Как и защо последните станаха първи в овладяването на епидемията от COVID-19

„Никое правителство няма правото да пречи на друго правителство да се съревновава в предлагането на сигурност или да изисква търсещите сигурност да се обръщат само към самото него, за да я получат.“

Густав дьо Молинари, 1849

Със сигурността винаги има някакви проблеми. Включително със здравната сигурност. Хората имат право да намират здраве където си поискат, включително в юрисдикциите на други държави, или сами да си го създават както намерят за добре.

След март 2020 г. и началото на пандемията от COVID-19 настъпи нещо като съревнование между страните по повод политиките в здравеопазването.

Какво е здравна сигурност

Световната здравна организация (СЗО) определя „здравна сигурност“ (докторски български) като „дейности, както проактивни, така и реактивни, за да бъде сведена до минимум опасността от остри обществени здравни събития, застрашаващи здравето на хората в и отвъд границите на отделните страни и региони“.

На основата на това определение, след няколко години работа от страна на Центъра за обществено здраве на Университета Джонс Хопкинс, Института за ядрена сигурност и списание Икономист, през октомври 2019 г. бе публикуван Глобален индекс на здравната сигурност – ГИЗС, изключително интересно четиво.

Индексът измерва тази сигурност според 34 индикатори, разпределени в шест категории: превенция (на патогени и рискове за здравето), откриване и отчетност (наблюдение на заплахите в реално време и споделяне на информация), бързина на действията, устойчивост на здравните системи, спазване на международните норми и „рискова среда“. Последната група индикатори е съставна - от областта на политическата, националната сигурност, политическата икономия и опазването на околната среда.

Този индекс изглеждаше толкова разумен, че почти никой не му обърна внимание. Освен частният статистически портал „Статиста“. Но през януари и февруари тази година списание Форбс и Световният икономически форум в Давос му обърнаха специално внимание.

Здравната сигурност преди COVID-19

ГИЗС подрежда по тези показатели 195 страни. България, заедно със страни като нея (например Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия) се наместват в горната третина на здравно добре осигурените страни. Но те са далеч след групата „най-добре подготвени за справяне с пандемия“ страни, където със съответния ранг са подредени по качества на сигурността САЩ, Великобритания, Холандия, Австралия, Канада, Тайланд, Южна Корея, Швеция, Дания, Финландия, Франция, Швейцария и Словения.

Ако сравним нашите страни със съседи от ЕС, ранговете в здравната сигурност са, или по-скоро бяха, както е посочено в таблицата

Класация според ГИЗС:

СтранаТочкиРанг
Австрия75.526
България41.161
Чехия5242
Германия6614
Гърция53.837
Унгария5435
Полша54.432
Румъния 45.860
Словакия47.952

Тук изненада няма. Германия бе близо до най-добрите, България и Румъния са два пъти по-зле от Централна Европа (и пет пъти по-зле от Словения). Но не е ясно защо Словакия е по-близо до Румъния отколкото до Чехия. Между другото Грузия и Армения са на равнището на Чехия.

И след COVID-19

Както е ставало дума и преди, 2020-та година политизира медицината и превърна политиката в медицина. И обърка класациите.

От групата на „най-добрите“ само Словения запази името си и бе първата страна в ЕС, която обяви край на пандемията на 14-ти май.

На 26-ти май положението след другите най-добри бе следното: Заемащите първото място в класацията според ГИЗС Съединени щати - 30.2 смъртни случая от COVID-19 на 100 хил. души, Великобритания (№ 2) - 55.64 на 100 хил. души, Нидерландия (№ 3) – 33.94, и Швейцария (№ 13) – 22.6 смъртни случая на 100 хиляди души. Франция и Швеция са представени в таблицата (по данни от 28 май).

Отчетена смъртност от COVID-19 на 100 хиляди жители – стари и нови страни членки на ЕС:

"Стара" Европасмъртност"Нова" Европасмъртност
Германия10.1Румъния6.3
Франция42.7Словения5.2
Швеция41.4Унгария5.2
Дания9.7Чехия3.0
Австрия7.3Полша 2.7
Финландия5.7България1.9
Гърция1.6

Източник European Centre for Disease Prevention and Control (ECDPC)

Възможните обяснения

Сравнението между двете таблици дава свобода на въображението. Може да се твърди, че правителствата са масажирали отчетността, че в смъртта прозира фактът, че тя е Божа работа, че географското положение, гъстотата на населението или хранителните и питейни традиции са решили изхода от пандемията. Нека все пак видим какво е известно.

Смята се, че двустепенната здравна система (т.е. публично плюс частно, или частно-финансирано здравеопазване) е в основата на здравната сигурност. В „нова“ Европа частният етаж на системата е сравнително нов – от 20-ина години.

