Депутатът, бизнесмен и за кратко председател на ДАНС Делян Пеевски се оказа сред най-големите дарители на институциите за борба с коронавируса. Според неговите медии даренията достигат стойност от 2 милиона лева. Но откъде идва това богатство? Отговорът на този въпрос не е лека задача, защото голяма част от бизнеса на депутата-бизнесмен е в офшорни зони, макар че той самият е вносител на закон за ограничаване на тяхната дейност в България. Но да видим историята.
Преди политиката
Делян Пеевски влиза в политиката през 2001 г. като най-младия член на политически кабинет и част от ръководството на младежкото НДСВ. Тогава е на 21 години. Не толкова отдавна е завършил столичното 119-о училище.
Единственото, което регистрите са запечатали отпреди тази дата, е една фирма и една искова молба относно недвижим имот в столичния кв. "Изток". Фирмата се нарича “Българска консултантска компания” ООД и за нея липсват всякакви данни, освен че през 2001 г. е прехвърлена на 85-годишния Ангел Кръстев (на същото лице, вероятно роднина, прехвърля фирма и майката на Делян Пеевски - Ирена Ангелова Кръстева).
В имотния регистър също има запис за Делян Пеевски отпреди 2001 г., и той казва нещо по-любопитно.
В искова молба за възбрана (публикувана в разследващия сайт Биволъ), има подробно описание на един случай. Ищецът А. В. описва как Ирена Кръстева и нейният 20 годишен син са получили на три части договорената сума за апартамент от 92 кв.м. - 70 хиляди германски марки, но не са се явили за уговореното нотариално прехвърляне на апартамента. “След неуспешни опити за установяване на контакт” А. В. разбира, че в същия този ден имотът е прехвърлен при друг нотариус от Кръстева на нейния син Делян, който, пак по описанието, е присъствал лично и на двете плащания по договорената имотна сделка.
Съдът вписва исковата молба и насрочва дело за януари 2001 г. Но случаят приключва още през декември 2000 г. по извънсъдебен път с прехвърляне на имота и оттегляне на иска.
Секретар, следовател, зам.-министър, депутат
До 2013 г. единствената информация е от официалните декларации на Пеевски, който още като студент втори курс става парламентарен секретар на транспортното министерство и оглавява борда на държавното “Пристанище Варна” АД.
През 2005 година той става следовател, месеци по-късно - заместник министър на бедствията и авариите, а от 2009 г. досега е депутат от ДПС.
В първата си имуществена декларация от 2007 г. 27-годишният тогава Пеевски декларира само 9239 лева на депозит и 44 405 лева кредит.
През 2009 г., вече като депутат, той декларира два апартамента и къща с двор, купени между 2002 и 2004 г. Цените са скромни и видимо непазарни - апартамент в кв. "Бъкстон" в София с площ 262 кв.м. например се оказва купен от 22-годишния тогава Пеевски за 50 хиляди лева.
Една скоба в разказа. Майката
До 2015 г. Делян Пеевски няма декларирани участия във фирми. Неговата майка обаче, която става шеф на Българския спортен тотализатор през 2001 г., показва сериозна делова активност в този период - над 10 придобивания на фирми като физическо лице и под шапката на нейните фирми “Нова българска медийна група” и “Балканска медийна компания”. С малки изключения всички фирми са губещи, каквито са и повечето български медии от над десетилетие насам.
Една от тези фирми - "Нова българска медийна група" - се появява през 2009 г. и в информация на МВР. Тогава до луксозен джип на компанията, паркиран пред имота в "Бъкстон" на Делян Пеевски, избухва бомба. Извършителят и причините за атентата не са открити.
Що се отнася до произхода на парите, историята на тази най-тиражна българска медийна група е оплетена в противоречащи си теории. Собственикът на фалиралата КТБ Цветан Василев казва веднъж, че вестниците са негов проект, а Ирена Кръстева - изпълнител. Тази версия обаче се отрича както от Ирена Кръстева, така по-късно и от самата банка.
След фалита на КТБ става ясно, че придобиването на първите медии на “семейството” е станало с кредит, изплатен с цесия след затварянето на банката. Десетки други медии, чиято редакционна политика съвпада с тази на групата на Кръстева, се оказват финансирани и придобивани чрез други “кухи” фирми.
Изнудване, хазарт, офшорна собственост
Името на заместник-министъра на бедствията и авариите Делян Пеевски с ресор управление на държавния резерв се помни и досега с най-големия скандал в управляващата тогава коалиция БСП-НДСВ-ДПС. През 2008 г. изпълнителният директор на държавния тютюнев монополист "Булгартабак" обвинява него и шефа на Националната следствена служба Ангел Александров в изнудване за 150 хиляди долара на месец, а Корнелия Нинова, тогава заместник министър на икономиката, замесва двете имена в лобиране за издаване на хазартен лиценз за “Дилот” АД за две лото игри.
