Почти половината население на Земята е принудено да спазва някакви ограничения във връзка с пандемията от коронавирус. В много държави беше забранено събирането на повече от двама души на едно място, а всички публични събития бяха отменени. Заразените по света вече са над 850 хиляди, а починалите са над 42 хиляди.
Един въпрос обаче се оказа сложен за решаване за много правителства - какво да правим с храмовете, където традиционно се събират повече хора. В България темата също предизвиква интерес, а коментарите са от призиви за затваряне на храмове до заклеймяване на евентуална намеса на държавата в религията. Ето как е по света.
Затворени храмове в Израел, Германия и части от ислямския свят
Заради епидемията от COVID-19 за пръв път в цялата история на държавата правителството на Израел нареди вратите на всички синагоги да бъдат затворени. Това се случи на 25 март след тежки спорове в рамките на правителството на премиера Бенямин Нетаняху. Самият той дълго време отказваше да въведе тази допълнителна мярка, като дотогава броят на хората в синагогите беше ограничаван.
Все пак заради растящия брой на заразените, министър-председателят се видя принуден да затвори храмовете, както и да спре публичния транспорт. В крайна сметка хората ще имат право да се молят на открито пред храмовете, стига броят им да не бъде повече от 10, като всички трябва да спазват отстояние един от друг.
В Германия, която според редица анализатори е сред държавите, които най-добре се справят в кризата със заразата, храмовете също са затворени. Още на 16 март Берлин забрани събиранията на хора в църкви, джамии и синагоги и издаде заповед за затваряне на редица видове магазини, както и струпването по детски площадки, с цел забавяне на разпространението на пандемията. В страната все по-популярни стават излъчванията на служби онлайн, а телефонът е от ключово значение, за да могат свещенослужителите да останат свързани с близо трите милиона вярващи, които редовно посещават храмовете.
Подобни действия бяха предприети и във Великобритания, където Англиканската църква затвори храмовете, последвана и от повечето други деноминации.
Саудитска Арабия, която е дом на свещените за ислямския свят места като Мека и Медина, забрани молитвите в джамиите в цялата страна. Още в началото на март пък беше забранено поклонението в Мека, което е един от петте стълба в исляма.
В Турция джамиите затвориха за петъчните молитви, а бяха отменени и церемониите по повод религиозни празници.
Патриарх Кирил в Русия призова вярващите да се въздържат от посещения в храмовете и да се молят у дома. В същия ден в Москва бяха регистрирани нови 1000 случая на коронавирус.
В Китай по време на пика на епидемията всички храмове останаха затворени. Очаква се подобни мерки да бъдат взети и в САЩ.
А как е в България?
Въпреки обявеното извънредно положение, което затвори множество публични пространства като заведения, кина и театри, Националният оперативен щаб за справяне с кризата от коронавируса се ограничава до молби и призиви към Българската православна църква (БПЦ) да ограничи броя на миряните и да се съобразява с предприетите от държавата мерки. В България заразените вече са над 400, а 8 души починаха от коронавируса.
В медиите често има репортажи, показващи как в храмовете няма масови струпвания на хора, както и че се вземат мерки за почистване на врати и икони. Въпреки това причастието в църквите все още се дава на миряните с обща лъжичка. Църквите масово се посещават и от по-възрастната част от населението, което попада в рисковата група.
В последните седмици представители на БПЦ заявиха, че дори градовете да бъдат затворени, това не трябва да се случва с църквите
„На Господа у работите не се меся. Говорил съм с всички владици да спазват, да се опитат да са по-настрани хората. Те са много интелигентни нашите владици и попове и прекрасно разбират кое може да разнесе зараза и кое не. Там и да ми разпореди щабът, няма да го изпълня“, коментира в събота премиерът Бойко Борисов.
„Не е опасно, защото ние вярващите знаем, че и светите тайнства, които ще приемем в харистията днес, са свети тайнства и в тях не може да има зараза, няма как да се предава зараза“, каза по-рано пред бТВ зам.-председателят на парламентарната група на ДПС Йордан Цонев.
В понеделник представители на Светия синод се срещнаха с вицепремиера Томислав Дончев и началника на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски. По-късно двамата обявиха, че е постигнато съгласие службите за Великден да се провеждат на открито пред църквите. Малко по-късно Светият синод разпространи съобщение, че "църквите остават отворени и в тях ще се извършват богослужения и ще се дава причастие". Очаква се синодът да изготви точни указания за промяната на ритуалите.
"Екзистенциална дейност"
Световната здравна организация (СЗО) предупреди САЩ, че може да се превърне в следващото огнище на заразата, а Вашингтон и щатските власти започнаха да въвеждат мерки, включващи карантина и забрана на масовите събирания. Но не всички се впечатляват от мерките. В неделя в Луизиана, един от щатите с голям брой заразени, близо 500 души се събраха в църква в градчето Сентръл, в близост до Батън Руж, съобщи "Гардиън".
В Полша, където ограничението за брой хора в църквите първо беше 50, а по-късно беше намалено до 5, лидерът на местната епископия Станислав Гадечки поиска възможност за отслужване на по-масови литургии.
По подобие на България, в Румъния и Грузия църковните ръководители отказват да преустановят даването на причастие с една и съща лъжичка. Грузинската църква дори заяви, че получаването на причастие е свещен ритуал, по време на който е невъзможно човек да заболее.
В Бразилия президентът Жаир Болсонаро, който преди време нарече коронавируса „малка настинка“, ограничи достъпа на публични пространства само до такива, попадащи в категорията „публични услуги и екзистенциални дейности“. В тях бяха включени и църквите. Заради отмяна на решението му от областен съдия в Рио де Жанейро, катедралите в града са затворени, но на други места те остават достъпни за населението.
Онлайн прогресът
Затварянето на храмовете наложи излъчването на голяма част от ритуалите по различни телевизии или онлайн. Американското издание "Вокс", съобщава, че онлайн платформите и приложения за църкви бележат огромен ръст на интереса към тях.
Някои църкви използват и останалите социални мрежи като Фейсбук и Ютюб, за да излъчват литургии на живо.
Нараства и общуването в други дигитални канали като имейли, а все по-популярни стават и подкастите.
Някои еврейски общности пък използват приложението Zoom за извършване на групови ритуали.