Законно ли е прокуратурата да образува проверка и разследване, ако "са налице признаци за извършено от президента, респективно вицепрезидента, престъпление"? Ако е допустимо такива да бъдат образувани, дали имунитетът на държавния глава задължава разследващите да ги прекратят или могат просто да спрат работа по тях до изтичане на президентския мандат?
Това са част от въпросите, по които главният прокурор Иван Гешев поиска в понеделник тълкувателно решение от Конституционния съд (КС). Веднага след това от КС съобщиха, че е образувано такова конституционно дело.
Инициативата на главния прокурор става факт на фона на консултациите за конституционни промени в съдебната власт, подети от държавния глава Румен Радев веднага след като подписа указа си за назначаването на Гешев начело на държавното обвинение.
Наред с това през последните месеци прокуратурата обяви, че е уличила в шпионаж общо трима руски дипломати, а председателят на движение "Русофили" Николай Малинов получи обвинение за шпионаж в полза на Русия. В края на миналата година бившият главен прокурор Сотир Цацаров съобщи публично, че прокурорите разследват влиянието на пенсионирания генерал от КГБ Леонид Решетников в "много неща, които са свързани с ориентацията на политическия и не само политическия живот в България". Прокуратурата обаче засега отрича да разполага с данни за роля на Решетников в избора на Румен Радев за президент, каквито публикцаии се появиха след изборите през 2016 г.
В искането на Гешев обаче не се прави връзка с конкретен казус, а е уточнено, че "абстрактният характер на тълкуването, което извършва КС, не изисква задължително наличие на определен, конкретен правен спор, то е предвидено да изясни съществуващи или възможно юридически проблеми при прилагането на конституционната норма".
Питането на главния прокурор цели да изясни конституционния текст, предвиждащ президентския и вицепрезиденсткия имунитет, както и процедурата за тяхното отстраняване. Според член 103 от основния закон двамата "не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията".
Според Гешев обаче "нормата е лаконична и не дава еднозначен отговор на поставения с настоящото искане въпрос". Той пита конституционните съдии дали понятието "държавна измяна" се припокрива с престъпленията в Раздел I "Измяна" от Глава първа "престъпления против републиката" от Особената част на Наказателния кодекс (НК). Освен това главният прокурор се интересува каква е разликата между "държавна измяна" и "нарушение на конституцията". Затова и отправя още един въпрос – дали тези понятия съдържат в себе си и извършването на престъпления, различни от посочените Глава първа от Особената част на НК.
"Нарушаването на обикновените закони, включително наказателния, съставлява едновременно с това и нарушение на конституцията"
"По отношение на понятието "нарушение на Конституцията" считам, че в същото следва да се включват преките нарушения на конституционни разпоредби, които президентът, респективно вицепрезидентът, би могъл да извърши при упражняване на правомощията си, а така също и извършването на престъпления", пише Гешев, подчертавайки схващането си, че "нарушаването на обикновените закони, включително наказателния, съставлява едновременно с това и нарушение на конституцията".
По отношение на въпроса дали прокуратурата трябва да прекрати или спре проверка или разследване, по които бъдат установени данни за престъпление на държавния глава или заместника му, главният прокурор застъпва втората хипотеза.
"Наказателната неприкосновеност на президента, респективно вицепрезидента, е временна – лимитирана е от началото и краят на мандата. "След изтичането му те са обикновени граждани и могат да бъдат обект на наказателно преследване, както за тежките, така и за нетежките престъпления, което не е могло да бъде предприето поради личнара им наказателна неприкосновеност" (решение 10 на КС от 1992). Очевидно е, че на тази времева ограниченост на имунитета най-пълно съответства временното преустановяване движението на процеса", посочва Гешев, обяснявайки тезата си, че имунитетът на президента не може да доведе до прелкратяване на подобно производство, а само до неговото спиране.
Конституционалисти коментираха неофициално пред Свободна Европа, че макар поводът за питането на главния прокурор да не става ясен, има основания за такова тълкуване на основния закон, защото той не дава ясни отговори на поставените въпроси. Не е ясно, например, дали престъпления, извършени преди началото на президентския мандат, попадат в обхвата на функционалния му имунитет. Както и дали, ако той извърши такива по време на мандата си, той може да бъде привлечен към наказателна отговорност, след като вече не е действащ държавен глава.
Според член 103 от Конституцията срещу президента може да бъде повдигнато обвинение за държавна измяна или нарушение на основния закон по предложение на поне една четвърт от депутатите. За да бъде разгледано обвинението от Конституционния съд, той трябва да бъде подкрепено най-малко от две трети от народните преставители. Ако конституционалистите приемат, че президентът или заместникът му действително са извършили това, в което се обвинени, мандатът им се прекратява и имунитетът им спира да действа.