„Аз никога няма да забравя ужасното впечатление, което ми произведе болницата в Чорлу – бивша артилерийска казарма, дето 3 500 холерно болни лежаха на пода на конюшните в своите омърсени дрехи, покорно очакващи смъртта! За цялта тази маса умирающи имаше само трима лекари…“
Тези ужасяващи свидетелства на Ст. Кутинчев от 1914 г. за случващото се по време на Балканската война две години по-рано, са само част от множеството картини, запечатали неподготвеността на военната санитарна служба да посрещне връхлитащите инфекциозни болести. Немалкото предупредителни гласове в навечерието на войната странно не са чути. А не е като инфекциозните болести да са били от вчера. Много от тях са били и сравнително добре познати, особено на специалистите.
В миналото от тези инфекциозни болести в България най-опасни са били чумата и холерата, както и едрата шарка (вариола), дифтеритът, скарлатината, коремният тиф. Изглежда обаче, че оставането на последната по-голяма чумна пандемия в средата на 19 в. води до известно притъпяване на сетивата на населението и властниците.
Холерата в Тутракан, Варна и Пазарджик
И все пак, холерата е била за съвременниците от края на 19 и началото на 20 в. опасна болест, която в повечето от случаите води до смърт. Заболяването от холера в България до Балканската война обаче е сравнително рядко. Изглежда това е и една от причините за подценяването й, макар за изолирането на заболелите вече да са били вземани строги мерки. Според отчетите на окръжните санитарни инспектори за 1893 г. в Тутракан заболяват от холера 19 души. През 1910-11 г. шестата голяма холерна пандемия в света, за разлика от предишните, засяга България в по-голяма степен. През 1910 г. има 5 случаи на холера във Варна и Пазарджик, от които всичките са били с летален изход. През 1911 г. в различни градове на Княжеството от холера заболяват 29 души. Сред тях има и 15 смъртни случая.
В редица санитарни отчети на градски и околийски лекари се срещат от края на 19 и началото на 20 в. и случаи на коремен тиф. Болестта буквално върлува ендемично в много населени места. Причинява се от лоши хигиенни условия или употреба на замърсена вода, която предизвиква заразата. Тя може да се предаде и при контакт с тифусноболни. Една от най-прочутите тифусни епидемии е тази в София от 1896 г. От тогавашното 60 000 население на столицата се заразяват от коремен тиф 400 души. От тях смъртта си намират 61 човека. През 1909 г. санитарните органи отчитат и стотици случаи на разболяване от коремен тиф в Русе.
Източна Тракия, войната, "санитарната катастрофа"
Както стана дума, по време на Балканската война, поради недостатъчно взети предварителни санитарни мерки, голяма епидемия от холера се разгаря на фронта в Източна Тракия. Истинска „санитарна катастрофа“ настъпва точно по време на Чаталджанската операция. В армията се разразяват едновременно холера и дизентерия. Не е никаква тайна, че поради това, което Ст. Кутинчев нарича „въпиюща неподготвеност на военно-санитарната част“, дезорганизацията и неподгвеността на армията предизвикват истински ад на фронта. Дават се повече жертви и осакатени в резултат от лошата медицинска помощ и върлуващите епидемии, отколкото в резултат от самите бойни действия.
След това болестта се прехвърля и във вътрешността на Царството. През 1913 г. в различните окръзи на България са отчетени 19 205 случая на холера. По-страшното е, че почти половината от тях намират и смъртта си по онова време – 9 548.
През периода между двете световни войни проблемите с инфекциозните болести продължават. Дори и през 30-те коремният тиф продължава да бъде една от най-често срещаните. Открояват се тук годините 1932, 1934 и 1936 г. Болните от коремен тиф надминават 7 000 души. Между 8% и 10% от заболелите обикновено умират.
Мийте ръцете със сапун, избягвайте навалиците
Вярно е, че дълги години и в много села учители, фелдшери и полицаи трудно карат населението да спазва елементарна хигиена. При съществуващата народна памет обаче за чумата от минали времена, нагласата за прибягаване към радикални мерки, съвсем не е необичайна и винаги е стаена някъде. През 1900 г. Върховният медицински съвет разработва специални мерки, които би трябвало да се вземат при евентуална нова поява на чума в страната. Една от тях предвижда при наличие на заразена къща тя, а дори и целият квартал, в който е разположена, да се подлага безкомпромисно на изгаряне, с цялата покъщнина.
Още случаите на инфлуенца (грип) карат Главната дирекция на народното здраве да препоръчва на поданиците на Царството миене на ръцете със сапун и топла вода; избягване на лицата, които кашлят и кихат; избягване на „навалиците“; избягване посещението също на кафенета, кръчми, ресторанти, кина, ж.п. вагони, пазари и т.н. Забранява се провеждане на събори или сборове по селата. При редица епидемии много хора виждат, че домашните церове вече не помагат. Подобен е резултатът и след посещенията при традиционните баби и знахари, употребата на билки и баене.
Установяват се причините за разпространението на различните инфекциозни болести. Още през 1896 г. санитарните власти откриват, че случаите на ендемично разпространение на коремен тиф се причиняват от лошата канализация, замърсяването на водите от отходни места, нечиста прах по улиците, които трябва бързо да бъдат калдаръмисани. При редица епидемии специалистите си дават сметка за лошото въздействие на вкоренения обичай близките да целуват мъртвеца в ковчега преди да го изпратят на последния му път.
След русенския случай на коремен тиф от 1909 г. Дирекцията за опазване на общественото здраве изпраща представител за да открие причините за разпространение на болестта и да препоръча мерки за нейното ограничаване. В доклад специалистът посочва като основна причина замърсяването на вода от чешмите поради напукани глинени кюнци, в които проникват нечистотии.
През 1910 и 1911 г. страхът от холерата води до определено нарастване авторитета на здравните власти сред населението. Поради това санитарните органи успяват да проведат на практика редица противоепидемиологични мерки. Те принуждават населението на някои места за пръв път да построи масово специални отходни места. Карат го също да почисти всички локални сметища. Успяват да накарат редица собственици на обществени заведения да поддържат в тях хигиена непозната до скоро.
Холерната епидемия от Балканската война кара военните да вземат сериозни мерки преди Първата световна война. По този начин те предотвратят много нови заболявания. От ранените и болните между 1915 и 1918 г. 78,8% са излекувани. Всъщност, починалите са едва 3,5%.
Имунизацията
Началото на истинската борба с коремния тиф обаче се слага през 1926 г. През 30-те години в Царство България започва и прилагане на имунизация. Първоначално тя се осъществява през няколко години. За разлика от случаите с едрата шарка обаче, споменатата имунизация в самото начало не е задължителна, освен в райони с голямо разпространение. Знаменателна в случая е 1940 г. В нея започва за пръв път общата имунизация на цялото население в държавата против коремен тиф.
Ta след всяка епидемия и пандемия се е вярвало повече на науката и на експертното мнение. Но кое от мненията, които слушаме в момента ще бъде признато в бъдеще за наистина експертното? Казва ли ти някой? Поне засега.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.