Те дори още нямат интернет страница и продължават да набират персонал. Дългоочакваната Служба на Европейския главен прокурор, която трябва да разследва корупция и измами с европейски средства и с ДДС, все още не работи.
Идеята е тя да тръгне от ноември, но това може и да не се случи, тъй като службата е недоокомплектована и няма достатъчно пари да поеме планината от сигнали за престъпления. По оценката на нейния ръководител Лаура Кьовеши, в деня на откриването си в службата ще са внесени около 3000 сигнала за възможни престъпления, а всяка година ще разследва по около 2000 случая
Службата беше създадена през 2018 г. с правомощия да преследва престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС над 10 000 евро и злоупотреби с ДДС, надхвърлящи 10 млн. евро. Тя обединява 22 държави, които приеха да ѝ делегират част от функциите си, но Унгария, Полша, Дания, Швеция и Ирландия решиха да не участват. Бившата шефка на румънската Дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши спечели 10-месечна битка да оглави службата и успя едва миналия октомври, след като правителството на родната ѝ страна загуби масираната кампания срещу нея в Брюксел.
Оттогава Кьовеши се опитва да учреди европейската прокуратура с променлив успех. Срокът на откриването, насрочено за “преди края на годината”, е под заплаха, при това толкова сериозна, че това беше обсъждано на последната видео среща на правосъдните министри от ЕС. След нея еврокомисарят за правосъдие Дидие Рейндерс призна, че службата е изправена пред сериозни кадрови и финансови проблеми, заради които е възможно да се забави.
Европейската главна прокурорка Лаура Кьовеши сигнализира за проблеми още в началото на годината. Тя се оплака пред Европейския парламент, че европейските столици ѝ предлагат разследващи прокурори на половин щат, а бюджетът ѝ за 2020 и 2021 г. няма да ѝ позволи да наеме достатъчно служители, които да обработват сигналите за злоупотреби.
Вижте също Лаура Кьовеши предупреди за риск от провал на европейския главен прокурорМалтийският дефицит
Колкото и екзотично да звучи, стартът на Службата на европейския главен прокурор в момента е блокиран от недостига на прокурори с опит по дела, свързани с европейско финансиране, икономически и финансови престъпления в Малта.
Правителството в Ла Валета призна, че не може да намери трима достатъчно квалифицирани кандидати, от които да бъде избран титуляр за европейския офис на службата в Люксембург. Структурата на службата предвижда тя да се ръководи от Колеж на прокурорите, в който има по един представител от всяка от 22-те държави, членуващи в инициативата. Разследванията пък се ръководят от делегирани прокурори в столиците, които вършат ежедневната работа.
Малта, най-малочислената европейска държава с население от около 440 хил. души, беше принудена да признае, че не разполага с достатъчно кандидати след две обяви в малтийския държавен вестник, след които бяха намерени само двама претенденти.
Съгласно сега действащите правила всяка държава трябва да излъчи трима кандидати, от които независима комисия да избере по един член на Колегията на прокурорите - ръководното тяло на службата.
Преди месец правителството на Малта съобщи, че “предвид размерите на страната, тя ще бъде изправена пред значителни предизвикателства да идентифицира три лица, подходящи за поста”.
След като се оказа, че въпросът не може да бъде решен по друг начин, еврокомисарят за правосъдието Дидие Рейндерс съобщи, че се обмисля "промяна в регулацията, която да позволи в изключителни случаи изборът да бъде направен от двама кандидати. Това ще отблокира настоящата ситуация”.
Без да е попълнена Колегията, не може да се пристъпи и към назначаването на делегираните прокурори в страните членки, които ще работят по делата на място.
Колкото и да е комичен, проблемът е пречка европейската прокуратура да започне да функционира, тъй като Колегията е органът, който трябва да приеме вътрешния правилник, реда за осигуряване на сигурност и прозрачност, за разходване на финансови средства и достъпа до документи. Без да е попълнена Колегията, не може да се пристъпи и към назначаването на делегираните прокурори в страните членки, които ще работят по делата на място.
