2019: пешеходен преглед на икономическите и политическите илюзии

Красен Станчев

Годината не учуди никого: хем интересна за наблюдателите на икономиката и политиката на България и Европейския съюз (ЕС), хем изборна, хем без промяна.

Обяснението е, че положителният заряд на последните 30, но особено последните 20 години, поддържа политическото статукво. Макар често да не бива дори забелязван като фактор на текущо състояние на нещата.

Голямата картина

България се оказа в групата на малкото (30-40 от 190) страни със стопански растеж над 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП) през 2019 г. Положението ще бъде същото и през следващата година. Ръстът за тази година е около шест пъти по-висок, отколкото през 2013 г. А за последните пет години - над два пъти по-висок, отколкото през 2014 г.

Да се взрем в историческата перспектива.

През 2019 г. обемът на БВП е 2.5 пъти по-голям от БВП на 1987 г., която е най-добрата по този показател от годините между 1944 и 1989-та.

Спрямо 1997 г. разликата е 6 пъти, а спрямо най-лошата година от началото на 1990-те – 7.5-8 пъти. Иначе казано: обемът на онова, което българските граждани и фирми успяват да продадат в страната и навън, е много по-голям от този в добрите години преди 1989 г., да не говорим за периодите на икономически спад.

През целия период след 2000 г., както на няколко пъти доказва Георги Ганев, заплатите у нас растат два пъти по-бързо от цените. Заплатите не са всичко, но те растат най-бързо в ЕС от около десетина години.

През целия период след 2000 г. заплатите у нас растат два пъти по-бързо от цените

Изобщо, този ръст е много по-силен в новите страни членки на Съюза. Според един анализ на Международния валутен фонд (МВФ) от ноември т. г., основен фактор в този ръст е по-високата печалба в промишлеността и услугите на страни като нашата. Важно е също, че все повече хора ги получават, поради исторически най-ниската безработица и най-високата заетост. Не само в България.

Не само заплатите, но и цялото богатство на българските граждани се е увеличило над 10 пъти за последните двадесет години.

Да бъдеш "най"

Новинарските заглавия с упование наблягат върху „най“, особено ако нещо е най-зле. Например: „харчим най-много за храна в ЕС“. Твърдението не отговаря на истината за 2019 г., но е вярно за предишни години. Днес този разход на домакинствата е 19.2% от общите им разходи. Подобрението спрямо най-лошата от последните 20 години (2010 г. – 37.2%) е почти два пъти.

През 2019 г. тези разходи в Румъния са 27.7%. Литва и Естония са по-зле от България, а положението в Унгария е като тук. Данните на НСИ показват, че и менюто на домакинствата у нас е по-здравословно от 2010 или 2015 г.

Това са разходи за поддържане на живота в тялото. Колкото са по-високи, толкова по-трудно се постига основната им цел. Най-трудно е било през 1989 и 1997 г., с 48 и 50% от общите разходи на домакинствата.

Краят на света през 2019

Един политологически виц казва, че „краят на света може да настъпи и в една отделно взета страна“. Струва ми се, че в България през 2019 г. той е настъпвал най-често. Битовизмът на новинарството у нас също се разгърна повече от предишни години. Той също засилва преживяването на края на света. Ще се спра само на два примера: здравеопазването и дишането в София. Образованието е сложно и трябва да бъде прехвърлено към БАН. (Особено това по македонски език.)

„Живеем най-кратко в ЕС“, защото „системата ни убива“. Първата част на това изречение е вярна. Подробностите биха позволили да се разберат причините на този факт.

През 1960 г. средната продължителност на живота у нас е била малко над 69.2 години. След това има 26-годишен период на известно бавно подобрение: през 1986 г. тя е 71.7 години. Това е най-дългият средностатистически живот, регистриран преди 1989 г.

За десетте следващи години (съкращаването започва през 1987 г.), т.е. към 1997 г., продължителността на живота спада до равнището на 1963 г. и е 69.3 години. През 2019 г. (75 години) удължаването на живота в България е с около и над 5 години спрямо равнището от 1960 и 1997 г.

Иначе казано, на последните 20 години дължим 4/5 от подобрението на продължителността на живота за последните 50 години*. Очевидно „системата" не само убива.

На последните 20 години дължим 4/5 от подобрението на продължителността на живота за последните 50 години

За България и другите страни като нашата, сравнени със Западна Европа, има една странна на пръв поглед закономерност: при тях продължителността на живота расте постоянно, докато при нас навсякъде този ръст е почти пренебрежим от средата на 1960-те до 1991 г. Изравняването започва след това. И само в България се влошава в средата на 1990-те.

