Нередното в извънредното положение

Правителствата вземат правилни решения, обикновено след като изчерпят всички останали алтернативи.

По Уинстън Чърчил

Красимир Кънев и Българският Хелзинкски комитет (БХК) са прави да коментират закона за извънредното положение като "най-мракобесния" за последните 30 години.

По-конкретно те напомнят следното:

„Това е най-мракобесният законопроект, внасян в Народното събрание през последните 30 години. Нещо повече, нито един тоталитарен режим в света не е стигал дотам, да криминализира, при това с наказание до три години затвор, разпространяването просто на невярна информация. Такива разпоредби не е имало в наказателните закони нито на сталинистка Русия, нито на маоистки Китай, нито на хитлеристка Германия.“

Вероятно от тези забрани, поради вето на президента, ще отпадне налагането на санкции за „разпространение на невярна информация“. Но общият дух на закона в тази му част ще се запази.

Най-абсурдната разпоредба

Практически същото е положението и с някои стопански разпоредби, най-вече тази, която постановява, че „Всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца преди... извънредното положение”.

Това е бланкетна разпоредба, която е опит да криминализира обстоятелството, че цените се определят от търсенето и предлагането. Криминализацията засяга всички отрасли и всички цени, като ги фиксира. Това е за отмяна на един от основните феномени на стопанския живот и микроикономиката на отношенията в него.

Президентът наложи вето и на тази разпоредба с мотива, че тя ще попречи на доставките на животоспасяващи лекарства, оборудване и медикаменти. Макар и част от сигурните отрицателни ефекти, този мотив е абсолютно правилен и вероятно текстът ще отпадне от закона.

Критиката на тази разпоредба от независими икономисти бе направена в момента, в който бе предложена. Адриан Николов, Георги Ангелов, Лъчезар Богданов и Петър Ганев на момента обясниха, че разпоредбата е неприложима, блокираща информационните канали в икономиката, водеща към дефицит и сив и черен пазар, създаваща паника, абсурдна и глупава – най-малкото плод на липса на елементарна икономическа грамотност. Преди това други хора (Георги Вулджев, Владимир Каролев, Калоян Стайков, Любо Дацов, Стоян Панчев, колегите от ИПИ, ЕКИП и много други, включително и аз) предупреждавахме, че намерението за „борба със спекулата“ е вредно и само по себе си създава паника. И сочехме, че е нужна друга философия на действията на държавните институции.

Защо се стигна дотук

Извънредното положение бе въведено със заповед, едва по-късно то бе узаконено със закон. Един град бе арестуван, процедурата от появата на идеята (предложена от главния прокурор) до прилагането й (от щаба) отне само около три часа. Нещо подобно се случи и в други градове, а преди това (на 13 март) бяха забранени редица стопански дейности.

Това показва паника в правенето на политика. Тя е обяснима и донякъде неизбежна. Ето защо.

От 2010 г. смъртността от инфекциозни болести е около 600 на година (с вариации около 50-80 случая). Смъртността от болести на дихателните пътища се колебае около 4 000 на година – повечето хронични заболявания и рак на белите дробове. Отвъд тези типични като брой случаи, болниците и лекарите нямат нито защитни средства, нито необходимите тестове и оборудване (включително изолатори, легла и респираторни апарати).
Носители на COVID-19 може да са всякакви хора, включително здрави или леко заболели. Засега има само един случай на наложен от живота експеримент – круизен кораб под карантина, който позволява относително точна хипотеза за процента асимптомни носители вируса в дадена общност. И този процент е 51. Иначе казано, ако изключите непълнолетните граждани на България и ако това съотношение е вярно, носители на заразата може да са около 3 милиона души. Иначе казано, всеки един от заразените днес 200 души трябва да е бил общувал с около 15 хиляди (при друга хипотеза – 7 500), за да се зарази един човек с почти абсолютна вероятност. Но хората не общуват само с хора, които са в България. В тази ситуация почти единственото, което може да се направи на първо време е карантина.
Както е ставало дума, при пандемии взиманата помощ идва по-бавно отколкото при природни бедствия и промишлени аварии. Така е, защото при пандемиите за виновни винаги се смятат чужденците, глобализацията (която впрочем върви от 47 века насам и е фактор в естествено развитие на имунната система на човешкия род), грешниците и вещиците или мръсните „под-човеци“. В България след 2005 г. неприязънта към чужденците е донякъде изкуствено подсилена от политически високоговорители. Всички тези обстоятелства забавиха действията за установяване и карантиниране на носителите на заразата и преглед на рисковите групи. Това обяснява отношението към циганите, техните махали и пренебрежението към гостите на страната.
В много отношения и също разбираемо, взаимната помощ тръгва по-бавно на общоевропейско отколкото на национално равнище. В деня на обявяване на пандемията Европейската комисия още се занимаваше с климатичните промени. Това не попречи в крайна сметка предприетите мерки да са в общи линии адекватни (колкото и да са гръмогласни упреците по техен повод).
В реакцията спрямо създалото се положение инициативите в бюджетната област носят белега на горните три обстоятелства. Например при около 4 000 болни с увреждания на дихателните пътища и поне 1.5 милиона във рисковата група по-възраст, бюджетът на НЗОК би трябвало отдавна да е актуализиран с цел закупуване на тестове и дихателни апарати. До момента повечето доставки за финансирани с частни дарения. Сумата е над 81 млн. лева резерв в настоящия държавен бюджет, необходимо е използване на резерва и общата стойност на тези доставки вероятно е вече между 250 и 300 млн. лева.

