Дарина и Милен Михови от години мечтят да отворят собствена пекарна. След обстойно планиране, проучване на пазара, инвестиции и “лутане”, както казва Милен, в края на 2019 година на една от най-оживените улици в Стара Загора усилията им дават резултат.
Наоколо винаги мирише на прясно изпечен хляб, банички и други закуски. “Тази мечта е отдавна, но в близките 6 години по-силно си мечтая за нея, споделя Дарина. И двамата са родом от Димитровград, дълги години живеели в София, но впоследствие избрали града на липите. “Решихме да се преориентираме към по-спокойно място”, допълва Милен по телефона.
Така е не само при нас, това повлия масово на всички
Семейството е предвиждало всякакви сценарии, с които би могъл да се сблъска бизнесът им, но никога не са си представяли случващото се в момента. Заради епидемията от коронавирус от атмосферата, характерна за центъра на града, няма и следа. “Празно е, тихо е”, описва я Дарина.
“Като цяло няма хора, защото е ясно, че колкото се може стоят вкъщи, няма го това движение отпреди. Така е не само при нас, това повлия масово на всички”, разказва Милен.
Снимка от пекарната на семейство Михови
Пекарната е тип павилион и не е имала забрана да работи след въвеждането на извънредното положение, за разлика от заведенията и ресторантите, които трябваше да затворят. След 6 май повечето от тях, които разполагат с открити пространства и могат да осигурят разстояние между масите от 2,5 метра, ще имат право да посрещат клиенти.
Оборотът на пекарната е със 70 процента по-малко, а това е сериозно изпитание, особено за малък семеен бизнес, който тъкмо е стартирал.
“Доста зле ни се отрази, но в крайна сметка пътят на успеха минава през трънливости, не може да е само гладко”, казва Милен. “За за задържим бизнеса и хората, които работят за нас, търсехме различни варианти”.
Към края на март, докато се чудят как намерят изход, така че мечтата им да не бъде изцяло пометена от вируса, решението идва от един случаен разговор. “Разбрахме от приятелка за един проект на фондация “Америка за България” и американското посолство. После се информирахме от сайта. Беше малък грант и решихме да кандидатстваме”, разказва Дарина.
“Кандидатствахме за изхранване на един от старческите домове. Свързахме се с директора, той беше много отзивчив и ни каза, че можем да предлагаме закуски. Така кандидатствахме по този проект”, обяснява Милен.
Надяваме се по-бързо да приключи всичко това и повече хора да тръгнат на работа
Дарението от програмата #StandingTogether помага за купуването на продуктите, както и покрива малка част от труда. Проектът, с който са кандидатствали, им дал възможност да осигурят закуски два пъти в седмицата през месец април за 89 души от дома за възрастни хора в Старозагорски минерални бани.
“Дарението за това време много помогна, макар, че е 1100 лева. Той беше за април месец. Пак сме кандидатствали и ако ни одобрят, ще продължим. В същото време ще работим, не затваряме”, казва Милен. .
Семейството гледа напред, където отново вижда оживените улици, чува глъчката, а наоколо мирише на прясно изпечени закуски. “Надяваме се по-бързо да приключи всичко това и повече хора да тръгнат на работа, малко по малко да си възстановим икономиката, казва Дарина. “Всичко да си стане постарому”, довавя Милен.
Ако търсите или предлагате помощ, тук можете да намерите полезна информация. Следете и кои са дарителите, които помагат в борбата с COVID-19.
Тук може да следите картата на разпространението на вируса в света.