Когато Дечо Дечев беше избран за управител на НЗОК на мястото на Камен Плочев, написах коментар за това в една фейсбук група. Тогава работех в частна болница. На следващия ден прекият ми ръководител ме помоли да изтрия коментара си. Получил обаждане. Не било редно да се конфронтираме с Касата, защото зависим от нея.
Започвам с този пример, защото доста ясно илюстрира добрите контакти между всички играчи на терена на здравни стоки и услуги. Тези контакти поставят под въпрос хипотезата, че е възможно на този терен да се случва нещо важно (и то за много пари), без слуховете за това да са достигнали до всеки един заинтересован.
Здравната каса и последният скандал
Преди седмица управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев разбуни духовете в сферата, като съобщи пред Дарик радио, че поверената му институция плаща едно и също лекарство за химиотерапия седем пъти по-скъпо в частните болници, отколкото в държавните. Посочи с пръст Министерството на здравеопазването и частните болници като главни виновници за тази ситуация, чрез която се източвали обществени пари.
НЗОК твърди, че плаща едно и също лекарство за химиотерапия седем пъти по-скъпо в частните болници, отколкото в държавните
Частните болници реагираха с остро писмо, в което заплашват със съд, НЗОК отговори с публикувана справка на цените, по които е плащала спорния медикамент Pemetrexed, а здравният министър Кирил Ананиев поиска НАП, Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, както и Изпълнителната агенция по лекарствата да проверят случая. Здравната комисия в парламента събра Дечев и Ананиев, за да поиска обяснение, и накрая се оказа, че всички са изненадани.
Очаква се в понеделник Надзорният съвет на НЗОК също да разгледа събраните данни.
Междувременно този месец трябва да приключи и първата по рода си електронна обществена поръчка за закупуване на онколекарства. Тя трябва да осигури медикаменти за болниците за две години напред и е на сериозната стойност от 1,3 млрд. лв. Макар все още никой да не я е споменал на глас, ангажираните в търговията с лекарства обсъждат с тревога съвпадението по време на настоящия скандал и финализирането на тази дълго чакана и няколко пъти отлагана процедура, на която се възлагат надежди за икономии и прозрачност.
Пазарът на лекарства
Лекарственият пазар е сфера с много строга регулация не само на национално, но и на европейско равнище. Причините са логични – медикаментите са стока с високи изисквания към качеството и със социална чувствителност към цената. Във висша степен това важи за онкологичните медикаменти, които са скъпи и често незаменими за раково болните.
През годините в България бяха тествани, прилагани и променяни множество различи механизми за осигуряване на тези лекарства, в търсене на идеалния баланс между ограничените възможности на бедната здравна система, нарастващия брой онкоболни и развитието на фармакологичните технологии, предлагащи все по-ефективни, но и по-скъпи решения. Не на последно място стоеше и въпросът как да се намали рискът от злоупотреби.
Работещата през конфликтния период (януари-ноември 2019 г.) процедура е разписана в специална наредба, но е основана на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Тя препраща и към още няколко закона и наредби.
Да смятаме заедно
Най-грубо казано, случва се следното: пределната цена на лекарства, заплащани с публични средства, се образува от Националния съвет по цени и реимбурсиране, като се вземе най-ниската от цените в 10 други държави от ЕС и към нея се добави фиксирана нормативно надценка за дистрибутора на едро от 4, 6 или 7%.
В рамките на годината пределната цена може само да бъде намалена, но не и да се повиши. Веднъж годишно се прави преглед на всички цени, и при нужда се регулират.
Притежателите на разрешението за употреба (това са представителствата на производителите на лекарства) продават медикаментите на търговци на едро, а те от своя страна начисляват фиксирана надценка и препродават на болниците на цена до пределната.
Частните болници не са задължени да организират обществени поръчки, а НЗОК е задължена да плати лекарствата на всяка болница, която докаже как ги е използвала.
При така разписаната процедура във всеки един момент НЗОК разполага със сравнителна информация на кое лечебно заведение какви лекарства плаща и на какви цени.
Частните болници не са задължени да организират обществени поръчки
В петък НЗОК публикува таблица с производителите, от които са закупувани лекарства с активно вещество Pemetrexed 500 mg. В таблицата са посочени също болниците, които са ги закупували и цената, на която НЗОК е заплащала медикаментите.
Числата показват, че всеки един от петте търговски продукта с едно и също активно вещество е бил продаван на средномесечна единична цена на опаковка от 117-125 лв., до пределната цена от 1063.03 лв.
Напълно възможно е тази разлика да е постигната законно и напълно вярно е, че това не изглежда редно. Ако обаче казусът е такъв (тоест, ако никой не е нарушил закона и ако описаната дотук процедура е била спазена), проблемът не може да бъде нито в частните болници, нито в търговците на едро, тъй като те нямат свободата да определят, намаляват или повишават цена.
В кого е топката
Изнесените данни оставят впечатлението, че притежателите на разрешението за употреба са продавали по-евтино там, където състезателната процедура го е налагала, и на възможно най-висока цена там, където това е било възможно.
Това обаче също е обяснимо. Бизнесът с лекарства – макар и социално чувствителен и свръхрегулиран – все пак е бизнес, и компаниите не биха съществували, ако дейността им не генерира печалба. Остава въпросът защо НЗОК цяла година не е забелязала дисбаланса, а ако е, защо не е сигнализирала към другите отговорни за лекарствената политика институции.
Процедурата е такава, че НЗОК във всеки един момент разполага със сравнителна информация за лекарствата, платени на всяко лечебно заведение
От друга страна хипотезата, че става дума за някакъв вид тайно договаряне и злоупотреба от страна на болниците и търговците на едро, предполага нарушение на закона. „Не знам защо се е получило това, не съм виждала никакви документи все още“, коментира за Свободна Европа Оля Василева, изпълнителен директор на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства и член на Надзора на НЗОК. И допълни, че ако наистина става дума за нарушения, Надзорният съвет ще изпрати сигнал до прокуратурата.
Въпросът „Защо се получават такива разлики“ вълнува силно и пациентите, макар тяхната гледна точка да остава в сянка. „Когато чух по телевизията, че става дума за Pemetrexed, изтръпнах, защото това е моето лекарство. Помислих си – каква ли е причината да има такива разлики, може би по-евтиният е по-некачествен, с изтекъл срок или дори фалшив“, разказа д-р Николай Болтаджиев – бивш собственик на частна болница и настоящ онко-пациент.
В сянка остана и предложението на коалицията Демократична България за публикуване на всички изходни данни за разходите на НЗОК в годините назад. „По-добре е да разберем цялата истина, а не някой да ни подава парчета от нея, които не можем да проверим“, аргументира се IT специалистът Божидар Божанов пред БНР.
Очевидно всички имаме нужда от отговори – като политици, общественици, данъкоплатци и пациенти. По ирония, истината е в ръцете на основните питащи – МЗ и НЗОК – а разплитането на казуса по медиен, вместо по институционален път отново оставя горчивия вкус на представление, чиито задкулисни механизми имат съвсем различни цели от представените пред публиката.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.