Сафие Юрдакул е била малко дете, когато баща ѝ е бил изпратен в Белене. Името ѝ е било сменено, бил е забранен майчиният ѝ език, а по-късно семейството ѝ е било принудено да се изсели в Турция. Нейната история не е единствена. Още хиляди семейства имат същата съдба по време на т. нар. Възродителен процес - петгодишен период през 80-те години, по време на който турското малцинство е подложено на насилствена асимилация.
Тази жена обаче е успяла да осъди прокуратурата заради нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на делото, образувано за тези престъпления. Съдът й присъжда 40 хиляди лева обезщетение, става известно от решение на Софийския градски съд с председател Валерия Банкова по иск, заведен по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съобщи специализираният сайт lex.bg. Решението е от 10 декември, но става известно сега.
В исковата си молба Сафие Юрдакул разказва, че до 1985 г. е живеела с родителите си в разградското село Киченица. Дотогава е имала щастливо и безгрижно детство, но първо променили името ѝ, което много разклатило детската ѝ психика. Тя намирала опора само в разговорите с баща си. През пролетта на 1985 г. обаче той бил задържан. Семейството разбрало, че е в Белене едва 6 месеца по-късно, а момичето видяло баща си отново, година след ареста му. В заповедта за задържането му пък се казва, че „при проведените мероприятия по национално осъзнаване на турчеещите се българи се е противопоставял на органите на властта, като се е държал грубо и предизвикателно“.
Когато отишли да го посетят, дъщеря му не го познала и не разбирала защо баща й е в затвора. По делото са разпитани трима свидетели. Един от тях, който е бил в затвора с бащата на ищцата, разказва как при едно от свижданията момичето се хвърлило да прегърне баща си, но било грубо изблъскано от надзирателя, а за наказание бащата бил лишен от право да се среща с близките си.
Бащата на Сафие се разболял в затвора и бил пратен във видинското село Руженци, където пак бил затворник. Заради влошено здраве, тежко семейно положение и преценка „за настъпилите положителни изменения в поведението“, мъжът е освободен да се прибере вкъщи през пролетта на 1988 г. Година по-късно милиционер връчил на семейството задгранични паспорти и им казал, че до 12 часа трябва да напуснат страната. Така Сафие Юрдакул се озовала в Турция само с ръчен багаж и двама болни родители, пише lex.bg.
В решението си съдия Банкова приема, че не може да бъде оправдано забавяне от 28 години за разследването за виновните за "Възродителния процес", въпреки че действително делото е с фактическа и правна сложност. Дори и да бъде внесен обвинителен акт, давността отдавна е изтекла и това изключва наказателно преследване.
Съдът приема, че случилото се на семейството на Сафие е разклатило чувството за идентичност и стабилност, нужни за нормалното протичане на детството на всеки човек, и нанасят вреди.
“Когато става дума за блага от най-висша ценност ĸато свободата, правото на име и на етничесĸа идентичност, на майчин езиĸ, забраната за намеса в семейния живот и за насилствена асимилация, то чувството за липса на справедливост за потърпевшите е толĸова силно, че подĸопава доверието им в устоите на правовата държава ĸато цяло", пише съдията.
Преди година друг пострадал от насилствената асимилация осъди прокуратурата заради продължаващото разследване. По това разследване през различните години на съд са били предадени председателят на Държавния съвет Тодор Живков, министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов, министърът на външните работи Петър Младенов, секретарят на ЦК на БКП Пенчо Кубадински и министър-председателят Георги Атанасов, припомня "Дневник".