Но има страни като Грузия, където почти няма публичен етаж в здравеопазването отвъд спешната помощ, нямат дори здравна каса. Там, пак по данни от 28 май, смъртността от COVID-19 е 3.1 на сто хиляди души. И няма държавни стимули да се манипулира отчетността.

Бизнес инсайдър, Юроактив, Гардиън, Уолстрийт джърнал, Файненшъл таймс и Ню Йорк таймс още в средата на април забелязаха доброто представяне на „нова“ Европа и го обясниха с ранната карантина и послушанието на населението. Друго, посочено от тях (и често споделяно от медици в нашите страни) обяснение, е ваксинацията от началото на 50-те години. Третият фактор е финансирането. Убеждението е, че системите на Чехия, Полша и Словакия са добре финансирани, докато в останалите страни това не е така.

„Плащанията от джоба“ (ПОД) в тази система се смятат за показател за нейното качество. И съответно за измерител на здравната сигурност - колкото повече ПОД, толкова по-зле. У нас това дава повод да се настоява за „повече държава“. През април 2019 г. СЗО – Европа също алармира общественото мнение по повод ПОД, посочвайки, че заради тях „между 1% и 17% от домакинствата изпитват катастрофални разходи за здраве, което може да означава, че вече не могат да си позволят да задоволят други основни нужди като храна, жилища и отопление“.

Последна статистиката за ПОД на Евростат в страните, които сравняват тук, е за периода 2012-2017 г. и дава следната картина:

  • Само Чехия с ПОД средно около 14% от всички плащания за здраве е близо до ниските дялове на ПОД в „стара“ Европа (Франция - под 10%, Германия - 14%, Люксембург - около 11%, Швеция и Великобритания - 15% средно за периода);
  • От новите страни членки Естония, Словения и Хърватия са много подобни на тази „стара“ Европа; Литва прилича на средиземноморските страни, където ПОД доста надвишават 30% от здравните плащания;
  • Всички останали страни, с изключение на България, са между 20 и 30% от плащанията за медицински услуги: Румъния - 21% (подобрена от 23% в началото на периода); Полша - 23% (средно); Унгария - 27% през 2017 г. (намаление от приблизително 30% през 2012 г.); Словакия - подобрена от 23% преди 2014 г. на 18,5% през 2017;
  • Изглежда, че нивата на ПОД в Централна Европа се доближават до нивото на Австрия (със средно 19% за периода), Финландия и Ирландия;
  • България е далеч от това ниво с 47% ПОД през последните десет години; на нея прилича само Латвия с 40% средно за периода.

Според ГИЗС бързината на действията при пандемия донякъде зависи и от броя на леглата в болниците на 1000 души от населението. Тази статистика също е от 2017 г. Според нея:

  • Лидер е България с 616.8 легла; Германия я следва с 601,5 легла;
  • Румъния (с 525.3 легла), Словакия (490.7 легла), Полша (485.1 легла) и Унгария с 427.1 легла са някъде в средата на групата нови членове на ЕС;
  • Най-ниският брой легла е в Чехия – 410.9 легла, но и тя е значително по-добре от средния брой легла на 1000 души в ЕС – 372.2 легла.

Голямата картина

Въпреки всички „недостатъци“ на здравеопазването, във всички страни от тази част на Европа след 1991 г. продължителността на живота непрекъснато и нетривиално бързо се подобрява. Като преди това, от 1960 до 1990 г., тя остава на почти едно и също ниво и изостава значително в сравнение с Австрия и Германия. (В България през 1996 и 1997 г. този показател се връща до нивото от 1960 г.)

Една от причините за това развитие е намаляването на общата смъртност и на тази от заразни болести в тези страни (общо 3.5-4 пъти в сравнение с 1990 г.)

Отчитайки тези факти, може да се предположи защо „последните“ от първенците по ГИЗС се оказаха първи.

  • Няма значение дали се „плаща от джоба“ или през държавни каси или частно по друг формален начин, по-добре е да се плаща за здраве, отколкото обратното. (В България ПОД са на това равнище, заради привилегиите на НЗОК.)
  • Статистиката на общите (частни + публични) плащания в страните от „нова“ Европа показва, че те са почти еднакви на човек от населението (при отчитане на общото равнище на доходите).
  • Принципът „да не си богат не е съвсем здравословно“ не е напълно валиден. Тези страни са по-бедни и като цяло, и поотделно от „стара“ Европа.
  • Недоразвитостта на здравната система (броят на леглата не непременно означава качество на болниците) също донякъде помага. Заедно донякъде с конформизма на населението.

Очевидно и общото наблюдение на Молинари за сигурността е валидно тук и за здравната сигурност - никой, дори и правителството не може да ти забрани да я търсиш, както намериш за добре.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.