След седеммесечно затишие темата за реформата на съдебната власт и нейното наблюдение от Европейската комисия отново изплува на повърхността.
За повод бяха взети препоръки на Комисията за управлението на икономиката в страните членки, съдържащи насоки за водене на икономическите, социални и фискални политики на всички членки на ЕС в условията на пандемията от коронавирус.
Докладът за България е от 12 страници. На темата за правосъдието е отделен само един от общо 34 параграфа, които третират проблемите и нуждата от реформи в различни икономически, фискални и социлни сфери.
Какво казва този доклад
В доклада Европейската комисия анализира икономическите политики на правителството, изтъквайки оставащите проблеми с капацитета на здравната система, образованието, интеграцията на уязвимите групи, енергоемкостта на икономиката, банките, застраховането, борбата с прането на пари (където България получава строга забележка), говори се за технологичната изостаналост, малкия капацитет и неконкурентоспособността на българската икономика, недостатъчно развития транспорт и се обръща внимание на опасностите за задълбочаване на бедността сред българите. Става дума дори за липсата на технологична възможност за инсталиране на 5G мрежи в България. Предупреждава се за драстичен икономически спад заради пандемията и нуждата от подпомагане на бизнеса.
Европейската комисия, чрез старшия вицепрезидент Валдис Домбровскис, отправя предупреждение, че срещу България ще бъде започната наказателна процедура за свръхдефицит заради нарушаването на изискването дефицитът да не надхвърля 3% от БВП (правителството планира 3,1%). Домбровксис каза, че тази процедура би започнала още в сряда, но ще бъде отложена за след края на кризата, тъй като Комисията разбира затрудненията за бюджета.
А за мониторинга?
На 31-во място в анализа - от общо 34 пункта с проблемите на управлението на българската икономика, Европейската комисия посочва, че “следи напредъка на България в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка”. Припомня се основният извод на последния мониторингов доклад от октомври 2019 г., че “постигнатият от България напредък е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС.” Не са пропуснати и констатираните в него оставащи проблеми за липсата на резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта и за незавършената реформа на прокуратурата.
“Тези въпроси са предмет на мониторинг по Механизма за сътрудничество и проверка. В рамките на този механизъм Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България. Ето защо тези области не са включени в специфичните за държавата препоръки за България, но са важни за развитието на благоприятна социално-икономическа среда в страната”, се казва в документа, анализиращ икономическите политики на България.
Подобни препоръки към страните членки Европейската комисия издава всяка година. В доклада за България за 2019 г. политиките, нуждаещи се от реформи, са със седем по-малко - общо 27. За правосъдието се говори отново, като Комисията го поставя на 23-място със следния текст:
“В рамките на Механизма за сътрудничество и проверка Комисията продължава да осъществява мониторинг на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в България. Ето защо тези области не са включени в специфичните препоръки за България, но са важни за развитието на положителна бизнес среда в страната. В доклада на Механизма за сътрудничество и проверка от ноември 2018 г. се посочва, че България продължи усилията си да реформира съдебната си система и за преодоляване на недостатъците в борбата с корупцията и организираната престъпност, но че са необходими по-нататъшни усилия в редица области. Комисията ще оцени напредъка отново в началото на есента на 2019 г.”
Каква е ролята на доклада
Препоръките са първа стъпка от ежегоден цикъл на комуникация между държавите и Комисията, която има ангажимент да следи европейските икономики да се движат в една посока, като правят координирани дейстивя, доколкото това е възможно. Когато има отклонения от икономическите параметри, които страните са задължени да следват, Комисията трябва да предложи или да наложи санкции, или да препоръча как да се върнат в норма. Става дума за показатели като баланс на бюджета, инфлация, стабилност на банковата система и др.
През годините Комисията започна да разширява обхвата на напътствията, които дава за държавно управление, включвайки социални показатели, коментари по структурни сектори като образование, здравеопазване и околна среда.
