Европейската комисия обяви, че за да получат пари от спасителния пакет за възстановяване на икономиката, националните власти ще трябва да подготвят планове за реформи, които ще подлежат на одобрение от Брюксел.
В сряда Комисията предложи създаването на фонд за възстановяване "Следващо поколение ЕС" в размер на 750 милиарда евро. Парите за него се планира да бъдат заети от Комисията на международните пазари и разпределени между страните членки според икономиката им и щетите, нанесени им от кризата с коронавируса. 500 милирарда евро от сумата ще бъдат под формата на безвъзмездна помощ, а останалите 250 милиарда като дългосрочни заеми.
Според проекта за България са предвидени между 10 и 15 милиарда евро под формата на грантове и заеми, като окончателната сума ще стане ясна, след като фондът бъде одобрен от Европарламента и страните членки.
Комисията предлага размерът на безвъзмездните средства да се определя по коефициент на разпределение, при който се взема предвид броят на населението, БВП на глава от населението и безработицатау като страните, които са най-силно засегнати от кризата, особено тези с нисък доход на глава от населението и с висок процент на безработица, ще могат да разчитат на по-голям дял. При искане на заем той трябва да е до 4,7 % от нейния брутен национален доход.
Вижте също 12 млрд. евро за България. ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката“Инициативата ще е на всяка държава, която ще трябва да изготви Планове за възстановяване и гъвкавост за реформите, и проектите, които предлага да бъдат финансирани чрез фонда”, поясни икономическият вицепрезидент Валдис Домбровскис в четвъртък.
Плановете трябва да са в унисон с европейските приоритети за зелена икономика и цифров преход и да отговарят на препоръките за икономически и фискални реформи, които Еврокомисията издава всяка година по линия на политиката за икономическа координация Европейски семестер.
Препоръките за тази година бяха издадени миналата седмица и в тях Еврокомисията дава 34 съвета на България, сред които модернизиране на енергетиката, по-ефективна борба с прането на пари, реформи в образованието, здравеопазването, транспорта и комуникациите и интеграцията на малцинаствата, укрепване на небанковите финансови услуги като застраховането и др. Една от препоръките се отнася и до борбата с корупцията и реорганизацията на прокуратурата. Тя беше единствената, която предизвика политически интерес и беше дебатирана в Народното събрание миналия петък.
Европейската комисия ще има право да издава задължителни препоръки за редактиране на националните реформи, а парите ще се отпускат на части, след като дадена държава изпълни съответни, предварително съгласувани показатели, обясни Домбровскис.
Плановете ще се обсъждат всяка година и когато Комисията е доволна с постигнатото, ще бъдат привеждани парите.
„Когато представя националния си план, всяка страна-членка ще трябва да обясни какъв е неговият принос за постигане на приоритетите, заложени в Европейския семестър. Това ще даде гаранции, че разходите имат правилни цели и са използвани добре. Това означава също, че приоритетите на ЕС трябва да са претворени в резултати във всяка страна-членка“, поясни Домбровскис.
Той подчерта, че държавите няма да бъдат задължени да кандидатстват за заеми или безвъзмездна помощ от спасителния фонд, ако не желаят това или не искат да правят реформите, препоръчвани от Комисията.
Всяко четвърто евро ще е “зелено”
Комисията поставя като предварително условие 25% от парите да бъдат вложени в “зелен преход”. За да се позелени българската икономика правителството ще може да получи и 2,69 милиарда евро от Фонда за справедлив преход, който беше предложен през февруари, за да компенсира държавите с въглеродно зависими икономики, които ще трябва да вложат повече средства, за да я модернизират. Общият размер на фонда се очаква да бъде от 100 млрд.евро.
Фондът ще бъде укрепен с до 40 милиарда евро по механизма "Ново поколение ЕС", съобщи старши вицепрезидентът на Еврокомисията Франс Тимерманс. Целта е да се помогне на страните членки да ускорят прехода си към климатична неутралност.