10 дни след убийството на Солеймани – закани, санкции и масови протести

Жена говори с полицай по време на едно от възпоменанията за загиналите в самолетната катастрофа иранци, които прераснаха в протести

Масови протести, налагане на нови санкции, напрежение заради сваления пътнически самолет и натиск за придържане към ядрената сделка.

10 дни след убийството на ръководителя на специалните сили „Ал Кудс“ в рамките на Иранската революционна гвардия генерал Касем Солеймани от американски военни и изстреляните от Техеран десетки ракети в отговор, създаденото в региона напрежение към момента не намалява.

През уикенда хиляди протестираха в Техеран заради свалянето на украинския пътнически самолет от Иран, при което загинаха 176 души, най-голяма част от които иранци. В събота властите в Техеран признаха, че причина за падането на „Боинг-а на украинските авиолинии е „неволно“ изстреляна от военните ракета.

Протестите започнаха след като студенти се събраха пред поне два от университетите в столицата на Иран, за да почетат жертвите от катастрофата. В събота вечер се появи информация за безредици и насилие. Въпреки засиленото полицейско присъствие и стрелбата със сълзотворен газ по тълпата, протестите продължиха и в неделя като част хората скандираха срещу режима в страната. По информация, цитирана от БТА, протести има и в други ирански градове.

„Лъжат ни, че нашият враг е Америка, нашият враг е тук“, викат протестиращите във видео, публикувано в Туитър и цитирано от Ройтерс.

Реакциите отвън

В същото време канадският премиер Джъстин Трюдо обеща да търси справедливост за жертвите и отговорност на виновните за свалянето на пътническия самолет. 57 от загиналите 176 души на борда бяха канадски граждани.

Джъстин Трюдо по време на събитие с роднини на жертвите от самолетната катастрофа

„Няма да спрем, докато бъде въздадена справедливост. Цялата страна е с вас - тази вечер, утре и през годините напред“, каза Трюдо, обръщайки се към роднини на загиналите.

В неделя водещи европейски страни призоваха Иран да спазва условията по ядреното споразумение от 2015 г. В обща позиция лидерите на Германия, Франция и Великобритания Ангела Меркел, Еманюел Макрон и Борис Джонсън обявиха, че е „от съществено значение“ Техеран да се завърне към спазването на поетите ангажименти. На 5 януари иранските власти обявиха, че повече няма да спазват ограниченията за обогатяване на уран. Спазването на рестрикциите е едно от условията за вдигането на икономическите санкции, наложени на Иран през 2015 г.

Самата сделка беше обявена за грешка от страна на американския президент Доналд Тръмп в речта му след атаките срещу американски бази от страна на Иран. Тогава той обяви налагането на нови допълнителни санкции срещу властта в Техеран и призова НАТО да увеличи присъствието си в Близкия Изток.

Основни играчи в региона също не остават пасивни около събитията в последните 10 дни. В неделя Саудитска Арабия обяви, че няма намерение да влиза в преговори с Иран, докато от Техеран не признаят за опасността за стабилността в Близкия Изток, която създават с действията си.

"Ние държим отворена вратата за диалог с всички страни, включително Иран. Диалогът с Иран обаче ще бъде контрапродуктивен, докато той дори не се и опитва да признае, че неговите действия са фактор за дестабилизация на региона.", каза саудитският външен министър Файсал бин Фархан Ал Сауд.

„Хизбула"

През уикенда от ливанската шиитска организация „Хизбула“, чиято военна структура е обявена в ЕС за терористична организация след атентата в Бургас, призова съюзниците на Иран да започнат да подготвят отмъщение за убийството на генерал Солеймани.

Лидерът на Хизбула Сайед Хасан Насрала предупреди, че предстоят ответни действия заради смъртта на генерал Солеймани

„Вярвам, че е време оста на съпротивата да заработи. Силите на съпротивата са сериозни и се насочват към голямата цел, която аз предложих“, каза лидерът на организацията Сайед Хасан Насрала. Той иска пълното изнасяне на американските военни от региона и обяви, че отговорът за смъртта на Солеймани ще дойде „в следващите дни, седмици и месеци“.