Тъй като стабилността на правосъдната система е определяща за инвестиционния климат и функционирането на бизнеса, тя е част от препоръките. Но политиката на Европейския семестър или наблюдението върху икономическото управление, нямат правомощия да възобновява или прекратява действието на други политики.
В този смисъл препоръките нямат преки последствия към съдебната реформа и мониторинга за нейното наблюдение от Брюксел, който се осъществява по самостоятелна процедура.
А какво става с мониторинга?
От влизането си в ЕС през 2007 г. България и Румъния реформират съдебната си власт и се учат да се борят с корупцията с помощта на Европейската комисия по създаден само за тях механизъм за наблюдение, наречен Механизъм за сътрудничество и проверка. Той не беше приложен към влязлата след тях в Съюза Хърватия, нито беше разпрострян върху някоя от другите държави, които имат проблеми с върховенството на правото като Унгария и в Полша.
След натиск от страна на Румъния и на България през годините (включително по партийна линия) бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (2014-2019 г.) публично заяви, че механизмът ще отпадне в края на мандата му. В последствие той уточняваше, че това ще се случи, ако показателите за наблюдение - шест за България и четири за Румъния, бъдат постигнати.
В навечерието на публикуваните на последните за момента доклади на Европейската комисия по механизма за наблюдение, еврокомисарите Франс Тимерманс, който отговаряше при Юнкер за механизма, и Вера Йоурова - за правосъдието, заявиха, че условията не са изпълнени и че отпадането на мониторинга ще е преждевременно и за двете страни. Двамата са комисари и в екипа на Урсула фон дер Лайен. Въпреки това на 22 октомври 2019 г. Европейската комисия обяви, че смята, че свършеното от България е достатъчно и изрази недоволство от развоя на реформите в Румъния.
Комисията съобщи, че обмисля да предложи отпадането на наблюдението от България след консултации с Европейския парламент и със страните членки. Мнение за сваляне на мониторинга беше изразено само от правната комисия на Европарламента, като пленумът на евродепутатите, както и страните членки и до момента не са взели отношение. Те не са и задължени, като Еврокомисията може сама да го прекрати. Междувременно мандатът на екипа на Юнкер приключи на 30 ноември 2019 г., без колежът на комисарите да вземе формално решение за приключването на действието на Механизма за сътрудничество и проверка. В този смисъл той не е бил отменян и продължава да действа.
В последния си доклад за България Комисията съобщи, че се е договорила с правителството за създаването на Съвет за координация и сътрудничество, който сам да продължи наблюдението на оставащите задачи след прекратяване на наблюдението от Брюксел. Съветът беше създаден месец преди това и оглавен от вицепремиера по правосъдие Екатерина Захариева. В него влизат представители на Висшия съдебен съвет, административните ръководители на двете върховни съдилища, главният прокурор, правосъдният министър, вътрешният министър, председателят на антикорупционната комисия КПКОНПИ и други.
Какво следва?
Новата Европейска комисия, оглавявана от Урсула фон дер Лайен обяви многократно, че ще предложи наблюдението върху правосъдието и върховенството на правото да обхваща всички държави членки, без експлицитно да декларира, че ще прекрати мониторинга върху България и Румъния. Еврокомисарят за правосъдието Дидие Рейндерс съобщи, че по анализа вече се работи и той ще бъде готов през септември или октомври. Колегата му, отговаряща за европейските ценности Вера Йоурова, обясни, че освен върховенството на правото, разделението на властите, Европейската комисия ще включи и направени от нея изводи и за свободата на медиите в страните членки.
По същото време се очаква следващият доклад за Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка, който беше анонсиран от Европейската комисия през октомври 2019 г. Комисията не е коментирала дали ще публикува нов доклад за България или ще включи наблюденията си за състоянието на българското правосъдие само в общия документ, анализиращ върховенството на правото в Европейския съюз. Нейният вицепрезидент Валдис Домбровскис заяви пред БНР в четвъртък, че нов доклад за България не се пише, тъй като Комисията смята, че тя "е покрила всички изисквания".
Вижте също Отпадането на мониторинга: Митове, факти и приказка за Неволята