В края на Втората световна война корейският полуостров е окупиран от съветските войски на север и от американските сили на юг. Съветският съюз обявява война на Япония през август 1945 г. в последните дни на световната война.
Съветските сили в Корея през 1945 г., след сблъсъците им с Япония на полуострова.
На 25 юни 1950 г., след като бившите съюзници напускат полуострова, комунистическият диктатор на Северна Корея Ким Ир Сен започва инвазия на юг по продължението на 38-ми паралел. Неговата цел е да завладее Южна Корея и да я превърне в комунистическа държава. Съществуват данни, че за тези си действия той е получил лично благословия от Сталин.
Севернокорейски войници с произведени в Съветския съюз танкове, преминават през Сеул през юни 1950 г., дни след началото на инвазията
Южнокорейските военни бързо са разбити, а хиляди комунистически бойци, въоръжени със съветските автомати ППШ, артилерия и танкове Т34-85, напредват бързо на юг, а по пътя си установяват корейската версия на сталинизма.
Уорън Остин, част от мисията на САЩ в ООН, държи произведен в СССР автомат ПШШ. След като е взет от американските войници в Корея, той е показан като доказателство, че Сталин подпомага инвазията на комунистическите сили.
Докато светът все още е обладан от трагедията на "възхваляването" на нацистката агресия през 30-те, идеята за военна намеса в Корея първоначално не е популярна.
Резолюция на Съвета за сигуност на ООН, одобрена със 7 на 1 гласа, на която се противопоставя само комунистическата Югославия, призовава за изпращането на войски, които да "отблъснат въоръжената атака и да възстановят международния мир и сигурността в региона".
Американски войници пристигат в Корея на 1 юли 1950 г.
Това "полицейско действие", подкрепено от ООН, започва с опит на САЩ да забави настъплението на комунистите.
Телата на няколко американски войници, които са екзекутирани, след като са били пленени от севернокорейските сили, в близост до Сеул през юли.
Първите изпратени американски войски са сероозно превъзхождани по численост и не са достатъчно добре екипирани. Войниците наблюдават безпомощно как повечето от предоставените им "противотанкови" оръжия, отскачат от корпусите на комунистическите танкове Т-34, без да нанасят щети.
От първата група от 400 американски войници 60 са убити, а 82 са пленени.
Покосен от мъка американски войник, чийто приятел е убит, е успокояван от друг пехотинец през август 1950 г. На фона се вижда как техен колега попълва данните за жертвите.
Скоро настъплението на комунистите изтласква силите на ООН в североизточния край на Корея, където те издигат укрепления в т.нар. "периметър Пусан".
Американски войници на периметъра Пусан през 1950 г.
Докато защитната линия около Пусан удържа вълна след вълна от атаки, към оставащото парче земя, държано от ООН, са изпратени сериозни подкрепления от войници и провизии.
Войници от Етиопия пристигат в Корея. Въпреки, че по-голямата част от силите на ООН е съставена от американски бойци, в тях се включват и контингенти от дузина други страни.
С наближаването на есента, американският генерал Дъглас Макартър издава заповед за рискована морска атака на пристанищния град Инчон, който се намира на стотици километри зад вражеската линия.
Разтоварване на войници и екипировка при Инчон на 15 септмеври 1950
Успехът на мисията в Инчон е повратна точка във войната. Войските на ООН настъпват към Сеул, докато комунистическите сили отчаяно се опитват да пробият защитата при Пусан, стотици километри на юг.
Американски сили по време на сражение в Сеул на 20 септември 1950.
Телата на близо 400 корейски цивилни, убити от комунистите по време на тяхното отстъпление от Таеджон през септември 1950 г. Свидетели твърдят, че жертвите са били принудени да изкопаят собствените си гробове, преди да бъдат убити.
За съжалание на наблюдателите на ООН, получилият образование в САЩ южнокорейски лидер Сингман Ри, също е известен с толерирането на корупцията и безцеремонната екзекуция на политически затворници.
Американски войник с картина на съветския лидер Йосиф Сталин, която е намерена да виси в изоставен севернокорейски бункер през 1950 г.
Две момчета, които са служили в армията на Северна Корея са разпитване от американски войник на 18 септември 1950 г.
