш с различни ставки. Аз смятам, че моите колеги, които се занимават с питейни заведения, би трябвало да получат съдействие и разбиране с тези мерки също”. Дискотеките, например, които разчитат основно на приходите от продаден алкохол, останаха затворени най-дълго време.
“Намаляването на ДДС имаше за цел да подпомогне всички, които бяха забранени. Сега около 40 процента от нашите колеги - питейните заведения, увеселителните заведения, нощните заведения, няма да получат това намаление. Обаче ще получат увеличение на осигурителния праг за персонална, който беше вдигнат за всички на 800 лева”.
Това, смята Йорданов, ще доведе до утежняване на ситуацията, защото, освен че питейните заведения ще продължат да плащат 20% ДДС както досега, ще бъдат задължени и да осигуряват персонала си вече на по-висок праг.
Зоните за хранене в търговските центрове също ще са с намален ДДС, стига храната да не е опакована за вкъщи. Продажбата на храна от павилион, магазин или вендинг машина, както и доставките до вкъщи, остават на досегашния режим на облагане от 20 %.
Много страни от Европейския съюз имат диференцирани ставки на ДДС още преди кризата. Най-често с по-ниска ставка се облагат лекарства, медицински изделия, храните, хотелиерските услуги, ресторантите и заведенията за хранене.
България и Дания са двете страни в ЕС с най-малко изключения от общата си ставка, показва анализ на economic.bg. В много страни услугата „take away” (храна за вкъщи) всъщност се облага с по-ниската ставка.
“Трябва цялата продукция на един ресторант да бъде облагана с един процент ДДС”, смята Йорданов. Когато след двумесечна пауза е теглил чертата, е заключил, че времето на извънредното положение се е отразило “пагубно” на бизнеса му.
Държавата предложи схема за помощ за запазване на заетост по схемата "60/40", която покрива 60% от заплатите и осигуровките на служителите, както и евтино кредитиране на сферите, които са най-засегнати от противоепидемичните мерки.
“Нито една от тези мерки не е стигнала до мен. Или чака одобрение, или чака точния момент. На бизнеса трябва да се помогне, когато има нужда от помощ, а не първо да видим кой ще оцелее”, казва Йорданов.