Мотивите за отказа за “Дилот” са “неясна офшорна собственост” - кандидатът за хазартна дейност е собственост на фирма от Великобритания, която от своя страна е на Nata Holdings и Bessim Enterprises - офшорни фирми съответно от Бахамски и Британски Вирджински острови. След скандала Пеевски е освободен от премиера Сергей Станишев “за липса на морал”, но по-късно е възстановен по съдебен път. За целите на имотното му състояние обаче си заслужава да се запомнят имената на фирмите-крайни собственици, които се появяват и по-късно, отново по имотните въпроси на Пеевски.
След 2013 година. Изсветляване, но не съвсем
Избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, въпреки последвалата оставка, провокира вълна от протести през 2013 година, на което Пеевски отговаря с масирана атака през медиите, които са собственост на майка му. В едно от редките си изявления тогава той се определя като “успял човек”, без да уточнява дали това е заради успехи в бизнеса или в публичната си кариера.
Що се отнася до имотните въпроси, още през 2014 г. беше разплетена една друга история: че депутатът използва “като свои” имотите, които са собственост на фирми, чиито крайни собственици са същите офшорни фирми, като тези на фирмата с неиздаден хазартен лиценз от скандала през 2008 г.
Общият брой на имотите, придобити от тази група фирми, е над 100, между които е бившата почивна станция на Полиграфическия комбинат в парк “Витоша”, имоти в луксозни квартали на София и една вила в Гърция. Депутатът отказва коментар и за разследванията за офшорните му връзки.
От 2016 г. в имуществените декларации и в тези за конфликт на интереси на Делян Пеевски започват да се появяват постепенно както лични доходи, така и участия в български и чужди фирми. Освен участията в медийните фирми на майка му, повечето от посочените фирми не говорят нищо на публиката, а за чуждестранните компании дори не е уточнено къде са регистрирани (повечето се оказват в Обединените арабски емирства, а директорите са неизвестни имена с индийски и арабски произход).
От списъка с фирми все пак излизат интересни връзки - едно от тях, “НСН инвестмънт” ООД, което депутатът е декларирал през 2015 г., става съдружник в търговската верига “Техномаркет” и веднага след това продава своя дял на друга фирма, която от своя страна скоростно получава от държавната Българска банка за развитие (ББР) кредит от 51 млн евро. Същото дружество на Пеевски е и за кратко акционер с 5% от "Булгартабак" - отново фирма с неизвестен краен собственик някъде из регистрите на Лихтенщайн.
Всички медии, които следят темата, свързват името на Пеевски с доста по-голяма група от бизнеси в широк спектър от сектори, но документалното основание за твърденията обикновено липсва. Светлина по въпроса хвърля единствено ровенето из архивите на затворената КТБ, чийто собственик в изгнание Цветан Василев обвинява Пеевски и “контролираната от него прокуратура” за фалита на банката.
Да разследваш необятното
Няколко разследвания - на проекта “КТБ - какво се случи?” на "Капитал" и на Антикорупционния фонд откриват, че името на Пеевски, както и инициалите ДП и ДП1 присъстват масово в документацията по делото. Открито е и това, че зад абревиатурите стои група от над 20 сериозни български фирми и лични статистики на Цветан Василев за 575 млн лева заеми (приложени към делото КТБ). Две от тези фирми са сред подизпълнителите на неосъществения консорциум за проекта “Южен поток”, а техните обществени поръчки през годините назад са за стотици милиони лева.
Пеевски не коментира тези разследвания, а прокуратурата отказва дори да го разпита. Разкриването на истината за КТБ и участието на Пеевски в него изглежда не е измежду приоритетите на новия главен прокурор Иван Гешев, който беше и наблюдаващ прокурор по делото, но получи сериозна медийна подкрепа от “медиите на фамилията” при номинацията си за главен прокурор. Така, единственият официален източник на информация за парите на дарителя Пеевски са неговите декларации, където участията и парите в брой видимо нарастват до осемцифрени суми, както и редките му интервюта.
В едно от тях, пред сайта ПИК от февруари 2014 г., Пеевски отговаря на твърденията на тогавашния втори в ГЕРБ - Цветан Цветанов, че "управлява държавата и съдебната система". Пеевски сам признава, че е бил многократно в кабинета на Цветанов, където са му искани медийни услуги в полза на управляващите, за които той с неудоволствие признава, че е “оказвал такова съдействие”. Интересното е, че това става в период, в който Пеевски е депутат от парламентарната опозиция. Неговите медии също винаги са със властимащите, независимо кои са те.
Така излиза, че пълната истина за реалното богатство на депутата Пеевски се знае единствено от неговите адвокати, които днес също са измежду големите дарители за борба с коронавируса. Пълната истина вероятно е и в регистрите на офшорни компании в Дубай, Лихтенщайн и няколко карибски острова.
Единственият логически верен извод за неговият истински бизнес е, че той е позициониран някъде между губещия медиен сектор, медийните услуги за властта и за бизнесите, които винаги опират до използване на публичен ресурс. Последното винаги се оказва с много нули.
* Николай Стайков е икономически и разследващ журналист. Той е автор на разследванията за офшорните връзки и имотното състояние на Делян Пеевски и на поредицата “Делото КТБ: Липсващите имена”. Съосновател е на фондация “Антикорупционен фонд” (acf.bg).
** Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.