Целият пакет права за акции на ПИБ е изкупен. Държавата е участвала в сделката

Капитализирането на ПИБ е последният неизпълнен ангажимент на България по пътя й към валутно-курсовия механизъм ERM II

Всички 110 млн. права на Първа инвестиционна банка (ПИБ) са изкупени по време на аукциона, проведен от Българската фондова борса (БФБ) в сряда. Това потвърдиха за Свободна Европа от институцията. Няколко часа по-късно министърът на икономиката Емил Караниколов заяви, че държавата е участвала в увеличението на капитала на банката.

"Днес излезе съобщение на ЕЦБ, че България е готова за влизане в чакалнята, днес ПИБ е допълнила своята ликвидност. Няма да крия, че държавата участва в придобиването на акции на банката", заяви пред бТВ министър Караниколов. Той подчерта, че стъпката е предприета само за да бъде изпълнено последното условие за присъединяване на страната към чакалнята на еврозоната.

В петък ще стане известно какъв е делът на държавата в банката, каза министърът и добави, че е имало и частен инвеститор.

На фондовата борса се търгуват права за закупуване на акции. Закупените 110 млн. книжа за ПИБ дават на купувача право да участва в процедурата по набиране на 200 млн. лв. за увеличаване на капитала на банката.

Увеличаването на капитала беше препоръка на Европейската централна банка (ЕЦБ), за да може България да разчита на прием в така наречената "чакалня за еврозоната". Условието е известно от най-малко два месеца, но до този момент никой не проявяваше желание да закупи правата. Това беше направено в последния момент в сряда.

От фондовата борса заявиха пред Свободна Европа, че нямат информация кой е купувачът.

Правата са били прехвърлени в едва две сделки, което означава, че ПИБ ще се сдобие с максимум двама нови инвеститори, посочва вестник "Капитал". Почти цялата емисия е била придобита от единия от тях (108 млн. права). Ако до 25 юни неизвестният засега купувач плати емисионната им цена от над 196 млн. лв., той ще се сдобие с дял от 26.18% от капитала на банката, посочва още медията.

Капитализирането на ПИБ е последният неизпълнен ангажимент на България по пътя й към валутно-курсовия механизъм ERM II.

„Единственото изискване, което остава да бъде изпълнено, е свързано с рекапитализацията на една определена банка в България, което Европейската централна банка (ЕЦБ) наблюдава. И при успешното изпълнение на това условие може да се работи за положително решение за членството на България в ERM II през юли, заедно с Хърватия“, каза в интервю за Радио Свободна Европа през април изпълнителният зам.-председател на Европейската комисия с ресор Икономика в интерес на хората Валдис Домбровскис.

Банката, която се контролира от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, покри частично дупката с текуща печалба и продажба на портфейли лоши кредити. Въпреки това ЕЦБ настоява и за свеж капитал. Двамата бизнесмени имат по 42.5% и съответно всеки притежава по 46.75 млн. права.

В същото време Европейската комисия публикува доклада за конвергенцията от 2020 г., в който представя оценката си за напредъка, постигнат от държавите членки извън еврозоната по отношение на приемането на еврото. Докладът обхваща седемте държави членки извън еврозоната, които са правно задължени да въведат еврото: България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чешката република и Швеция.

Валдис Домбровскис заяви, че докладът показва „окуражаващ напредък от страна на някои държави, въпреки че те все още трябва да преминат през няколко етапа, преди да могат да се присъединят към еврозоната… Важен етап по този път е присъединяването към валутния механизъм ERM II, за което Хърватия и България се подготвят в момента. Приветстваме усилията и на двете държави в тази посока“.

В доклада за България се казва, че изпълнява критерия за публичните финанси и критерия за дългосрочния лихвен процент. Заедно с останалите членки София не изпълнява критерия за обменния курс, тъй като нито една от страните не членува във валутния механизъм (ERM II).

Преди влизането в еврозоната се изисква участие в този механизъм за период от поне две години, по време на който да не се наблюдават значителни отклонения.