Промени в Наказателния кодекс, с които да се въведат по-строги наказания за киберпрестъпления, предлага временната комисия, която разследва теча на личните данни от НАП.
През юли 2019 година от приходната агенция бяха източени личните данни на над 6 милиона българи.
В доклад, който беше приет от Народното събрание, се предлага да бъде създадена нова дефиниция за деянията, свързани с компютърни престъпления, както и да се приемат нови състави на престъпления, които да отразяват новите форми на посегателства, съобщи БТА.
В проверката, извършена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), се посочва, че приходната агенция, в качеството си на администратор на лични данни, не е приложила подходящи технически и организационни мерки за тяхната защита.
Вижте също "Дигитален Чернобил". Какви са рисковете от теча на данни от НАП и как да се предпазимОсвен това се предлагат и промени, които да позволят на Комисията за защита на личните данни да има право да реализира персонална административно-наказателна отговорност спрямо съответните администратори на лични данни.
В резултат на проверката е констатирано, че в някои случаи се използва софтуер без поддръжка от производителя и така уязвимостите не могат да бъдат отстранени. Констатирани са и слабости по отношение на антивирусния софтуер.
Членовете на комисията от БСП са изразили особено мнение към доклада, защото според тях в него не се извежда по ясен и категоричен начин отговорността на ръководствата на министерството на финансите и на НАП. Румен Гечев посочи, че няма поемане на отговорност и каза, че "дори портиерът не е бил уволнен".
В отговор Красимир Ципов от ГЕРБ отбеляза, че системите на НАП са разработвани предимно от служители на агенцията и заяви, че пряко отговорните лица - ръководителят на отдела за информационна сигурност и ръководителят на инспектората, вече не са служители на НАП.
Вижте също Одитът на системите на НАП: Как да провериш сам себе си