Йордан Пенчев е на 22 години, живее в Пазарджик. Той е един от малкото пациенти в България с изкуствено сърце. Йордан очаква донор и междувременно е в болнични в родния си град. В момента, обаче, дори да се появи съвместим с него донор, трансплантация няма да бъде извършена, защото те у нас са забранени заради епидемията от COVID-19.
“За момента донякъде разбирам, че в условията на коронавирус е малко рисковано да се прави такава интервенция. Но проблемът е доста по-дълбок – в други страни, когато става дума за трансплантации, се действа много по-организирано, а в България – не. Четох наскоро изказване, според което донори тук буквално се похабяват”, казва Йордан.
Колко хора чакат
Освен Йордан, по данни на Министерството на здравеопазването, в България има още 44 пациенти, чакащи сърдечна трансплантация. Нужда от бъбрек имат 1042 души, от черен дроб – 54. Пациентите, които очакват трансплантация на бял дроб са 20, от панкреас се нуждаят 10 души, а от тънки черва – един човек.
Заради COVID-19 обаче “присаждане на органи от живи и трупни донори” у нас е забранено със Заповед № РД-01-124 на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
Това е само едно от многото ограничения, въведени в България с извънредното положение от 13 март. До момента броят на заразените от коронавирус вече достига 1400.
Защо трансплантациите са забранени
На питане от Свободна Европа защо се налага спирането на този тип животоспасяващи операции, от Министерството на здравеопазването отгоговориха, че “трансплантираните пациенти са една от най-рисковите и уязвими групи по отношение на COVID–19. Причината е, че те приемат имуносупресори, които потискат имунитета на пациентите, за да не може организмът да отхвърли присадения орган”.
На 25 април, по време на редовния брифинг на Националния оперативен щаб, неговият председател проф. Венцислав Мутафчийски обясни защо в България не се извършват трансплантации: “За трансплантиран болен, досег с коронавируса е фатален, защото още от първата секунда, още по време на операцията, се вливат медикаменти, които потискат имунитета. Затова за тези пациенти сблъсъкът с коронавируса е абсолютно сигурно 100% фатален”.
Според Мутафчийски “дейностите по трансплантация ще бъдат въведени на по-късен етап, когато има изготвени протоколи за действие, които да предпазят както живите донори, така и рецепиентите.”
Само ден по-рано отново ген. Мутафчийски заяви, че “засега не се обмисля възобновяване на трансплантациите”. По неговите думи във Франция например се правят само спешни операции в тази насока и то на пациенти, които ги грози летален изход максимум до ден.
“Защо у нас са забранени, като по света се случват?”
Потърсен за коментар от Свободна Европа председателят на Алианса на трансплантираните и оперираните “Бъдеще за всички” Евгени Георгиев оспори редица твърдения на Мутафчийски. Според Георгиев, вече има излекувани трансплантирани хора в Европа, които са заболели от COVID-19. “Имаме от нашите хора инфектирани и заболели. Вярно е, че се подават имуносупресори, но тези медикаменти се пият след трансплантация до края на живота на пациента. Ето защо да се спрат операциите е странно”, коментира той.
По думите му, когато се говори за трансплантации в България, трябва да се знае, че “те са в плачевно състояние не само по време на коронавирус”. “Миналата година имаше общо две сърдечни трансплантации, но само единият човек оцеля. Тази година нямаме нито един сърдечно трансплантиран. И то при положение, че от началото на годината имаме девет поставени изкуствени сърца. А в същото време имаме починали трима души”, казва Георгиев.
“Изобщо не ясно защо у нас се забраняват трансплантации, след като в повечето страни те се случват”, допълва той. И обясянва, че от началото на коронавируса в България е имало донорски ситуации, а органите са дадени на други страни.
Къде отидоха органите
Проверка на Свободна Европа показва, че от въвеждането на забраната за трансплантации в България, донорски ситуации наистина е имало. Според информация от Министерството на здравеопазването те са две. Първата е от самия 13 март, когато бе обявено извънредното положение. Бъбреците на донора са предоставени в Гърция, а в Германия – черният му дроб. Това става по силата на правилата за обмяна на органи в рамките на Европейския съюз.
Малко повече от месец по-късно, на 16 април, в България има и втора донорска ситуация. Заради забраната за трансплантации, органите (черен дроб и бъбреци) са предоставени на Гърция.
