Европейската комисия (ЕК) предложи закон, с който да направи задължително намаляването на въглеродните емисии от енергетиката, транспорта, индустрията и ежедневния живот. Той дава право на Европейската комисия да издава препоръки на държавите членки, когато се отклоняват или изостават от европейските цели за постигане на нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г. чрез намаляване и ускоряване на поглъщането на парниковите газове от атмосферата.
Препоръките на Брюксел, които ще излизат на всеки пет години, ще бъдат задължителни за националните власти и при неизпълнение, страните ще бъдат санкционирани.
"2050 г. не е толкова далеч. Децата ми ще са по-млади от мен сега", каза Фон дер Лайен, добавяйки, че наред с правителствените политики и нормативната база, всички сектори на обществото и икономиката ще участват в прехода към въглеродна неутралност.
Комисията обаче не предложи очакваното повишаване на целта за намаляване на въглеродните емисии от 40% на 50% спрямо нивата от 1990 г. Решението е отложено за след обещаната оценка на въздействието на Зелената сделка. Тя включва и поисканата сметка за въвежданите с Пакета "Мобилност" изисквания към товарните превозвачи, за които настоява и България. Старши вицепрезидентът на Комисията Франс Тимерманс не се ангажира със срок, но предположи, че анализът може да е готов до септември.
Едновременно с това Брюксел започва да събира мнения дали да въведе въглеродна гранична такса за вносни продукти, произведени със замърсяващи технологии като защита на европейските компании, които ще трябва да следват по-строги екостандарти. Обсъждането ще продължи 12 седмици, след което Комисията ще реши дали да предложи законодателство за въвеждане на облагането на вноса.
Грета Тунберг с председателя на Европарламента. Давид Сасоли направи специално изключение тя да бъде допусната в сградата на парламента, който забрани влизането на външни лица за три седмици заради коронавируса
Гневът на Грета Тунберг в Брюксел
Планът обаче беше веднага разкритикуван от климатичната активистка Грета Тунберг, която беше в Брюксел по покана на Европейската комисия и на Европейския парламент.
Тунберг заяви, че законът е отстъпление от Парижкото споразумение за климата, "предателство към следващите поколения, когато светът е изправен пред най-голямата криза в историята на човечеството". Според нея климатичният закон е недостатъчен и създава "представа, че се предприемат действия, а в същност това не е така“.
"Този климатичен закон е предаване, защото природата не може да бъде убеждавана, не можеш да правиш сделки с физиката“, заяви Тунберг.
Тунберг участва и в заседанието на Европейската комисия, където също е изложила позицията си. Вицепрезидентът Тимерманс после коментира критиките ѝ с разминаване в очакванията за възможностите на модерните технологии да променят икономиката и така да помогнат за забавянето на климатичните промени.
"Ние сме по-големи оптимисти за технологиите, Грета е по-амбициозна", обобщи Тимерманс. Той обаче призна, че без движението, вдъхновено от шведската екоактивистка, климатичният закон едва ли би бил предложен.
"На нас не ни трябват цели за 2030 и за 2050 г., а за 2020-а. Трябва драстично да намалим емисиите сега“, заяви пред евродепутатите климатичната активистка. Тя призова да престане субсидирането и изграждането на инфраструктура, работеща на твърди горива, както и за промяна на поведението и на обществото. „Иначе предавате децата си“, каза тя.
Въпреки че обвини евродепутатите в бездействие и в неспазване на обещанията им, речта на Тунберг беше изпратена с четириминутни овации в препълнената зала на Европейския парламент. Тя прекара няколко часа и сред еврокомисарите, които я изслушаха по време на редовната си ежеседмична сбирка, а в четвъртък ще говори и пред министрите на околната среда от ЕС в Брюксел.
Зелената сделка и бедните членове на ЕС
Запитан за резервите на България, Полша и Румъния към Европейската зелена сделка Франс Тимерманс увери, че ЕС ще подпомогне финансово районите, които трябва да направят най-много, за да преминат от твърдите горива към по-чиста енергия и производства.
Вижте също ЕК иска да инвестира в Маришкия басейн и Бобов дол. А какво иска България от Зелената сделка?„Никой няма да бъде оставен сам и най-уязвимите ще бъдат подкрепени от Фонда за справедлив преход. Ако не го направим, най-много от запазването на високовъглеродните производства и затоплянето на климата ще пострадат най-бедните“, каза Тимерманс. Той обясни, че богатите ще могат да се преселят в по-хладни зони на планетата, докато за бедните няма да има такава възможност.
Европейската комисия предложи Зелената сделка през декември и тя беше одобрена от европейските лидери, с изключение на Полша. През януари беше предложен и механизъм за справедлив преход, предвиждащ компенсации за регионите, които трябва да преминат през най-скъп преход, за да намалят въглеродните емисии.
Председателката на Еврокомисията заяви, че Зелената сделка ще мобилизира до 1 трилион евро през следващото десетилетие, за да бъде направен климатичният преход. 503 млрд. евро от него ще бъдат взети от европейския бюджет, €144 млрд. от страните членки, €100 млрд. от механизма за компенсации и €279 млрд. от публични и частни инвестиции.