"Той решава да оцелее, за да разкаже тази история, така че това да не се случва никога повече. Но когато издава книгата си и излива в нея душата си, хората не проявяват интерес. Не успяват да я почувстват като своята книга". Това са думи на историка Мелхер де Винд. Той е син на Еди де Винд - оцелелият от Аушвиц лекар, който е единственият, издал мемоарите си, написани в лагера. Сега книгата "Последна спирка Аушвиц" излезе едновременно на 80 езика.
"Има открити и други текстове, защото хората понякога са писали отделни писма, дневници, но никоя друга книга не е написана изцяло в Аушвиц", казва още Мелхер.
През 1946 година в Нидерландия се появява един изключително необичаен текст. Той е написан в лагера на смъртта от един млад лекар от еврейски произход. Неговото име е Еди де Винд. Той е депортиран със съпругата си Фридел през 1943 г.
Еди и съпругата му се запознават в лагера Вестерборк - транзитен лагер на територията на Нидерландия. Той влиза там доброволно. В опита си да спаси живота на майка си сключва сделка с властите, че ще работи за тях като лекар. Когато пристига там обаче, разбира, че тя вече е депортирана в Аушвиц.
Във Вестерборк 27-годишният доктор се среща с 18-годишната медицинската сестра Фридел Коморник. Двамата се влюбват и сключват брак в лагера. Всяка седмица оттам са депортирани 1000 души на Изток. През 1943 г. семейството попада в Аушвиц, където Еди започва да документира жестокостите в лагера и любовта си към Фридел, която е затворена в прословутия "Блок 10".
"Живея в "Блок 9", който е типично болничен. Фридел живее в "Блок 10". Там също са болни, но не като в моя блок. При мен лежат хора, които са се разболели заради жестокости, глад и прекалено много работа. Това все още са естествени причини, довели до естествени болести, които могат да бъдат диагностицирани. "Блок 10" е блок за опити. Там живеят жени, увредени от садисти, наричащи себе си професори, така както не е увреждана никога досега една жена, и то в най-хубавото, което има: в своята женственост, възможността да стане майка", пише Еди.
Де Винд описва миризмата на плът, излизаща от комините на крематориума на Аушвиц, и начина, по който това го променя.
"Уморен си, болен и отвратен от себе си, защото си човек, а есесовците също са "човеци", пише Де Винд.
Лекарят се завръща в Нидерландия шест месеца след освобождаването на Аушвиц. Въпреки опасенията му, че Фридел не е оцеляла, те се срещат отново случайно в Ескеде, където тя е настанена в болница, за да лекува травмите от преживяното. Двамата отново заживяват заедно, но 12 години по-късно се разделят. Психическите травми от преживения ад, през който преминават, са твърде големи. Еди става световно признат психоаналитик, който специализира върху травмите от войната. През 1949 г. Де Винд представя термина "синдром на концентрационния лагер", който описва състояние уникално за бившите затворници от концлагерите. Според него няма начин децата на оцелелите да бъдат предпазени от това, което са преживели родителите им, поне не напълно.
Въпреки че "Последна спирка Аушвиц" е публикувана са първи път на холандски още през 1946 г., книгата не се радва на особена популярност извън кръга на оцелелите от лагера. През 1980 книгата е издадена отново, но и този опит не е успешен. Едва 75 години след освобождаването лагера 33 години след смъртта на Еди де Винд книгата получава полагащото ѝ се внимание.
"Решихме да я издадем отново, нямаше друг начин. И много се гордеем. Историята е наранила много всички нас, но тази книга ни свързва. Щастлив съм, че имаме тази история. Има толкова много любов и надежда в тази история и съм щастлив, че можем да я споделим със света. Много се гордея с баща си. Чувствам го като победа", казва днес синът му Мелхер.
Рожденото име на Де Винд е Елиазар. Той е роден през 1916 г. в Хага. Родителите му имат магазин за порцелан. Баща му Луис умира от тумор в мозъка, когато той е едва 3-годишен. Де Винд е последният лекар евреин, завършил университета в Лайден, преди нацистите да започнат да експулсират студенти и преподаватели от холандските университети. Не след дълго той е отведен, когато на 23 февруари 1941 германците арестуват 427 души в Стария еврейски квартал в Амстердам. От тях само Де Винд и още двама преживявят Холокоста.
"Трябва да остана жив, за да разкажа за това. Да разкажа за всичко това, за да убедя хората, че това наистина се е случило", пише Еди.