“Както виждате трансплантации се правят дори в условия на коронавирус”, коментира Георгиев от “Бъдеще за всички”. И допълни: “Край нас не е само Гърция, в Турция също се правят такива операции. Да не говорим за западните държави”.
Дори в Испания и Италия
Проверка на Свободна Европа показва, че освен в Гърция и Германия, трансплантации се правят и във Великобритания, САЩ, дори и в най-засегнатите от коронавируса страни в Европа – Италия и Испания. В някои от държавите има различно приоритизиране на пациентите. Забрана за присаждане на органи обаче няма.
Как стоят нещата, в цитираната от ген. Мутафчийски Франция. Тамошната Агенция по биомедицина (държавен орган, който отговаря за трансплантациите) препоръчва да не се провеждат бъбречни и тъканни трансплантации, в случай че "рискът реципиентът да бъде заразен надвишава ползите от трансплантацията".
Трансплантациите от жив донор се препоръчва да бъдат отложени за след епидемията. Когато трансплантацията е спешна и става дума за жизнено важен орган като сърце, черен дроб или бял дроб, или когато е идентифициран рядък донор, се препоръчва трансплантацията да се проведе.
В Германия дружеството по органна трансплантация разрешава всякакъв вид трансплантации – както от живи донори, така и от възникнали донорски ситуации.
Според данни на Националния център за трансплантации в Италия пандемията COVID-19 е забавила даренията на органи и трансплантации в страната, но не ги е отменила. Дори балансът за направените трансплантации за 2020 г. (от началото на годината включително и периода на пандемията) се оценява като положителен с ръст от 3%.
Испания също трансплантира пациенти. В епицентъра на заразата в страната Мадрид - болница “Грегорио Мараньон” е лечебното заведение с най-много сърдечни трансплантации по време на пандемията в страната. Според публикация на “Ел Паис” спешните случаи в цялата държава се извършват на момента. За всички останали пациенти преценката е субективна.
В САЩ трансплантациите продължават през цялото време на извънредните мерки, дори и в епицентъра на пандемията - Ню Йорк. Спрени са само операциите по избор, а присаждането на тъкани и органи е дефинирано като манипулация с най-висока степен на медицинска нужда. Ограничени са възможностите донори да стават хора над 80 години и са въведени нови протоколи за сигурност, като задължително тестване на донори и реципиенти.
С оглед на завишените мерки за сигурност, към списъка на чакащите трансплантация от 15 март до сега са добавени нови 7 хиляди души, като цяло трансплантациите са с около хиляда по-малко от миналата година. Основно намалението идва от ограничаването на операции от жив донор. Данните са публикувани и се актуализират на всеки два дни на уеб страницата на Обединена мрежа за споделяне на органи (UNOS), неправителствена организация, която има договор да следи и координира трансплантационните програми в страната на федерално ниво.
В публикувани съвети към пациентите здравните власти на Великобритания съобщават, че няма данни за предаване на COVID-19 чрез трансплантиран орган. Някои болници и екипи по места са затворили трансплантационните си програми, защото интензивните им отделения могат да бъдат изцяло освободени за работа с коронавирус-пациенти. Трансплантациите на бъбреци и панкреас са временно спрени. Но трансплантациите на сърце и бял и черен дроб продължават, приоритизирайки най-спешните пациенти, съобщават от NHS. Докато пациентите като цяло продължават да бъдат насочвани за трансплантация, подходът към всеки случай е индивидуален, обясняват местните здравни власти.
“Предполагам, че имат по-дорба организация”
На този фон 22-годишният пациент в Пазрджик Йордан Пенчев не е наясно кога ще има шанс да бъде трансплантиран със сърце в България. “За радост аз съм с много ново изкуствено сърце. Машината е американска, в България има и други машини германски – те са по-стари”, допълва той. Евгени Георгиев от асоциацията на транплантираните е един от първите българи с присадено сърце. “Колкото повече един пациент стои с изкуствено сърце, толкова повече се увеличават шансовете за инсулт, ако апаратът е стар”, казва той и призовава трансплантациите у нас да бъдат разрешени.
Йордан пък уточнява, че е получил уверението на здравния министър Кирил Ананиев, че когато е възможно, в скоро време, трансплантациите у нас ще бъдат разрешени. “Знаете как е – ако пациентът има досег с коронвирус, е опасно”, допълва той. “За другите държави не сме говорили, но предполагам, че имат доста по-добра организация. При нас такава липсва”, завършва Йордан.