Тишина, нетипична за 21-милионен град. Празни площади и улици, затворени магазини. Ли Уен казва, че никога не е виждала Пекин по този начин. Тя е прекарала последните осем дни затворена в апартамента си заради върлуващия коронавирус и препоръките на властите хората да не напускат домовете си.
“Вече не издържах. Излязох навън, защото храната ми свърши и исках да подишам въздух”, споделя тя пред Свободна Европа в онлайн видео разговор.
Епидемията от коронавирус (COVID-19) тръгна от град Ухан в края на 2019 г. и се разпространи в други части на Китай. Над 70 000 души бяха заразени. От тях малка част са регистрирани извън страната. Смъртните случаи са 1775.
Търговските центрове също са затворени
“Малко ме беше страх да изляза, носех шапка, маска и ръкавици”, разказва Ли Уен за първите няколко часа навън след повече от седмица, прекарана вкъщи. “Много по-лесно ще се заразиш, ако докоснеш очите си или носа си, затова сложих и ръкавиците. Трябваше да съм внимателна”.
На снимките, които е направила в първия ден навън, се вижда, че по широките площади почти не се срещат хора. Дори автомобилният трафик по улиците няма нищо общо с обичайния.
“Трафикът винаги е бил ужасен, но сега повечето хора са си вкъщи и колите са все по-малко. Моловете, фитнесите и ресторантите, където обикновено е пълно, сега са празни”.
За хората, които не напускат домовете си, доставката на храна е най-лесният, а понякога и единственият начин да се запасят с провизии. Всъщност, в момента пазаруването на хранителни продукти онлайн е процъфтяващ бизнес. “Така мога да изкарам вкъщи и цял месец, но като всяко човешко същество това ми идва в повече”, казва Ли Уен. Пратките обаче също се носят от хора, затова са необходими предпазни мерки.
“Сега доставчикът просто чука на вратата, отвътре аз извиквам “благодаря”, а той отговаря от другата страна, оставя доставката и си тръгва. Не се срещаме лице в лице. Чакам поне пет минути, изпозлвам почистващ препарат и тогава взимам пакета”, разказва Ли Уен.
Заведенията и магазините на повечето места са затворени
В родния ѝ град, където живеят роднините ѝ, е по-различно. Той се намира близо до границата със Северна Корея, в отдалечен район. “Там не е толкова развито, но правителството прави всичко възможно хората да не остават без вода и храна”.
В момента запасяването с продукти от първа необходимост не е проблем, но намирането на медицински маски е почти невъзможно. Някои вече поръчват онлайн от други страни. Ли Уен казва, че както много други хора, в момента работи от вкъщи.
“Много от хората обаче са все още по родните си места и не всеки може да работи дистанционно. Това означава, че няма работници в много фабрики, а това е голямо предизвикателство. Хората искат да се върнат по работните си места. Без работа не могат да получават пари. Икономиката върви надолу. Някои компании вече фалираха”, казва Ли.
Тя има приятели в Ухан - епицентърът на епидемията. “Те въобще не могат да излизат и да пътуват заради забраната”.
Ли Уен се надява скоро всичко да приключи. “Не знаем колко ще продължи всичко това. Надявам се да свърши час по-скоро, за да можем по-спокойно да излизаме навън”.