Луната от синьо сирене на Стивън Хокинг

Съдбата е жестока. Вселената е несправедлива. Бог не е особено умен.

Колкото и да не сте съгласни с тези твърдения, животът на Стивън Хокинг, един от най-великите физици на всички времена, сякаш ги доказва.

През 1963, на 21 години, Стивън ще се жени за Джейн, когато му слагат ужасна диагноза - амиотрофична латерална склероза. Дават му 1-2 години живот. Но геният надделява - до смъртта му през 2018 минават 55 години и, макар повечето да са прекарани в инвалидна количка, Хокинг прави трета златна епоха на физиката след Нютон и Айнщайн.

„Здравейте, моето име е Стивън Хокинг – физик, космолог и нещо като мечтател” – с тези думи, изречени чрез компютърно модулиран глас, един човек, чиито научни открития промениха настоящето и бъдещето на човечеството, започва документалната си поредица „Вселената на Стивън Хокинг”. Говорим за човек почти сразен, но не и победен от природата, който докосна и почти разбули светото тайнство на Сътворението, и чийто важен съвет към нас, хората, е да гледаме звездите, не краката си. Може би - за да видим.

Голям взрив, поставил началото на Вселената, може да има, може и да няма, свидетели липсват, но математиката и логиката казват – да, имало го е. През 1949 журналистът Фред Хойл се присмива по ВВС на една теория, според която Вселената е възникнала от взрив преди 13.7 милиарда години и оттогава насам се разширява.

Идеята за избухването на нещо дребно като първичен атом не е съвсем нова. Двадесет години по-рано я излага Жорж Льометр, белгийски йезуит и физик. Визията произтича пряко от Общата теория на относителността на Айнщайн, а Стивън Хокинг казва: „Ако теорията на Айнщайн е вярна, то трябва в началото на всичко да е имало една изключително малка точа на сингулярност, характеризираща се с огромна плътност и висока температура, която е гръмнала от напрежението и така е поставила началото на пространство-времето, тоест, на Вселената.”

И през 1971 всичко наистина избухва с теоретичната обосновка, която той, заедно с математика Роджър Пенроуз, дават за Големия взрив.

Освен битката с науката и болестта обаче, Хокинг се захласва и по други занимания – пише книги; има три деца; става рекламно лице на застрахователна компания; участва в програма за летене в безтегловност; а след развода си дори намира време да ходи по стриптийз-клубове, за да се радва на съвършеното божие творение, наречено жена.

„Нещото, за което мисля най-много през деня, са жените. Те са пълна загадка” – твърди големият учен. Но нали той това прави цял живот – разкрива вселенски загадки. Като черните дупки например.

Класическото определение на Хокинг за Черна дупка е „област в пространство-времето, която не може да бъде напусната дори от светлината”. Е, напук на самия себе си, през същата 1971 Хокинг доказва, че може. Доказателството го разбират малцина, а ние трябва просто да му вярваме. С мисълта си ученият отива толкова напред, та в един момент заявява, че иска да надникне в ума на Бога.

В последната си книга, „Великият дизайн” обаче, той изключва Бог от визията за Вселената. Обяснението му е свързано с наличието на гравитацията и възможността за спонтанно възникване на нещо от нищо. Както и с последните развития на М-теорията, според която светът има не четири, а между 10 и 11 измерения. И този наш свят е само един от световете в Мултивселената, в която всички възможни истории се случват. Тоест, казва Стивън Хокинг, може да има история, в която Луната е от синьо сирене.

Звучи така абсурдно, та чак привлекателно. Но думите какво ли не могат да сътворят – дори не много умен Бог. Или Бог, който се прави на не много умен, защото е прекалено умен. А какво остава за нас, хората?

Продължи да говориш - съветва Стивън Хокинг в един клип на „Пинк Флойд”, в който участва. Там великият физик играе гласът на мъдростта, гласът, който никога не спира да говори.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа