Нова идея за фестивалите, торпилирани от карантини и извънредни положения: те могат да вървят и онлайн. Това ще се случи например с петото издание на фестивала за документално кино Master of Art, който е посветен на филми за различните изкуства. Той трябваше да се проведе през април, но това няма как да стане сега. Вместо това фестивалът ще има две части - от 9 до 30 април част от филмите ще бъдат достъпни онлайн, а през септември ще се проведе пълното му издание.
Този нетрадиционен формат избира създателят на фестивала Найо Тицин, който вярва, че в настоящия момент споделянето на изкуството е изключително важно. В четвъртък той даде виртуална пресконференция, на която обяви това намерение.
"Културата и изкуството също са на командно дишане в момента. Всяка инициатива, която показва, че то е живо и че има смисъл от него, си струва именно в този момент", каза Тицин в телефонно интервю за Свободна Европа.
Дигиталното издание на фестивала ще представи 28 пълнометражни филма и над 10 късометражни заглавия, включително и премиерите на два български документални филма. Това са "Луцифер" на режисьорката Мария Николова, който разказва за едно от най-ценните произведения на изкуството, притежавани от българската държава, и "Стихията Медея" на самия Тицин, който проследява актрисата Снежина Петрова в неин театрален и социален проект.
Филмите ще бъдат достъпни на видео платформата на neterra.tv като общата цена за достъп до всичките близо 40 заглавия ще е 10 лв.
"Нека не забравяме посланието на фестивала, което в момента е изключително актуално. То е "Прегърни изкуството". В момент, в който ни карат да спазваме социална дистанция, какво друго ни остава, освен да прегърнем изкуството?", казва организаторът.
Найо Тицин е роден през 1970 г. в София, където учи пиано в музикалното училище, а след това завършва и консерваторията със същата специалност. Професионалното му развитие обаче не е на музикалната сцена, а в журналистиката, където близо 20 години работи като политически репортер.
На 10 януари 1997 той снима единствените кадри от нощния побой пред парламента, когато полицията бие протестиращите срещу мнозинството на БСП. Кадрите са излъчени по американската телевизия Си Ен Ен.
През 2001 г. в новините по БНТ той пита тогавашния кандидат за министър-председател Симеон Сакскобургготски: “Ваше величество, колко ви е часът?” Въпросът е резултат от нежеланието на царя да отговаря на журналистически запитвания по същество. По-късно Тицин събира интервютата на Сакскобурготски, давани в периода 1990 - 2003 г. и ги издава в книга, чието заглавие е същият въпрос.
Година по-късно журналистът напуска БНТ заради “царската” цензура, която смята, че му е наложена там. Издава още политически книги и се присъединява към екипа на Иван Костов и партията ДСБ.
Снимал е природни бедствия и политически катаклизми, правил е фотоизложби и исторически филми, продуцирал е телевизионен сериал, но сега е прегърнал друго амплоа.
След като спира активно да се занимава с журналистика и с политика, Тицин се отдава на друга своя страст, а именно документалното кино. Освен основател на фестивала Master of Art, самият Тицин е и автор на няколко документални филми за класическата музика, сред които е "В търсене на Дон Жуан", отличен с наградата Golden artist.
През 2016 г. той основава фестивала с идеята да се фокусира върху документалните филми, посветени на изкуството. Той разказва, че интересът му към документалното кино се ражда много по-рано и го предпочита пред "измислените истории в даден сериал или филм".
"В документалното кино могат да се разказват понякога много по-интересни и истински истории, отколкото в измислените филми. Аз попадам на невероятни истории на интересни хора", казва той.
Вярва, че пускането на част от програмата на фестивала онлайн е начин да се поддържа културата и изкуството по време на криза. А защо това е необходимо?
"Защото какво остава след кризите? Знаете ли колко души са умрели от испанския грип през 1918 - 1819? Между 80 и 100 милиона души. В същото време твори Марсел Дюшан, а Салвадор Дали е студент в Париж по изобразително изкуство. И накрая стигаме до това, че днес ние знаем повече за тях, за техните произведения, за изкуството, което те са създали, а по-скоро сме забравили за най-смъртоносната епидемия, която човечеството е претърпяло. Така че изкуството е това, което остава", казва Найо Тицин.