Възприятието за съществуването на корупция в България, измерено през оценката на нейните граждани и престижни международни институти, е най-високо в ЕС. В публикувания днес годишен доклад „Корупцията по света“ на организацията „Трансперънси интернешънъл“ България се изкачва с три стъпала спрямо миналата година до 74 място, което я позиционира между Суринам и Ямайка.
„Действително има движение, но то е в рамките на статистическата грешка. Промяна в тенденциите не се отчита“, коментира пред Свободна Европа изпълнителният директор на българския клон на организацията „Прозрачност без граници“ Калин Славов.
„Трансперънси“ поставя на България индекс от 43 от 100, подобрение с един пункт от 2018 г., но далеч от средния за водещия регион в света – ЕС и Западна Европа, който е 66.
Използваната за класацията скала използва оценки от нула (силно корумпирана) до 100 (много чиста), като стойности на индекса под 50 пункта са показател за „систематичен проблем с корупцията и за неефективна борба с корупцията“.
За определянето на Индекса за въздействие на корупцията се вземат предвид различни фактори, включително икономически, социални, политически, функциониране на правораздавателната система и медийната среда. В тазгодишния доклад са сравнени данни от 13 източника, включително мнението на ръководители на компании, оценки а политически и държавни рискове, за устойчиво развитие, конкурентоспособност, модели на демократични системи, изготвени от 12 институции и организации, сред които Световната банка, Световният икономически форум, „Економист интелиджънс юнит“, „Фрийдъм хаус“, Световният проект за правосъдие, Фондация „Бертелсман“, Университетът в Гьотеборг и други.
"Пациентът е мъртъв"
Славов отдава промяната на мястото на България в световната класация „не толкова с нашите усилия, колкото с глобалните тенденции“, които променят подреждането на останалите 179 държави в класацията и позволяват на България да напредне с три места, въпреки, че индексът ѝ се подобрява само с един пункт.
Той посочи, че докато подобрение се отчита по икономическите показатели, сред които БВП, продължават тенденциите на влошаване на медийната среда, на стабилността на правната рамка и на наличието на постоянна съдебна практика, които са съществени за състоянието на средата за правене на бизнес. Влошаване се отчита и по „политическите индекси“, измерващи участието на гражданите в обществения живот и финансирането на политическите партии. Причина за последното са направените през лятото законови промени в Избирателния кодекс, които позволиха неограничени дарения от страна на търговските субекти.
„През последните десетина години се намираме в нещо като коридор с индекси между 41 и 43. Реално движение няма, по-скоро става дума за правата линия в медицината, която показва, че пациентът е мъртъв“, коментира Славов.
Индексите за България не показват промяна през последното десетилетие
Най-добрите са в Европа
Въпреки изкачването нагоре т. г., България не успява да достигне 71-вата позиция, на което е била през 2017 г. Най-близко до 74-ото място на България от ЕС са Унгария и Румъния, които си поделят 70-то място с ЮАР с индекс 44. Преди тях са Хърватия - 63-а с индекс 47 и Гърция – на 60 място с индекс 48.
„Трансперънси интернешънъл“ посочва Гърция сред държавите с най-голям напредък в Европа, която е водещият регион в света по отношение на борбата с корупцията. През последното десетилетие Гърция е успяла да се изкачи с 12 пункта, подобно на Италия, която напредва с 11 до 51-то място в класацията. Двете държави са поощрени за приемането на ново законодателство за борба с корупцията и създаването на нови антикорупционни агенции.
Шест европейски държави са в първата десетка от страни, в които индексът е между 87 и 80 от 100 максимални. Подреждането за 2019 г. се оглавява от Дания и Нова Зеландия, следвани от Финландия, Сингапур, Швеция, Швейцария, Норвегия, Нидерландия, Германия и Люксембург.
Между 10 и 20 място са подредени още четири европейски държави – Австрия (12), Великобритания (12), Белгия (17) и Естония (18). В тази група са още Австралия, Канада, Хонгконг и Япония. Франция и САЩ си поделят 23-то място. Литва е 35-а, а Полша – 41-а, заедно с Кипър и Кабо Верде. След тях са Чехия, Латвия, Малта и Италия, като първата шейсетица се затваря от Словакия (59).
Индексът за възприятие на корупцията за 2019 г. показва, че усилията в ЕС за справяне с проблема, са най-ефективни
Никой не е имунизиран срещу корупцията
Докладът за 2019 г. откроява тревожна тенденция за изненадващи пробиви. Скандинавските държави, които заемат пет от първите 11 места в подреждането, се оказват не толкова „чисти“, когато става дума за представянето им навън. „Трансперънси интернешънъл“ напомня скандала с „Данске банк“, „Шведе банк“ и „Дойче банк“, срещу които започнаха разследвания за пране на пари по повод подозрителни преводи към високорискови клиенти, основно от Русия и Естония. Шведският телекомуникационен гигант „Ериксон“ пък беше принуден да плати 1 милиард долара, за да постигне извънсъдебно споразумение по дело за даване на подкупи в пет държави в Далечния Изток и в Азия.
