България би могла да получи 11.7 млрд. евро под формата на безвъзмездна помощ и кредити от Европейския съюз (ЕС) през следващите две години, за да се справи с икономическите поражения, причинени от пандемията от коронавирус. Това става ясно от предложение на Европейската комисия (ЕК) за създаване на фонд за възстановяване на европейската икономика в размер на 750 млрд. евро, който ще бъде набран чрез заемане на общ дълг на световните пазари.
Общият бюджет за България е между 9,3 и 15 млрд. евро, като окончателният размер ще стане ясен след одобряването на фонда от Европарламента и страните членки.
Проектът за спасителен фонд, наречен “Следващо поколение ЕС”, беше представен от председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен на извънредна сесия на Европейския парламент в Брюксел в сряда. Тя обясни, че парите ще бъдат инвестирани във възстановяването на общия пазар, изграждането на климатично неутрална икономика, цифровизация и технологии, включително 5G и изкуствен интелект, в по-социална Европа, с по-голяма тежест в света.
500 милиарда от парите от фонда ще бъдат разпределени между страните членки като безвъзмездна помощ, а 250 милиарда - под формата на кредити. Миналата седмица Франция и Германия предложиха фонд от грантове в размер на половин трилион евро, който е почти изцяло заимстван от Еврокомисията. Срещу идеята за вземане на дълг се обявиха Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания, които искат подпомагането да става само с кредити.
ЕК прогнозира свиване на европейската икономика със 7.2% през тази година в резултат на кризата, настъпила заради пандемията от коронавирус. Една от най-засегнатите икономики в ЕС се очаква да бъде българската, която също ще се свие със 7.2 на сто. От обявяването на световната епидемия от COVID-19 в света са регистрирани над 5.5 млн. случая на заразени, 1.4 милиона от които в Европа. Починалите са над 350 000, включително повече от 162 000 европейци. Можете да следите на картата развитието на пандемията в света.
Кой колко ще вземе
Според първоначалното разпределение на парите за възстановяване Италия ще е най-големия получател на средства, тъй като е най-силно засегнатата от коронавируса страна. За нея са предназначени общо 153 млрд. евро. Следва Испания със 149.3 млрд. евро. Франция ще получи 38 милиарда, а Германия - 28 милиарда. Най-големият получател в Източна Европа е Полша с 37 млрд. евро безвъзмездна помощ и 26 млрд. под формата на кредити. Бюджетът за Румъния е 33 млрд., а за Гърция - 43.5 млрд. евро. Процентно обаче най-много спрямо БВП ще получи Хърватия (€15 млрд.) - 22%, следвана от България с 19%.
Водещи критерии за разпределянето на средствата са размерът на брутния вътрешен продукт и очакваните щети върху икономиката.
“Утре цената на бездействие в тази криза ще бъде далеч по-скъпа за нас. Важното е тук да поставим заедно основите на нашето бъдеще", каза Фон дер Лайен пред европейските депутати, като призова да се загърбят предразсъдъците.
Първите средства могат да дойдат още преди края на годината, ако бъде одобрено предложението за актуализация на настоящия европейски бюджет с 11.5 млрд.евро.
За какво ще се харчат парите
Европейската комисия предлага три приоритетни направления, в които средствата от спасителния фонд могат да се инвестират в странте членки. Те са свързани преди всичко с постигането на климатична неутралност на икономиката, намаляването на вредните емисии и замърсяващите производства, в социални политики за заетост и за позеленяване на земеделието чрез кохезионния фонд и програмата за селските региони.
Освен това се предвижда подкрепа за фирмите, които са заплашени от фалити, както и за реализирането на инвестиционни проекти. Създава се и нова здравна програма, която ще позволи да се подсили готовността за кризи, капацитета на болниците, превенцията за заболявания и научните изследвания.
Вижте също Парите за възстановяване: ЕК предлага върховенството на правото да бъде сред условията за достъпКак ще се връщат парите
Фон дер Лайен предлага парите, които Еврокомисията се надява да заеме при изгодни условия, благодарение на високия си кредитен рейтинг, да бъдат връщани през европейския бюджет. За целта тя предлага временно да бъдат увеличени собствените приходи на ЕС чрез въвеждането на допълнителни европейски данъци.
Като примери тя посочи облагането на големите технологични гиганти, включването на корабоплаването и авиацията в търговията с въглеродни емисии и облагането на вноса на стоки, произведени чрез замърсяващи технологии. Комисията се надява чрез тях да си докарва по 35 млрд. евро годишно, с които да обслужва новия дълг.
Връщането на кредитите се планира да започне след 2027 г. и да приключи до 2058 г., се казва в предложението на ЕК.
Общите разходи на ЕС
Заедно с фонда беше представен и проект за европейски бюджет за 2021-2027 г. в размер на 1.1 трилиона евро - по-малък от отхвърления по-рано проект, но по-голям от максимално предложения от страните членки 1.095 трилиона евро.
Предстои спасителният пакет на Европейската комисия да бъде обсъден от Европейския парламент и от страните членки. За да стане той факт е необходимо единодушието на 27-те държави, а за приемането на новите европейски данъци трябва и ратификация от националните парламенти на страните членки.
Урсула фон дер Лайен съобщи, че заедно с вече одобрените 540 млрд. евро кредити и европейския бюджет, ЕС планира да вложи през следващите седем години 2.4 трилиона евро във възраждането на своята икономика.