Пленници се събират около американски танк на 26 септември 1950 г.
До октомври по-голямата огнева мощ на силите на ООН и изненадата от атаката на Инчон принуждава комунистическите сили да преминат в отстъпление.
Севернокорейски танк е попаднал на въздушен удар, докато преминава през мост край Сувон на 7 октомври 1950 г.
Силите на ООН скоро изтласкват комунистите отвъд 38-ия паралел, откъдето севернокорейските армии започват настъплението си няколко месеца по-рано.
След преговори при закрити врата за това дали силите на ООН трябва да бъдат спрени на формалната граница между Севера и Юга, Вашингтон заповядва на военното си ръковоство в Корея, че "тяхната цел е унищожението на въоръжените сили на Северна Корея... северно от 38-ия паралел".
Американски боен кораб бомбардира севернокорейски позиции в Чхънджин, близо до границата на Северна Корея с Китай на 21 октомври 1950 г. Силите на ООН имат пълен контрол над морето и доминират в небето.
Тогава обаче Китай тайно се намесва в конфликта като изпраща стотици хиляди лековъоръжени, но много опитни "доброволци" в Северна Корея, които да чакат идването на силите на ООН.
Въздушен удар срещу комунистическа позиция, нанесен през декември 1950 г. от погледа на американски пехотинци.
В края на 1950 съветските МИГ-15 (на снимката) се появяват в небето над Северна Корея. Много от самолетите са управлявани от руски пилоти, облечени в китайски униформи. Кремъл настойчиво отхвърля твърденията, че съветски пилоти са участвали в боевете над Корея, дори след като американски пилоти ги чуват да псуват на руски по радиото по време на схватки.
Американски пехотинци, след като отблъскват „изненадваща атака от три китайски комунистически дивизии“ през декември 1950 г.
Изправени срещу огромен брой свежи китайски войници, силите на ООН са принудени да се оттеглят. Докато колони от войници и военни машини се изтеглят на юг, те са атакувани от китайски сили, които се крият в близките хълмове. Това води до крилатата фраза на американски генерал, описваща отстъплението "просто като атака в друга посока".
Доставка на ООН е унищожена при Хъннам, Северна Корея, след като западните сили са се евакуирали от пристанището.
Сили на ООН, заедно с екипировка, се носят към земята след масово спускане от небето през 1951 г.
След като в крайна сметка се изтеглят от Северна Корея, още една вълна от подкрепления на ООН, изпратени в Юга, спомага за поредния обрат на събитията.
Китайски комунистически сили са заловени по време на боеве в близост до Кануън-до, Южна Корея, през март 1951 г.
През лятото на 1951 г. лидерите на страните, замесени във войната, започват преговори за примирие.
Американски пехотинци залягат, за да се прикрият от бомбардировка в близост до окопи.
Преговорите за мир обаче напредват болезнено бавно. В един момент, по време на среща между представители на двете страни, те просто се гледат през масата в помещението, без да проговорят, в продължение на 2 часа и 11 минути.
В същото време боевете и огромното страдание на корейските граждани продължава, тъй като двете страни използват военна сила в опит да спечелят предимство по време на преговорите.
Склад за провизии е взривен след американски въздушен удар в Уънсан, Северна Корея.
В крайна сметка на 27 юли 1953 г. командването на силите на ООН подписва споразумение за примирие, което разделя Корея приблизително около линията на 38-ия паралел. Мирен договор никога не е подписван, което на практика означава, че двете кореи са все още във война.
Дете от Южна Корея седи само на улицата по време на престрелки в Инчон през 1951 г.
Войната отнема живота на близо 3 млн. души, повечето от които са корейски цивилни, а също, до голяма степен, води до разрушаването на повечето големи градове на полуострова.
Ранен американски войник през 1950 г.
По данни на Департамента по отбрана на САЩ 33 686 американски войници губят живота си в конфликта. Това се равнява на близо 90 % от убитите от силите на ООН.
Корейският полуостров, заснет от космоса. В средата ба снимката се вижда тъмнината над Северна Корея, както и Южна Корея, която е в долния десен край.
Седемдесет години след старта на Корейската война, Северът продължава да бъде под обедняла тоталитарна диктатура, докато Югът често е виждан като една от най-демократичните и проспериращи нации в света.