Гражданската война в Либия тлее осма година, а оспорващият властта на либийския премиер Файез ал Сарадж маршал Халифа Хафтар, се опитва да влезе в Триполи от април 2019 г. Въпреки това едва сега светът запретна ръкави да реши конфликта. Какво накара световните лидери да се заемат с умиротворяването на Либия?
Най-краткото обяснение е намесата на много други държави в конфликта. Все повече правителства започнаха да подкрепят една от двете му страни, заемайки позиции, които потенциално ги изправят една срещу друга.
Турция обяви намерение да изпрати военни в подкрепа на правителството в Либия на Файез ал Сарадж. Русия пък доставя оръжия и подкрепя военно Хафтар. Това увеличи неимоверно рисковете от бърза ескалация на конфликта с въвличането на световни военни сили.
Сключеното в края на миналата година споразумение между Анкара и Триполи подразни арабските държави, а включеното в него демаркиране на морските граници, засегна интересите на Кипър и Гърция, принуждавайки ЕС да изостри тона срещу Турция.
Италия и Франция, които традиционно се конкурират за либийския петрол, също започнаха да се позиционират - първата към Сарадж, втората към Хафтар, който направи визита и в Гърция в последните дни.
През последните години ЕС се фокусира основно към премахването на миграционния мост от Либия към Италия през Средиземно море, което беше направено през 2019 г. Сега обаче експерти предупреждават, че ситуацията в Либия все повече заприличва на тази в Сирия. Това принуди партньорите да се заемат с по-трудната задача.
Споразумение от 55 точки
Активизирането на дипломатическите усилия от международните играчи видимо се засили от края на миналата година. На 13 януари Русия и Турция се опитаха (неуспешно) да постигнат примирие, събирайки Сарадж и Хафтар в Москва, само ден след като германският канцлер Ангела Меркел пътува за разговори с руския президент Владимир Путин в Кремъл. Резултатът от тях се видя седмица по-късно, когато на 19 януари в Берлин се събраха не само двете враждуващи либийски страни, но и лидерите на Русия, Германия, Франция и Турция, заедно с представители на САЩ, Китай, Обединеното кралство, Италия, ОАЕ, и на регионалните играчи Египет, Алжир и Конго, както и международни организации като ООН, ЕС, Арабската лига, Африканският съюз.
Петдесетте и пет точки на споразумението, подписано в Берлин, съдържат ангажименти за постигане на временно примирие, спиране на износа на оръжие за Либия, до амбиция за разоръжаване на враждуващите милиции и създаване на тяхно място на единна либийска армия, както и на централно правителство и на президентски съвет, представляващи всички либийски сили и одобрени от парламента.
Всички страни в либийския конфликт се призовават и да спазват международните хуманитарни закони и човешките права, да защитават мирните граждани и гражданската инфраструктура, да позволяват достъпа на медици, хуманитарни служители и хуманитарна помощ, както и да вземат мерки за защита на принудените да напуснат домовете си, мигрантите, бежанците и затворниците. Подчертава се и необходимостта да бъде търсена отговорност на извършилите нарушения на международните закони, включително чрез безразборно използване на сила срещу мирни граждани и други нарушения на международните закони.
Успехът на Германия
За първи път всички основни играчи на либийския терен, както и всички държави постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН се събраха на едно място. Въпреки това наблюдателите са предпазливи що се отнася до изпълнението на поетите ангажименти. Върховният представител за външната политика на ЕС Жозеп Борел предупреди, че това, което е постигнато дотук, е временно примирие и тепърва враждуващите страни ще започнат преговори за постигането на трайно прекратяване на огъня и евентуално започване на политически процес за изграждане на легитимни държавни институции.
Канцлерът Ангела Меркел и руският президент Владимир Путин по време на конференцията за Либия в Берлин в неделя
По време на конференцията за Либия двете враждуващи либийски страни си обещаха да не приемат повече чуждестранно оръжие, а останалите участници да не им пращат такова, военни части или по друг начин да се месят във вътрешните им работи. Сарадж и Хафтар обаче отказаха да се срещнат очи в очи и прекараха времето си в Берлин в отделни зали. Чрез посредници те се договориха само за излъчване на преговорен екип от техни представители, който да започне разговори лице в лице под егидата на ООН. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш съобщи, че това ще стане "в най-скоро време в Женева", където ще се събере комисия по военните въпроси във формата "пет плюс пет".
И участниците в Берлинската среща, и експертите са изключително предпазливи. След три опита в последните години, когато подобни форуми бяха организирани в Париж, Палермо и Абу Даби, военните действия се ожесточаваха.
През годините различията между Сарадж и Хафтар, който контролира по-голямата част от територията на страната и собствено правителство, начело с Абдула Абдурахман ат-Тани в своята столица Тобрук, се задълбочиха.
В главната роля: Предпочитаният партньор Сарадж
Правителството на националното съгласие беше съставено през март 2016 г. в резултат на политическо споразумение, постигнато с посредничеството на ООН. То е единственото, което има международно признание като законен представител на Либия. Проблемът му е, че не може да си гарантира подкрепата на либийските граждани, които го смятат за наложено отвън.
