САЩ преживяват най-тежкия взрив от антирасистки протести от години, след като още един невъоръжен чернокож загина в ръцете на бял полицай по време на арест.
Джордж Флойд почина, след като полицай от Минеаполис 9 минути го затискаше с коляно във врата, притискайки лицето му към пътната настилка. Флойд, който е бил задържан заради използването на фалшива банкнота от 20 долара, няколко пъти е казал на полицая, че не може да диша.
Преживяното от Флойд е било заснето на видео от няколко очевидци и записите бързо обиколиха социалните мрежи. Първите протести последваха само на локално равнище в Минеаполис, но после гневът обхвана повече от 140 населени места на територията на САЩ. Някои от проявите прераснаха във вандализъм, съчетан с разграбване на местни магазини и това принуди някои щати да повикат на помощ Националната гвардия.
Защо темата е толкова взривоопасна
Афроамериканците от години се оплакват, че са третирани несправедливо от страна на правоприлагащите органи. Те твърдят включително и това, че полицията подхожда към тях с расово обусловено профилиране - така се нарича практиката да спираш на улицата някого за проверка на основание на цвета на кожата му, етноса му, религията или пола.
Чернокожите представляват около 13 % от населението на САЩ, но те са около 60% от всичките лишени от свобода в страната. Сред убийствата, извършени от полицията, също има повече чернокожи, отколкото бели.
Анализ на Вашингтон пост посочва, че чернокожите представляват 26 % от хората, убити от полицията, което е двойно по-голям процент спрямо числеността на афроамериканското население в САЩ.
Роналд Дейвис, който е бивш началник отдел в Министерството на правосъдието и бивш полицай, казва, че при толкова много чернокожи, убити от правоприлагащите органи, може и да не става дума просто за съвпадение.
"Не мога да помогна, но се чудя дали тези убийства, независимо от това дали са били законни или не, всъщност не са проява на нещо друго - на предубеждение, на страх от тъмнокожите, на расизъм, или на комбинация от всичко изброено" каза той в изявление, предшествало изслушването му пред Конгреса през септември.
Какво става с полицаите, причинили смърт на чернокож
Белите полицаи систематично са обявявани за невиновни в случаите на убийство или на прекомерно насилие, проявено спрямо чернокожи - дори и когато видео записи са показвали обратното. Това също е факт, който води до широко разпространеното мнение сред афроамериканските общности, че цялата система за правосъдие в страната е предубедена към тях.
"Честотата на тези убийства и това, че после не се носи съразмерна отговорност за тях, изпраща едно послание до афроамериканците в САЩ, че животът на чернокожите няма значение", каза демократът от Ню Йорк Джери Надлер пред Конгреса.
Надлер използва израза от едно движение, което се зароди през 2013 г. след поредното оправдаване на бял американец, стрелял по 17-годишен чернокож. Тогава беше създадено движението "Животът на чернокожите има значение", което започна да играе една от основните роли в протестите срещу полицейското насилие и в изискването за промяна в полицейските политики.
Често ли има такива протести?
В периода 2014-2016 г. имаше протести срещу полицията, които понякога прерастваха в прояви на насилие. Това ставаше след убийство на чернокож. Някои от тези убийства бяха заснети на видео и получиха широко разстространение, както стана и сега в случая с Джордж Флойд.
През юли 2014 г. например Ерик Гарнър е бил спрял от бял полицай в Ню Йорк по подозрение, че е продавал нелегално цигари. Бил е невъоръжен, но е бил хвърлен на земята, а очевидци са снимали с телефоните си какво се случва.
Така става ясно, че един от полицаите е сложил примка на врата на 43-годишния афроамериканец, който на няколко пъти казва, че не може да диша. По-късно Гарнър умира. Но офицерът, причинил смъртта му, е признат за невиновен.
Точно месец след смъртта на Гарнър полицай от Мисури убива с огнестрелно оръжие Майкъл Браун - чернокож и невъоръжен тийнейджър. В съда полицаят твърди, че е действал при самозащита и е признат за невиновен.
"Не може да има съмнение, че, за съжаление, цветнокожите общности гледат на правоприлагащите органи като на заплаха за свободата им. Това усещане е вече на няколко десетилетия, защото те са факт и преди протестите в Лос Анджелис от 1992 и 1965", казва Надлер пред Конгреса.
По какво се отличават сегашните протести
Алекс Витейл, който е преподавател по социология, твърди, че сегашната конфронтация с полицията е по-силна от наблюдаваното в последното десетилетие. Повече на брой са и без това прекомерните проверки на афроамериканци, както и арестите сред тях заради дребни провинения, каза Витейл за Свободна Европа.
"Мисля, че сегашният гняв се дължи на това, че [на чернокожите] им се казваше в продължение на пет години: спокойно, ще оправим това с няколко срещи с полицаите и с програми по обучение". Само че нищо не се подобри. Не се промени нито броят на убийствата, извършени от полицията, нито арестите за дребни и незначителни провинения", каза още той.
Може ли пандемията също да е повлияла на силата на сегашните бунтове
Пандемията със сигурност играе голяма роля за начина, по който се чувстват афроамериканските общности днес. Чернокожите са по-засегнати от коронавируса, а и повечето жертви на COVID-19 са от афроамериканските среди.
Според доклад на Рашан Рей от Института Брукингс пандемията е откроила и добре известните проблеми на инфраструктурата - например това, че общностите живеят в по-плътно населени райони и нямат равен достъп до здравни грижи.
Освен това чернокожите американци по-често от останалите работят на места, на които не може да се работи дистанционно. А това ги излага на по-голям риск да се заразят.
Витейл обаче твърди, че все още е твърде рано да се направи извод за това дали COVID-19 изобщо би могъл да има някакво отражение върху протестите. Той споделя твърдението, че социалното неравенство е коренът на проблема, но добавя, че нещата допълнително се влошават от това, че политици от целия политически спектър отказват да го решават.
Барак Обама, който беше първият афроамериканец, избран за президент, заяви на 1 юни, че протестите, които протичат в момента, са израз на "неподправена и легитимна фрустрация" от това, че страната така и не е успяла да реформира полицията и наказателната си политика.
Той обаче добави, че вандализмът и грабежите не бива да се толерират, нито пък да се рационализират.
"Ако искаме наказателното правосъдие и американското общество да се ръководят от по-взискателен етичен кодекс, ще трябва да приложим този кодекс и към самите себе си", каза Обама.