Каквито и да са конкретните мерки за подпомагане на бизнеса, ударен от ограниченията за корона вируса, те трябва да обхващат по-голям кръг хора и преди всичко самонаетите лица и малките фирми. Около този извод се обединиха четирима икономисти, с които Свободна Европа разговаря за намеренията на правителството да протегне ръка на пострадалите фирми.
И четиримата обясниха по един и същи начин защо държавната помощ трябва да е най-вече за самонаетите и малките фирми - защото те са най-уязвими от намаленото търсене, загубата на поръчки и необходимостта да затворят за неопределено време търговските си обекти.
От 13 март в България е в сила извънредно положение заради пандемията от коронавирус. Затворени са всички училища, университети, заведения и нехранителни магазини в големите търговски центрове. Отменени са всички културни и спортни събития. Всичко най-важно за ситуацията можете да прочетете тук. Разрастването на пандемията в целия свят можете да проследите в реално време тук.
Добра мярка ли е 60/40?
В момента работи само една от мерките, предложени от правителството - покриването на 60% от разходите за заплати на работещите предприятия. В близките дни се очаква да бъде обявено и как ще работят гаранционните схеми за отпускане на кредити, които Българската банка за развитие (ББР) ще предоставя на бизнеса и на пуснатите в неплатен отпуск служители, както и заявката за разсрочване на кредитните задължения.
“Схемата 60/40 е стара като идея и вече е тествана в България през 2009 г. Но тогава не беше направена добре и много малко работни места бяха спасени с нея”, напомня старши икономистът на “Отворено общество” Георги Ангелов.
На теория, според него, схемата е добра, тъй като ще позволи запазването на повече фирми, които без подкрепа биха фалирали. Според Ангелов това, което липсва, е обхващането на по-широки групи, сред които самонаетите и земеделските производители.
Бившият икономически вицепремиер в правителството на Сергей Станишев Ивайло Калфин е на мнение, че мярката “изпуска най-уязвимите” и всъщност спестява пари на държавата, а не на фирмите, тъй като от единия милиард лева, предвиден за нея, 650 млн.лв ще се върнат обратно в бюджета под формата на осигуровки и данъци.
“От мярката 60/40 могат да се възползват фирмите, които работят, и които имат резерви, докато малкият и среден бизнес и самонаетите, карат месец за месец и нямат с какво да платят остатъка от заплатите на работниците си. Тези фирми след 3 месеца няма да ги има, а служителите им ще са на трудовите борси. Държавата ще загуби данъци и добавена стойност, а работниците им ще увиснат на социалната система”, казва Калфин, който беше и социален министър във второто правителство на Бойко Борисов.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) е на мнение, че мярката 60/40 е добре направена и правителството се е вслушало в исканията на бизнеса, разширявайки включените в нея браншове. Според него, ако бизнесът не я възприеме, тя ще излезе евтина, тъй като ресурсът няма да се изразходва.
“И обратно, успехът ще означава, че голям кръг работни места ще бъдат запазени”, казва той. За Ганев малките фирми ще могат да се възползват от предложенията за евтини заеми, които се очаква да бъдат с висока гаранция, “така че търговските банки вероятно ще отпускат лесно кредити”. Той коментира като възможност и безлихвените кредити, които биха били полезни за работещи, самоосигуряващи се и малки компании “при най-лошия сценарий на развитие на кризата”.
Как ще разберем дали схемата работи?
Около 2 седмици ще са нужни, за да стане ясно дали помощта е скроена според истинските нужди на бизнеса. Така смята Петър Ганев от ИПИ.
Икономистът Юлиан Войнов дава още един критерий: “На първо време успех на мерките би се забелязал в броя на новорегистрираните безработни. Ако техният брой продължи да се увеличава с по около 1000 души на ден, много скоро те ще надхвърлят 100 хил., след което увеличението им ще стане неконтролирано, тъй като всеки съкратен служител води след себе си свито потребителско търсене, а оттам ще се стигне и до задълбочаване на икономическата криза”, казва той в телефонно интервю за Свободна Европа.
Юлиан Войнов смята, че “огледало за успеха на мерките ще са броят на бизнесите и предприятията, които ще фалират и ще влязат в процедура по несъстоятелност”. Той добавя и че евентуално напускане на чуждестранни инвеститори също е “изключително лоша атестация за мерките на правителството и може да предопредели развитието на българската икономика години напред”.
Войнов, който се занимава с икономически анализи, обръща внимание, че “това, което всички ще следят и по което ще съдят за успеха или неуспеха на правителствените мерки, е в каква степен ще се свие българската икономика”.
“България е малка отворена и периферна икономика и има потенциала да не изпита в пълна сила рецесионните процеси, които вече започват в страните от еврозоната. Ако свиването у нас обаче бъде толкова или дори по-голямо например от свиването в Германия и Франция, както това се случи по време на предишната криза, това определено няма да говори за особени успехи на българското правителство при справянето му с кризисните процеси”, каза Войнов пред Свободна Европа.