Краят на света няма да настъпи и в областта на опазването на околната среда. Въпреки „трагедията“ покрай дишането в София и градуса на изживяване на проблемите на екологията след 1998 г. Мъглата в София няма да се махне, въпреки обещанията за решение по въпроса. Въздухът тук е мръсен, но е значително по-безвреден от времето, когато работеха "Кремиковци" (затворен поради фалит) и комбинатът за цветни метали в кв. "Гара Искър" (изчистен, поради щото е приватизиран).

България постепенно се придвижва нагоре в Индекса за опазване на околната среда на Йейлския университет. През 2019 г. тя се „изкачва“ до 30-то място сред 180 страни. 5/6 от страните в света са по-зле, а от новите страни членки на ЕС положението е малко по-добро само в Словакия и Литва**.

Произход на илюзиите

Естествено беше изборите през тази година да не доведат до политическа промяна. Причините са няколко.

Когато гласуват, избирателите са пешеходци. Собственият им ход през годините показва, че в личен план те не са толкова зле, колкото са били. Политическите алтернативи, особено олицетворяваната от БСП, обещанието, че ще има по-високи данъци върху доходите „на богатите“ и други подобни, не се потвърждават от личните спомени и опит.

Когато говорят за обществени неща, те почти неизбежно стават колективисти, говорят от името на „ние“. Сравнението на „нас сега“ с „нас преди време“ показва онова, за което стана дума по-горе. Сравнението на „нас“ с „другите“ изисква нетривиално усилие да разберат разликите и причините за тях. Но първото впечатление е, че „сме по-зле“. За това през 2019 г. отново се оказаха виновни политиците и „частично криминалния“ и „изцяло сбъркан“ преход. Въпреки това най-популярната и най-достоверната книга за този период е тази на Иван Костов.

Доброто състояние на икономиката е причина и за доброто състояние на публичните финанси за 2019 г. Фискът позволява да се купуват гласовете на избирателите на едро. (Това е забранено като индивидуален акт, но не и като работа на правителството и парламентарното мнозинство.)

Изглежда напълно рационално да се увеличават заплати, пенсии, помощи и субсидии ангро, за да се запазят позиции в управлението. Това ще даде лош стопански ефект в бъдеще. Но вече се вижда, че разходите за труд през първите девет месеца на 2019 г., според Евростат, в България растат доста бързо, с 10% (около 3 пъти по-бързо от средния ръст в ЕС). Само румънските 13.2% са по-зле.

Купуването на гласове на едро донякъде неутрализира недоволството от корупцията. Годината показа, че корупционните скандали не са достатъчно основание за политическа промяна.

Годината показа, че корупционните скандали не са достатъчно основание за политическа промяна

Казусите с „апартаментите на властта“ и „къщите за тъщи“ са разбираемо неприятни. Но други фактори поддържат политическата стабилност. Чистите загуби засега от два други енергийни проекта – АЕЦ “Белене“ и „Цанков камък" е 3% от БВП за 2019 г. Ако се добавят разходите и за други държавни проекти, сумата стига до 4% от БВП. Но тези неща са трудни за разбиране, действат като обединител на управляващи и опозиция, пък винаги ще се намерят услужливи организации, и „експерти“, които да обвинят за всичко „американските ТЕЦ“.

2019 г. беше и година публичните доноси. Не че и преди не се е случвало, но особеното е, че сега в тази работа се включиха и главните прокурори. Те получиха от политиците мандат да поддържат статуквото. Недоволството от този факт е обяснимо, но процедурно безсилно. Тази роля на прокуратурата не е наследство от системата преди 1989 г. Тя е нововъведение на последните седем години, което излезе на повърхността през 2019 г.

--------

* При това следва да се отчете, че след 1986 г. е налице постоянен процес на увеличаване на смъртността и намаляване на раждаемостта до 1997 г., когато двата фактора на продължителността на живота се влошават най-рязко.

** Даже в контекста на досега договорените цели на споделени (между страните членки на ЕС) действия в областта на опазването на околната среда за 2030 г. България не стои зле. По критериите за СО2 тя е сред „изоставащите“, с минус 8.1% от набелязаното. Но по-добре от Румъния и Франция (-12.5 и – 13.6% съответно) и много по-напред от Германия и Дания (-16.2), Австрия, Белгия, Естония, Полша и Чехия – всичките с изоставане от над 20%.

При енергийната ефективност „изоставането“ е средно с 10% за 2017 и 2018 г. Положението е същото и в Австрия, Белгия и Германия, но е много по-лошо в Литва, Унгария и Словакия.

Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.