При тези обстоятелства политиките се предприемат от ден за ден, няма как да пренасочиш карантината към установяване на заразените и лечение, политиците трябва да се покажат деятелни и приятели на народа, нужни са показни акции и резултатът е видимостта, че боят по вируса с полицейски палки е най-добрата възможна политика.

Ползите и разходите от другите стопански нововъведения

Със закона се променят безчет закони.

Някои изменения и спиране на процесуални действия са наложени от обстоятелствата и бяха предложени от частния сектор, банките, частните съдебни изпълнители и независими експерти.

Такива са: замразяването на сроковете по съдебни дела, процедури и производства (без наказателните); същото се случва и с жаленето пред административни съдилища на решения в областта на държавните и общински поръчки и конкуренцията; преустановяването на принудителното производство спрямо лоши длъжници, както и по повод на закъснели данъчни плащания; „ваканциите“ по дългови плащания; отлагане на счетоводното приключване и данъците за 2019 т.

Но с този списък безукорните мерки се изчерпват.

Разкритикуваните и подложените на вето разпоредби по повод цените отпадат. Но нека видим другите начинания.

Преките загуби на ден от ограничаване на бизнеса вследствие на извънредното положение са минимум 50 млн. лева. на ден. Бюджетът е само 37% от икономиката, нейният обем през тази година е над 100 млрд. лева. Бюджетът не може да компенсира всички загуби

По този повод не е лошо да се знае, че:

Бюджетният излишък за януари и февруари вече е на практика изчерпан, най-вече за текущи разходи на държавната администрация и проектите, които не могат (а често и не трябва) да бъдат спрени;
Най-късно след два месеца перспективата годината да свърши с дълбоката рецесия ще стане неизбежна;
Преките загуби за 10 дена са 500 млн. лева, т.е. толкова, колкото са предвидени за разливане в икономиката през Българската банка за развитие, без ясни критерии и процедури;
Ако се разчита само бюджета и фискалният резерв, той ще бъде изчерпан след 100-140 дена;
След около три месеца, ако пандемията продължава, поне 2.5 – 3 млрд. лева ще са необходими за подкрепа на банките; най-добрият начин да се посрещне тази необходимост (за да се защитят кредиторите на банките, т.е. спестителите), по този повод са необходими допълнителни анализи;
По този повод и за подкрепа на стопанството по други схеми (не като предвижданото за БББ), ще бъде необходим нов държавен дълг.
Една от бюджетните мерки, която е гордост за политици, синдикати и работодатели е доста недалновидна – това е решението 60 % от заплатите да се изплаща от държавния бюджет за период от три месеца: освен труден за оценка фискален риск, това „решение“ създава ненужна бюрокрация, стимули за корупция и липса на стимули за предприятия и работници да предприемат някакви решения само по себе си;
В ситуацията на описания стрес върху домакинските бюджети и финансите на фирмите, се предвижда нотариусите да работят в намален състав и само за спешни и неотложни заверки; ясно е, че ефектите от това „решение“ също ще са негативни, особено за търговията с недвижимите имоти, автомобили и строителството, макар и тук всичко да зависи от периода на пандемията и приложимото понятие за „спешност“ и „неотложност“, а ако държавната и общинска администрация, кадастъра и регистрите не работят – сделките практически спират или преминават в нелегалност.

Този списък може и следва да бъде допълнен. Тук не са взети предвид въздействията върху заетостта, например. Не са взети предвид и опосредстваните негативни ефекти, които преливат от една дейност в друга и накрая се превръщат в несъбрани приходи в държавния бюджет.

Описаните инициативи в крайна сметка засягат също и основните права за разпореждане със собственост, и морала, и доверието в обществото. Пандемията ще отмине, но желанието за деспотизъм и намеса в икономиката най-вероятно ще останат.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.