"Отрядът на смъртта" и противниците на "последния европейски диктатор"

Изчезналите Виктор Гончар, Анатолий Красовски и Юрий Захаренко

Шок, ужас и недоверие. Дори и в Беларус, където президентът Александър Лукашенко е обвиняван в употребата на брутални способи за потъпкване на недоволството и запазване на властта в продължение на четвърт век. Дори и в тази страна твърденията за съществуването на отряд на смъртта, който е ликвидирал предполагаеми противници на авторитарния лидер, стъписаха мнозина.

Обвиненията бяха отправени от Юрий Гаравски в интервю за Дойче веле. Той разказа, че е бил част от таен отряд на вътрешното министерство, който през 1999 г. е отвлякъл и убил опозиционния лидер Виктор Гончар, бизнесмена Анатолий Красовски и бившия вътрешен министър Юрий Захаренко.

Отдавна имаше подозрения, че изчезналите Гончар, Красовски и Захаренко всъщност са убити. Тези случаи петнят репутацията на Лукашенко, който често е наричан "последният европейски диктатор". Интервюто на Гаравски е първият подробен разказ за това, което вероятно се е случило.

Реакциите на тези смразяващи обвинения са разнопосочни. Бивш полицейски началник, посочен от Гаравски като поръчител, отхвърли обвиненията и ги нарече глупости. Някои обвиниха Гаравски, че говори тези неща за пари, но не представиха доказателства за това.

Юрий Гаравски в интервю за Дойче веле

Бивш висш полицейски началник коментира, че всичко това се прави с цел да бъде дискредитиран президентът Александър Лукашенко преди срещата му с Владимир Путин на 20 декември. Натискът на Русия над Беларус за по-тесни отношения между двете страни притеснява много хора заради опасността от загуба на суверенитет.

Чувствителен момент

Обвиненията идват в чувствителен момент за Лукашенко. Той се опитва да балансира натиска от страна на Русия с ухажване на Запада. В същото време той иска да продължи своето управление след изборите през август 2020 г., както е успявал винаги от 1994 г. насам.

Роднини на изчезналите казват, че много от думите на Гаравски описват това, което и те са подозирали. Официална реакция от страна на правителството няма. Администрацията на главния прокурор каза, че не може да коментира, защото трите случая все още се разследват.

Анализатори обаче очакват новите обвинения да помогнат на тези, които най-после очакват справедливост.

"Независимо дали са верни или не, тези факти са нови детайли към случаите и дават надежда, че разследването ще продължи", казва Алеся Рудник, беларуска журналистка, която живее в Швеция.

Гаравски разказа, че през пролетта на 1999 г. той е служил в специален отряд към Министерството на вътрешните работи, наречен Специализиран отряд за бърз отговор (СОБР). Той твърди, че е участвал в отвличането на Захаренко на 7 май 1999 г. в Минск. Захаренко е бил откаран във военна база извън града и след това е бил застрелян от неговия началник, разказва Гаравски.

"Предварително изкопани гробове"

Гаравски твърди още, че е замесен в отвличането на Гончар и Красовски на 16 септември 1999 г. Гончар е бивш председател на Централната избирателна комисия, а Красовски е бизнесмен, който подкрепя опозицията на Лукашенко. Двамата изчезват след като отиват на сауна в Минск.

Военната база, в която са били екзекутирани Гончар и Красовски, според Гаравски

И двамата, според Гаравски, са отведени във военна база и екзекутирани, а телата им са заровени в предварително изкопани гробове.

Гаравски казва, че е бил нает от подполковник Дмитрий Павличенко, който е бил начело на СОБР. Посочва го и като извършител на убийствата.

Павличенко каза пред беларуския сайт Tut.by, че това са "глупости" и допълни, ме Гаравски е изгонен от СОБР заради криминална дейност.

Дмитрий Павличенко (архив)

По-късно Павличенко каза, че не може да си спомни човек с името Гаравски.

"Честно, не помня такъв човек. В интервюто за Tut.by може да съм го объркал с друг войник. След това ми се обадиха приятели и казаха, че никой не го познава. От кадрите на интервюто никой не го познава".

Беларуският сайт "Наша Нива" публикува обаче снимка, за която твърди, че показва Павличенко и Гаравски по време на събиране с други униформени.

Игор Паречин, който заедно с Павличенко членува във военната асоциация "Чест", има свое обяснение.

"Познавам Юрий Гаравски отдавна. Виждал съм с очите си как искаше пари от Павличенко. Знам също, че пие", коментира той пред беларуската служба на Радио Свободна Европа.

Други директно отхвърлиха твърденията на Гаравски.

Александър Лукашенко и Владимир Путин

Началникът на вътрешните войски в периода 1999-2000 г. Юрий Сиваков коментира, че обвиненията на Гаравски са умишлено фабрикувани преди срещата на Лукашенко и Путин. Той не подкрепи твърдението си с доказателства.

Неразрешени въпроси

Путин и Лукашенко ще се срещнат в Санкт Петербург на 20 декември, за да изгладят различията по серия от "пътни карти" за задълбочаване на интеграцията на икономиките на двете страни.

Според Рудник има вероятност Кремъл да е изиграл роля в разкритията на Гаравски, за да притисне Лукашенко. В същото време много хора в Беларус намират твърденията на Гаравски за достоверни.

Светлана Завадская (архив)

Вдовицата на изчезналия през 2000 г. беларуски журналист Дмитрий Завадский - Светлана, каза, че се е разтреперила от интервюто на Гаравски за Дойче веле.

"Това е важно, защото потвърждава заключенията на бившия специален докладчик на правната комисия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Кристос Пургуридес", коментира Алек Вучак, известен правозащитник. Докладът от 2004 г. заключи, че висши представители на властта в Беларус "може да са замесени" в изчезването на мъжете.