Либийският премиер Файез Мустафа ал Сарадж
Премиерът Мустафа Файез ал Сарадж има и друг проблем – трудно контролира своите милиции, които не могат да се наложат над военно превъзхождащите ги бойци на Хафтар. В момента под контрола на правителството в Триполи е само Триполитания, областта около столицата, където живее по-голямата част от населението на Либия.
Сарадж произхожда от богато и влиятелно семейство с турски корени, не случайно президентът Ердоган застана на негова страна. Баща му е министър по време на монархията, а синът, който е архитект по образование, работи по големи проекти по времето на Кадафи. Влиза в политиката след изборите през 2014 г., когато става депутат, но номинацията му за премиер, огласена от специалния пратеник на ООН Бернардино Леон през октомври 2015 г., е изненада. През декември той вече е начело на Президентския съвет, чийто деветчленен състав е единодушно признат от членовете на Съвета за сигурност на ООН.
Парламентът в Тобрук два пъти отказва да му гласува доверие, но въпреки това той застава начело на правителството на 30 март 2016 г. Едно от първите му решения е да поиска международна помощ за изтикване на ислямистите от родния град на Кадафи - Сирт. Това е основание за военната операция, ръководена от САЩ през август. Ислямският халифат е разбит на фона на бързия напредък на силите на генерал Хафтар от изток. За разлика от Сарадж, който няма собствена армия и е принуден да разчита на различни наемници, включително ислямисти, верните на неговия съперник войници непрекъснато се увеличават. Хафтар открито твърди, че премиерът е член на "Мюсюлманско братство", което последният отрича.
В главната роля: Бунтовният генерал Хафтар
Бивш офицер от армията на Кадафи, Хафтар участва в преврата срещу крал Идрис през 1969 г., който довежда Кадафи на власт. Хафтар командва либийската армия в неуспешната война с Чад през 1987 г. Тогава той е пленен и прехвърлен в САЩ, където става част от опозиционно правителство в изгнание и крои планове за свалянето на Кадафи.
Маршал Халифа Хафтар си тръгна внезапно от Москва и отказа да се види със Сарадж в Берлин
Завръща се в Либия по време на подкрепяните от НАТО бунтове през 2011 г. и се издига до един от водещите военни командири на въстанниците след залавянето и смъртта на Кадафи край Сирт. С годиниите милициите му, съставени също от наемници, постепенно разширяват територията, която контролират, и успяват да превземат основните нефтени полета и терминали за товарене на танкерите – главният финансов приход на страната. Докато световните лидери умуваха в Берлин над заключителния документ, поддръжници на Хафтар затвориха още петролни кладенци и едно ключово пристанище в опит да направят Сарадж по-сговорчив. Според Националната петролна компания на Либия действията ще засегнат 80-90 процента от производството на петрол в Либия.
Освен подкрепата на племенни вождове, които държат кладенците, Хафтар има и поддръжка от Египет и Саудитска Арабия.
През април 2019 г. армиите на ген. Хафтар предприеха офанзива срещу териториите, контролирани от правителството на националното съгласие в Триполи, но въпреки, че боеве се водят в околностите на столицата, те не успяват да влязат в нея.
Как може да помогне ЕС
Участниците в Берлинската конференция се договориха, че ООН ще има водеща роля за започване на политически процес в Либия, като останалите ще подпомагат световната организация.
Първият дипломат на ЕС Жозеп Борел
Външните министри от ЕС поръчаха в понеделник на дипломатите си в Брюксел да им предложат възможни решения в рамките на месец. В момента най-вероятно изглежда „префокусирането“ на европейската военноморска операция „София“. Създадена през 2015 г., за да помага за залавянето на трафиканти на оръжие, в пика на миграционната криза тя беше преориентирана към решаването на този проблем, докато Италия блокира продължаването на мандата ѝ и тя остана единствената военноморска операция без кораби.
Сега ЕС обмисля да поднови патрулите на военни кораби в търсене на нарушители на ембаргото. Борел обаче смята, че това няма да е достатъчно, тъй като контрабандата на оръжие тече основно през сухопътните граници на Либия. За това ще е необходимо да се организира въздушно наблюдение и евентуално да се изпрати мисия на терен, обясни Борел. Нейният евентуален мандат обаче все още е твърде неясен, за да може да се коментира вида ѝ – наблюдателна или мироопазваща, посочи първият дипломат на ЕС. Той изключи възможността за дислокация преди да бъде постигнато стабилно прекратяване на огъня.
Засега коментарите за евентуална роля на САЩ и на Русия в изпълнение на резолюцията от Берлин са оскъдни. Държавният секретар Майк Помпео, който представляваше президента Доналд Тръмп на форума, изрази надежда, че либийските петролни терминали ще заработят отново, а руският външен министър Сергей Лавров описа постижението на Берлинската конференция като "малка стъпка напред", след която идва много работа.