Влошаването на позицията на Канада се обяснява, отчасти и с осъждането на бивши ръководител на строителната компания SNC-Lavalin за подкупи, дадени в Либия.
Обичайните заподозрени
Последното място в международната класация се заема от Сомалия с индекс 9 от 10. Преди нея са Южен Судан, Сирия, Йемен, Венецуела и Судан. В последната десетка още са Либия, Северна Корея, Афганистан и Екваториална Гвинея.
Русия заема 137 място, заедно с Уганда, Парагвай, Ливан, Кения, Папуа Нова Гвинея и др. Индексът за възприятие на корупцията там е 28, без промяна спрямо 2018 г. Китай е 80-ти с индекс 41, в компанията на Бенин, Гана и Индия. „Трансперънси“ поставя Турция на 91 първо място с индекс 39/100, заедно със Сърбия. На Балканите най-ниско място има Северна Македония – 106-то, а в Европа - Молдова (120) и Украйна (126).
Световен тренд
Според класацията повече от 2/3 от държавите, включително най-развитите икономики, се намират в застой или имат връщане назад в усилията си да се справят с корупцията.
Повече от две трети от държавите имат Индекс за възприятие на корупцията под 50, което сигнализира за системни проблеми, а средният индекс в света е едва 43.
От 2012 г. насам само 22 държави са успели значително да подобрят своите резултати. Сред тях са Естония, която се представя най-добре от новите членки на ЕС с индекс 74, Гърция и Гвиана. Двадесет и една държави за влошили постиженията си, включително Австралия, Канада и Никарагуа.
Резултатите за 2019 г. показват, че някои от най-развитите икономики в света трябва да вземат спешни мерки, ако искат да запазят реномето си на свободни от корупция страни. Четири държави от G 7 падат в класацията спрямо миналата година: Канада (-4), Франция (-3), Великобритания (-3) и САЩ (-2). Германия и Япония не отбелязват подобрение, докато Италия печели един пункт.
„Липсата на реален напредък срещу корупцията в повечето страни е разочароваща и има значими отрицателни последици за гражданите по целия свят“, казва Патриция Морейра, управляващ директор на "Трансперънси интернешънъл".
Според нея „за да имаме шанс да сложим край на корупцията и да подобрим живота на хората, трябва да се справим с връзката между политиката и големите пари. Всички граждани трябва да бъдат представени при вземането на решения“.
Управляващият директор на "Трансперънси интернешънъл" Патриция Морейра
Партийното финансиране и участието на гражданите
Държавите, в които изборите и финансирането на политически партии са отворени за влияние от интереси, са по-малко способни да се борят с корупцията, се казва в доклада на "Трансперънси интернешънъл", който беше едновременно публикуван в четвъртък сутрин в целия свят.
Анализът показва, че държавите, които се представят добре, прилагат по-стриктно разписани за финансиране на изборни кампании и имат по-развити традиции за водене на политически консултации. Държавите с добре развити системи за регулиране на партийното финансиране, които ги прилагат последователно, имат среден Индекс за въприятия на корупцията от 70 от 100, се казва в доклада. Докато тези, в които такива липсват или не се прилагат – средният индекс е съответно 35 или 34.
„Трансперънси“ наблюдават още, че държавите, които значително са подобрили класирането си са тези, които са засилили регулирането на предизборните дарения. Сравнението показва, че страните, които имат развита си стема за консултиране със заинтересованите страни, преди вземането на управленски решения се представят значително по-добре от останалите. А тези, които значително са влошили позицията си през последното десетилетие, не не ангажират най-подходящите политически, социални и бизнес участници в процеса на вземане на политически решения.
„Разочарованието от корупцията в изпълнителната власт и липсата на доверие в институциите говори за необходимостта от по-голяма политически интегритет“, заяви Делия Ферейра Рубио, президент на "Трансперънси интернешънъл". „Правителствата трябва спешно да се справят с корумпиращата роля на големите пари във финансирането на политическите партии и скритото влияние, което оказва върху политическите ни системи.“
Според „Трансперънси интернешънъл“ връщането на доверието в политиците минава през контрол на финансирането на партиите, управление на конфликта на интереси, регулиране на лобистките дейности, повишаване на избирателната активност и участието на гражданите, разобличаване на дезинформационните кампании, както и предприемане на действия по информация, подадена от разобличители и журналисти.