Как американците номинират кандидати и избират президента си

Изборите за президент на САЩ тази година са на 3 ноември

Представете си да трябва да организирате хиляда срещи на едно и също място, по едно и също време. Горе-долу така протичат предварителните президентски избори в американски щат като Айова. Това донякъде обяснява настъпилия хаос в понеделник вечер и забавянето на резултатите от вота с почти ден.

Вотът в този среден по големина американски щат е първият от поредица, които ще определят кандидатите на двете основни партии в САЩ – Републиканската и Демократическата – за президентските избори, които ще се проведат на 3 ноември 2020 г. Вниманието сега е насочено към демократите, защото републиканците се очаква да подкрепят президента Доналд Тръмп за втори мандат.

В Айова като фаворит на демократите се очерта кметът на Саут Бенд, Индиана, Пийт Бутиджидж, който поведе пред сенатор Бърни Сандърс, сенатор Елизабет Уорън и бившия вицепрезидент Джо Байдън. За да бъде определен кандидатът за изборите през ноември обаче трябва да се проведат десетки гласувания.

Част от тях се провеждат под формата на срещи (Caucus), на които гласоподавателите открито обявяват подкрепата си за определен кандидат. Събират се в една зала и се разделят на групички според избора си. Ако една от групите е по-малка от 15% от всички присъстващи, членовете й могат да се присъединят към някоя от по-големите. След края на деня резултатите от всички такива срещи, т.е. броят на изказалите подкрепа за всеки кандидат, се пресмятат и в зависимост от съотношението им на кандидатите се дават определен брой делегати, които ще гласуват на партийните конференции между юли и септември, които ще определят кандидатите за президент. Освен в Айова, "кокъси" се провеждат в Невада, Кентъки, Хавай, Северна Дакота и Уайоминг.

В останалите щати се провеждат същински предварителни избори – вотът е таен, хората го отбелязват в бюлетини и го пускат в урни. След като станат ясни резултатите, на кандидатите за партийните номинации отново се разпределят делегати. Първите предварителни избори се провеждат винаги в Ню Хемпшир. Тази година това ще стане на 11 февруари.

Пътят до номинацията

От 1972 г. първите вотове се провеждат винаги в Айова и Ню Хемпшир. Затова те привличат винаги голямо медийно внимание, обикновено повече от по-големите по територия и население и съответно излъчващи повече делегати в партийните конференции щати. Кандидатите за партийните номинации прекарват месеци в тези два щата преди вота, провеждат срещи и говорят с хората, за да представят програмите си и да съберат подкрепа.

Кои са кандидатите за партийните номинации

Кандидатите за номинацията на Демократическата партия са 11, като няколко над 10 вече отпаднаха. Като фаворити са сочени бившият вицепрезидент Джо Байдън, сенаторът Бърни Сандърс, бизнесменът Майкъл Блубмърг и сенаторът Елизабет Уорън. В Айова на преден план излезе младият кмет на Саут Бенд, Индиана, Пийт Бутиджидж. Освен тях за номинацията на демократите се борят сенаторите Майкъл Бенет и Ейми Клобучар, членът на Камарата на представителите Тулси Габард, бившият губернатор на Масачузец Дейвъл Патрик, бизнесменът Том Стайер, икономистът Андрю Янг.

При Републиканците бъдещата номинация изглежда ясна. Почти сигурно е, че партията ще издигне настоящия държавен глава Доналд Тръмп отново. За републиканската номинация се борят също радио водещият Джо Уолш и бившият прокурор и губернатор на Масачузец Уилям Уелд.


След Айова и Ню Хемпшир, следва най-големият тест – т. нар. супер вторник, който тази година ще бъде на 3 март. В този ден 14 щата ще гласуват на предварителни избори, включително най-многолюдните Калифорния и Тексас. Около 30% от делегатите на партийните конференции се избират на супер вторника.

Обикновено, ако не по-рано, то след този ден са ясни бъдещите кандидати на основните партии за държавен глава. Така партийните конференции през лятото се превръщат в момент на триумф за кандидатите. Ако обаче предварителните избори не излъчат ясен фаворит, за американците е ясно, че ще станат свидетели на продължителни конференции, на които делегатите ще дебатират и гласуват, за да определят кандидатите за президент.

Самите избори

Каквото и да се случи, до септември кандидатите за държавен глава на САЩ трябва да са ясни. След това за тях предстоят два месеца дебати и срещи с избирателите. Изборите са на 3 ноември и те ще очертаят съотношението на силите. Избирателите тогава дават гласа си за кандидата за президент, който е спечелил доверието им. Изборът обаче не е пряк, както в България.

Гласовете на избирателите отиват за т.нар. електори, които образуват Избирателна колегия. Всеки щат има право на толкова електори, колкото членове на Конгреса. Общо за цялата страна те са 538.

В 48 щата и Вашингтон, окръг Колумбия, победителят печели всички електори. Тоест ако в Ню Йорк повечето гласове са дадени за кандидата на Демократическата партия, всички 29 електори от щата ще бъдат демократи. Ако спечели републиканският кандидат, всички електори ще бъдат републиканци. В Мейн и Небраска се използва пропорционална система – електорите се разпределят пропорционално между партиите в зависимост от съотношението на гласовете.

Именно електорите след това се събират, обикновено през декември, и гласуват за нов държавен глава на САЩ. За да бъде избран нов президент, е необходимо за него да гласуват поне 270 електори. Те не са задължени по закон да гласуват за партията, която е победила в щата, но рядко се отклоняват от тази практика.

Тази система позволява един кандидат да спечели повече гласове от гласоподавателите, но да не стане президент, защото е загубил в щати, които излъчват повече електори. Това се случи през 2016 г., когато кандидатът на демократите Хилари Клинтън спечели 48,18%, а Доналд Тръмп – 46,09% от гласовете, но 306-ма електори гласуваха за Тръмп, а 232-ма за Клинтън. Така е избран и Джордж Буш-младши през 2000 г. През XIX в. има три такива случая.

Ако нито един кандидат за президент не събере необходимите 270 гласа от електорите, въпросът се прехвърля към Камарата на представителите в Конгреса и тя избира президента от тримата кандидати с най-висок брой гласове, а Сенатът посочва вицепрезидента като избира между останалите двама кандидати. През 1824 г. така за държавен глава на САЩ е избран Джон Куинси Адамс.