Службата има двустепенна структура - с ръководен орган в централата в Люксембург и с прокурори във всяка държава, които да разследват конкретни дела. Номинирането на претенденти за делегираните места също не е приключено и идеята на Кьовеши да обиколи всички столици, за да ускори процеса, се провали заради пандемията от COVID-19.
“Минимум двама прокурори”
Миналата седмица тя говори с българския главен обвинител Иван Гешев, след което от прокуратурата съобщиха, че България все още подготвя промени в националното си законодателство, с които да позволи на български прокурори да работят за европейската служба. Гешев е изразил мнение и че определената за България бройка от двама делегирани прокурори няма да е достатъчна. Към момента всяка от 22-те участващи държави посочва “минимум двама прокурори”, като се очаква при започването на работа, службата да разполага с 32 1/2, вместо с 44-ма прокурори, а бройката да се попълва с времето.
Повечето държави са решили да се възползват и от възможността “европейските им прокурори” да съчетават работата по делата, свързани с ЕС, със задълженията си по национални разследвания. Според Кьовеши този модел няма да им позволи да отделят достатъчно време и работата на Службата на европейския главен прокурор ще върви мудно.
В момента в ЕС се гледат годишно около 3000 дела, които в бъдеще ще попадат в компетенцията на Службата на европейския главен прокурор.
В момента в ЕС се гледат годишно около 3000 дела, които в бъдеще ще попадат в компетенцията на Службата на европейския главен прокурор. При разчетите тя да започне с около 2000 разследвания годишно, това в най-добрия случай ще означава, че на прокурор ще се падат по 62,5 дела годишно.
Лаура Кьовеши заяви в интервю за агенция Ройтерс през май, че очаква работата на службата значително да се увеличи предвид създаваните нови финансови инструменти за справяне с икономическите последици от корона кризата и облекчените правила за харченето им, които ще влязат в правомощията на европейската прокуратура.
Финансови проблеми
Още през февруари Лаура Кьовеши заяви пред членовете на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент, че ако службата ще започва работа тази година, бюджетът ѝ трябва да бъде значително увеличен. Тогава тя предупреди, че наличните средства ѝ позволяват да наеме само четирима аналитици, които да обработват сигналите.
В края на март Съветът на ЕС ѝ отпусна още 3,3 милиона евро за 2020 г., с които тя ще може да си осигури предсрочно още 18 души персонал, които по график трябваше да бъдат назначени догодина. С увеличението бюджетът на службата за тази година достигна 11,7 милиона евро, включително разходите за наем на сградата, издръжката на персонала и други административни разходи, свързани с учредяването ѝ.
За сравнение Службата за борба с измамите на ЕС ОЛАФ има годишен бюджет от 61 млн. евро и персонал от 335 служители. Според отчета на службата за 2018 г. тя е анализирала 1259 сигнала и е започнала 219 разследвания.
Засега е неясно дали Службата на европейския главен прокурор ще получи исканото финансиране. Преговорите за бъдещите разходи на ЕС текат в момента, след като на 27 май Европейската комисия предложи нов дългосрочен бюджет на ЕС. Преговорите по разпределението на парите още не са започнали. На 19 юни европейските лидери да дадат политически знак дали планираните от Комисията общи разходи от 1,1 трилиона евро за 2021-2027 г. могат да получат подкрепа. След това ще стартират техническите разговори. Дотогава Еврокомисията се въздържа да дава конкретни разчети.
Проблемът с финансирането на европейскята прокуратура все още търси разрешение. Не случайно еврокомисар Дидие Рейндерс призова тя “да получи бюджета, който заслужава”.
“Европейският главен прокурор ме информира, че бюджетът за 2021 г. трябва да бъде значително увеличен, за да започне работата навреме”, каза Рейндерс миналата седмица.