Достатъчни ли са 4,5 милиарда?
Ивайло Калфин смята, че правителството не би могло да очаква реален ефект върху икономиката, ако не задели за справяне с последствията от корона кризата поне 10% от брутния вътрешен продукт (БВП).
“Икономистите са категорични, че това е минималното, което би било ефективно като помощ за икономиката”, казва Калфин като се позовава на оценки, направени в Германия. Това означава спасителен пакет от 13-18 млрд.лв., докато предложеният е под 4 на сто на сто от БВП и според него не дава достатъчна сигурност на собствениците на фирми, изправени пред дилемата дали да затворят или да изчакат.
“България може да си позволи повече. Предложеният пакет всъщност почти не харчи наши пари. Това са европейски средства, които Европейската комисия ни разреши да ползваме през еврофондовете и дори не е цялата сума”, казва бившият евродепутат.
България може да разполага с 1,3 милиарда евро (2,7 млрд. лв) от европейския бюджет, след като по предложение на Брюксел 546 млн.евро недоговорени по европейски проекти и 812 млн. евро свежи пари, бяха пренасочени към справяне с кризата, малкия и среден бизнес и трудовия пазар. Допълнителен ресурс може да е и кредитната линия от 40 млрд.евро, предоставяна от Европейската инвестиционна банка.
“За момента харчим по-малко, отколкото имаме, докато Германия и Франция обявават огромни пакети именно за да дадат спокойствие на бизнеса и да бъдат прескочени първите три месеца”, казва Калфин.
Георги Ангелов смята, че помощта може да бъде увеличена, след като се прецени кои мерки работят и се търсят. Затова според него е добра идея “да бъде оставен ресурс в резерв, който да се насочи към работещите схеми”, още повече, че не се знае колко време ще продължи кризата.
Според Петър Ганев от ИПИ предложеният сега икономически пакет е с хоризонт за няколко месеца и ако извънредното положение бъде удължено, “вероятно ще се прибегне и до втори пакет”.
Какво още може да се направи?
И четиримата икономисти, с които Свободна Европа разговаря, са категорични, че мерките трябва да обхващат по-голям кръг хора и преди всичко самонаетите лица и малките фирми, които са най-уязвими от намаленото търсене, загубата на поръчки и необходимостта да затворят за неопределено време търговските си обекти.
Петър Ганев напомня, че трябва да се помисли и за работниците, които сега харчат спестявания и заемат от близки, но ако не получат подкрепа от държавата, няма да имат избор, освен да се насочат към скъпите бързи кредити. Данъчни отстъпки и разсрочване на заеми за него са възможности, които трябва да бъдат изследвани.
Ганев препоръчва да бъде променен и законът за извънредното положение, като се премахне блокирането на строителството на нови обекти, както и възможността да не се плаща на доставчиците, тъй като това ще доведе до натрупване на вътрешен дълг в бизнеса.
Георги Ангелов гледа на все по-голямата гъвкавост, която Европейската комисия дава за използването на финансовите инструменти и фондове, като на допълнителен ресурс, който може да се използва по-широко за подпомагане на бизнеса.
За Юлиан Войнов допълнителните мерки, които правителството трябва да предложи, включват подпомагане на ликвидността на фирмите, които да останат на пазара и да не съкращават масово работници.
“Ликвидност може да бъде осигурена по два начина: чрез отказ или отлагане на плащания, дължими към бюджета (данъци), общините (данъци, комунални плащания), банките (главници и лихви), наемодателите (наеми, когато това е възможно, включително и към частни лица с промяна на законодателството, като тази мярка трябва да се комбинира с някакъв вид банкова ваканция), както и чрез директно вливане на свеж ресурс в бизнеси в добра финансова кондиция, чието тежко състояние се дължи единствено на кризата”.
Ивайло Калфин е готов да стигне най-далеч. Според него “първата работа на депутати и министри и висши държавни служители е да направят заплатите си 1000 лева като израз на солидарност”.
“От това бюджетът няма да спечели много, но в такива времена има нужда хората да усетят, че всички са съпричастни в бедата”, казва той.
Калфин смята, че държавната администрация трябва да продължи усилията да преминава към електронна форма на управление, като след края на кризата гишетата останат затворени, а разкритите сега колцентрове и електронни услуги, да станат норма. Той напомня и едно обещание на финансовия министър Владислав Горанов към бизнеса за създаване на sandbox - безопасна среда, в която финтех компаниите могат да тестват продуктите си, без бюрократични тежести.
Не изпускайте и хората, които се връщат от чужбина, защото са останали без работа, казва той, иначе ще ги изгубите повторно. Те също трябва да получат подкрепа, дори да не са се осигурявали в България, ако искаме да ги задържим за времената, когато заводите ще тръгнат отново, съветва бившият социален министър.
Ако търсите или предлагате помощ, тук можете да намерите полезна информация. Следете и дарителите, които помагат в борбата с COVID-19.