Човешките права преди сигурността. Как ЕСПЧ спаси от експулсиране бивш сирийски войник

Бойци от свободната сирийска армия оглеждат избухнала кола бомба в Азаз, Сирия, 1 септември 2018 г.

Войник дезертира от сирийската армия и се присъединява към бунтовниците. Впоследствие заминава за Турция, откъдето влиза нелегално в България и е задържан при опит да премине в Румъния. Получава 7-месечна условна присъда, след което е обявен от ДАНС за заплаха за националната сигурност, наложена му е 10-годишна забрана да влиза в страната ни и му е връчена заповед за експулсиране.

7 години по-късно той обаче все още е в България, след като на 10 октомври 2019 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург постановява, че е нарушено правото му на защита и спира експулсирането му. Основното заключение на европейските съдии по казуса е че правото на живот и това да не бъдеш изтезаван стои над националната сигурност. Това е историята на бившия сирийски войник с инициали О.Д.

Предисторията

Той е призован да отбие редовната си военна служба през 2011 г. и е обучен като специалист по ракетите и снайперист. По собствените му думи през 2012 г. той обаче отказва да се подчини на заповед да стреля по превозно средство и дезертира, за да се присъедини към свободната сирийска армия, където пребивава 9 месеца.

През 2013 г. се озовава нелегално в България, където е задържан и осъден. Подава общо две молби за предоставяне на бежански и хуманитарен статут до Държавната агенция по бежанците (ДАБ), но и двете са отхвърлени. Междувременно Върховният административен съд (ВАС) потвърждава заповедите за експулсиране и за забрана да влиза в страната, връчени му от ДАНС.

Преценката на ВАС

Българските съдии приемат, че макар ситуацията в Сирия да е очевидно нестабилна, по делото няма категорични доказателства, че дезертиралият войник може да бъде подложен на изтезания, ако бъде върнат обратно в родината си.

Според ЕСПЧ обаче основният въпрос в случая е „не дали лицето представлява заплаха за националната сигурност, а дали е доказано, че има съществени основания да се смята, че жалбоподателят ще бъде застрашен от малтретиране или смърт, ако заповедта за еспулсиране бъде изпълнена“.

Аргументите на ЕСПЧ

По този повод европейските магистрати цитират доклади на Върховния комисариат за бежанците през 2016 и 2017 г., както и доклада на Независимата анкетна комисия за Сирия от януари 2019 г., представен в Комитета по правата на човека на ООН през март 2019 г. Според съда в Страсбург „въпреки всеобщия спад военни действия, страните в конфликта продължават интензивни бойни действия и се включват в тях безразборно, включително срещу гражданското население и гражданската инфраструктура се извършват грабежи и преследване“.

ЕСПЧ отбелязва, че в началото на 2019 г. близо до Хомс – родният град на жалбоподателя, са осъществени произволни масови арести и задържания, както и че самият той се опасява, че ще бъде малтретиран, тъй като е дезертирал от сирийската армия. Нито правителството, нито съдът в България са подложили на съмнение тези негови твърдения. Позовавайки се на цитираните доклади за Сирия, ЕСПЧ приема, че „по отношение на дезертьорите от армията е установено, че те са подложени на екзекуция, произволно задържане, изтезания и нечовешко отнасяне“.

Европейските магистратите се аргументират и с факта, че ВАС е анализирал заповедта на ДАНС само от гледна точка на заплахата за националната сигурност, но не се е произнесъл по отношение на риска за живота и здравето на дезертиралия сирийски войник. Затова и ЕСПЧ спира експулсирането на О.Д.

Вижте също 74 удара с пръчки. Как ЕСПЧ спря екстрадиция на грузинец от България в Иран