Въпреки увеличаващия се международен натиск, свободата на медиите България не отбелязва подобрение през 2019 г. и страната остава на 111-то място по свобода на словото в индекса на международната неправителствена организация „Репортери без граници“ за 2020 г. България е определена като „черната овца“ на Европейския съюз, тъй като е последна в класацията от всички страни членки на блока.
„Корупцията и съглашателството между медиите, политиците и олигарсите са разпространени в България“, пише в доклада. Като въплъщение на тази ситуация е посочен депутатът и бизнесмен Делян Пеевски, който притежава няколко печатни издания и контролира сайтове, телевизии, сред които е посочена Канал 3, и разпространението на печатните издания.
В публикацията за България на сайта на „Репортери без граници“ се споменава опита за сваляне от ефир на журналистката от Българското национално радио (БНР) Силвия Великова през септември 2019 г., което предизвика протест на журналисти. Посочва се също промяната на собствеността на двете най-големи частни телевизии в България – бТВ и Нова телевизия.
„Скоро след сделката (за промяната на собствеността на Нова – б.р.) разследващите журналисти Миролюба Бенатова и Генка Шикерова бяха принудени да напуснат“, пише в доклада. Освен тях редица журналисти също напуснаха или бяха освободени.
БНТ - от неутрална към проправителствена
Отбелязва се също, че редакционната политика на Българската национална телевизия (БНТ) се е променила от „неутрална към проправителствена след назначаването на новия генерален директор“ Емил Кошлуков.
В доклада се посочва също, че правителството продължава да разпределя средства от европейски фондове при пълна липса на прозрачност, като целта е медиите, които ги получават, да бъдат безкритични към управляващите или да се въздържат от отразяване на конкретни теми. От друга страна критични медии като „Капитал“ и „Дневник“ и „Биволъ“ са подложени на „тормоз“, се казва в текста.
България беше на 111 място в класацията на „Репортери без граници“ и през 2019 и 2018 г. В предходните години страната е под 100 място. Най-високо в класацията държавата е била през 2003 г. - 34 място
Индексът за свобода на медиите обхваща 180 държави. На първо място за четвърта поредна година се нарежда Норвегия, следвана от Финландия, Дания и Нидерландия. На последно място е Северна Корея, а малко над нея се нареждат Туркменистан, Еритрея и Китай.
COVID-19 и свободата на словото
Класацията за 2020 г. беше публикувана на фона на пандемията от COVID-19. „Репортери без граници“ посочва, че има „пряка връзка между потискането на медийната свобода и отговора на пандемията“. Китай (на 177 място в класацията) и Иран (на 173) цензурираха информацията за пандемията и недоволството на хората, се посочва в доклада. Дори в Европа – най-добре представящия се регион по отношение на свободата на словото – в държави като Унгария (89 място) въведоха наказания за разпространяване на „невярна информация“ за коронавируса без ясни дефиниции и с възможност да се използват срещу критични журналисти.
„Кризата в общественото здраве предоставя на авторитарните режими възможност да приложат прословутата „шокова доктрина“ - да се възползват от факта, че политиката е в застой, обществеността е зашеметена и протестите са немислими, за да наложат мерки, които биха били невъзможни в нормални времена“, посочва Кристоф Делоар, генерален секретар на „Репортери без граници“. „За да не бъде катастрофалното следващото десетилетие, хората с добра воля, които и да са, трябва да подкрепят журналистите, за да могат те да вършат работата си.“
Според „Репортери без граници“ предстоящото десетилетие ще бъде решаващо за бъдещето на журналистиката, а пандемията от COVID-19 засилва проявленията на кризата в медиите, която застрашава правото на свободна и достоверна информация. Организацията откроява кризи в пет различни области, които засягат пряко свободата на словото – геополитическа криза (предизвикана от укрепването и разпространяването на авторитарни режими), технологична криза (предизвикана от липсата на демократични гаранции), демократична криза (предизвикана от поляризирането на обществото о репресивните политики), криза на доверието (заради недоверието и омразата към медиите) и икономическа криза.
„Навлизаме в решаващо десетилетие за журналистиката, свързано с кризите, които засягат нейното бъдеще“, казва още Делоар. „Пандемията на коронавирус илюстрира отрицателните фактори, застрашаващи правото на достоверна информация, а сама по себе си е фактор, който влошава ситуацията. Как ще изглеждат свободата на информация, плурализмът и надеждността през 2030 г.? Отговорът на този въпрос се определя днес."