Спите ли спокойно? Какво постигат извънредните брифинги в полунощ

Понеделник късна вечер, вторият ден на Великден. По БНТ върви игрален филм, а зрителите на бТВ и Нова се радват или на “Шоуто на Николаос Цитиридис”, или на музикалния формат “Като две капки вода”. На следващия ден отново са на работа. В един момент на екраните започва да тече надпис, че в 23 часа програмата ще бъде прекъсната за излъчване на извънреден брифинг от Министерския съвет. Няколко минути по-рано - точно в 22:22 часа, правителствената информационна служба е изпратила имейл до медиите, с който ги информира за предстоящия брифинг.

Предаването започва, на масата сядат двама мъже в униформи и един цивилен. Това са началникът на Националния оперативен щаб срещу коронавируса ген. проф. Венцислав Мутафчийски, директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР главен комисар Николай Николов и проф. Христомир Брънзов, директор на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН.

“Евентуална опасност, надвиснала над България”

“Причината за тази извънредна пресконференция е това, че в социалните мрежи се появиха много слухове и съобщения за евентуална опасност, надвиснала над България”, започва Мутафчийски. Зрителите разбират, че става дума за пожара в района на бившата ядрена централа в Чернобил, Украйна, който избухна преди повече от две седмици и вече е загасен. “Прословутият пожар е вече погасен”, казва и шефът на пожарната Николов.

Огромна част от зрителите за първи път научават за този сюжет. Проверка в историята на публикациите в интернет изданията показва, че много малка част от тях са обърнали внимание на този пожар и почти няма такива, които да спекулират за евентуална опасност. Големите телевизии също не са го направили. Темата не е сред основните и в социалните мрежи.

Тримата участници в брифинга информират, че няма изменение на радиационния фон и няма опасност, въпреки че вятърът насочва част от облаците от Украйна към България.

“Системата за ранно предупреждение е прогнозирала, че максималната концентрация ще е на 8 април, но тя ще е толкова слаба, че дори уредите няма да я отчетат. Тези данни са се потвърдили”, каза проф. Брънзов. Т.е. късно вечерта в последния почивен ден българите са информирани на извънреден брифинг, че от Чернобил не идва радиация.

Минути по-късно това е най-обсъжданата тема в социалните мрежи. Асоциациите са с 1986 г., когато властите крият опасността след аварията в Чернобил и дори изкарват хората на манифестация за 1 май.

Защо беше нужно?

“Няма нужда от извънредни брифинги за опровергаване на фалшиви новини. Ескалирането на отговора понякога може да ескалира чувството за несигурност и уплаха”, коментира за Свободна Европа Любомир Аламанов, управляващ партньор на комуникационната агенция SiteMedia Consultancy.

Потърсихме отговор на въпроса кой и защо е взел решението за този извънреден брифинг, който рискува да уплаши повече хората, вместо да ги успокои. Очевидно решението е одобрено от премиера Бойко Борисов, защото и съобщението е разпратено от името на Министерския съвет, и мястото на провеждане на брифинга също е Министерският съвет. Официален коментар не получихме. Източници на Свободна Европа обаче твърдят, че един от участниците в брифинга е бил силно настоятелен пред премиера за нуждата от извънредното изявление, след което Борисов се е съгласил. “Получих много лични обаждания и предложих на премиера да направим тази пресконференция”, казва пред камерите и шефът на пожарната. “Както казах още преди месец, на щаба им липсва специалист по стратегически комуникации. Който да ги консултира в подобни моменти”, коментира още Аламанов.

Социологът и изпълнителен директор на “Галъп интернешънъл” Първан Симеонов потвърждава, че подобни действия могат да имат по-скоро обратен ефект. “Показателно е, че след късната пресконференция в понеделник, има критика дори и сред близки до властта. Разбира се, обществото още подкрепя мерките срещу епидемията, осезаемо при това, но вече има белези на промяна на отношението – засега главно в социалните мрежи, но това може да се пренесе и сред широката общественост”, коментира Симеонов.

“Въпрос на мярка е – в началото такива брифинги са полезни. Те действат добре, защото Мутафчийски е добър комуникатор, освен това е лекар и е с униформа – нещо, което традиционно се харесва у нас. Хората са склонни да се вслушат. Социологическите данни го потвърдиха”.

Прескочена ли беше мярката този път?

Българският модел

От 12 март насам българските зрители са станали свидетели на четири среднощни брифинга. Първият беше след късното заседание на Министерския съвет, когато беше съобщено предложението за въвеждане на извънредно положение. Това се случи около полунощ на 12 срещу 13 март. И докато извънреден брифинг и извънредно положение си вървят заедно, то останалите съобщения към българите не бяха толкова извънредни. В нощта на 1 април председателката на Народното събрание Цвета Караянчева реши да съобщи, че депутатът Хасан Адемов е с положителна проба за коронавирус. Тогава тя обясни, че ситуацията “не е търпяла отлагане, защото за 8 часа щеше да се разчуе”.

В 22:04 часа на 16 април, последният работен ден преди великденските празници, Министерският съвет покани медиите на извънреден брифинг по-малко от час по-късно. И в 23 часа беше съобщено, че София се поставя под блокада. По това време много хора вече бяха напуснали столицата. Четвъртият случай е “чернобилският” от началото на седмицата.

Проверка в държавите, в които работи Радио Свободна Европа, показва, че жанрът “извънреден среднощен брифинг” не е част от арсенала за борба с коронавируса. Единствено в Грузия досега е имало четири телевизионни обръщения, но най-късно в 9 вечерта. В Косово е имало извънреден брифинг в полунощ, но там става дума за свалено правителство.

“Извънредните брифинги се наричат така, защото трябва да се правят само по много важни, извънредни казуси. Които не могат да чакат отлагане. Първите извънредни брифинги бяха оправдани. Но краткотрайните и дългите кризи се различават. Точно като спринтовете и маратоните. И комуникационните подходи се различават. В краткотрайните кризи "извънредни" мерки и пресконференции са оправдани. В по-дългосрочен аспект могат да навредят”, казва Любомир Аламанов.

Проф. Десислава Бошнакова, преподавалетел по ПР в Нов български университет, отива по-далеч: “За мен посланието е объркано, неясно и не ми позволява да спя спокойно”. Според нея това, което гледаме по телевизията, не е брифинг, не е и пресконференция и тепърва ще му търсим име. “Истината е, че не виждам никаква спешност, която да налага тези брифинги да се случват постоянно на живо в ефир. А и от моя гледна точка съвсем не успокоява хората, а точно напротив”.

Добрата новина след всичко това е, че от Чернобил наистина не идва радиация. Спете спокойно. До следващия брифинг, който ще ви събуди посреднощ.