Министерският съвет се съгласи с една от препоръките на Венецианската комисия за контрол над главния прокурор и не прие други четири. Това стана на извънредно заседание на кабинета в събота сутринта. Правителството прие проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Решението от събота въвежда фигурата на “независим прокурор”, който може да разследва главния прокурор, без да му докладва за хода на работата си на нито един етап. Мандатът му ще бъде 7 години. Той ще се избира с мнозинство от 2/3 от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, повечето от чиито членове са пряко подчинени на главния прокурор. Проектът предвижда създаване на звеното Инспекторат към Върховната касационна прокуратура (която също е на пряко подчинение на главния прокурор), а новият обвинител ще завежда отдела. Ако промените влязат в сила в този вид, човекът, призван да разследва главния прокурор, ще зависи именно от главния прокурор.
Частичното съгласие с препоръките на Венецианската комисия беше представено от премиера Бойко Борисов като пълно.
Венецианската комисия е орган на Съвета на Европа, съставен от експерти в областта на конституционното право. Нейните становища не са задължителни, а препоръчителни.
До извънредно заседание на кабинета се стигна, след като в петък вечерта Венецианската комисия отправи пет основни препоръки към България – първо, да въведе фигурата на “независим прокурор”, второ, отказът да се разследва главният прокурор да подлежи на съдебен контрол, трето, членовете на ВСС, които не са прокурори, да имат възможност да поискат отстраняване на главния прокурор, четвърто, самото отстраняване да бъде възможно с по-малко мнозинство в Пленума на ВСС, пето, самият главен прокурор да бъде задължен със закон да “се въздържа” от указания по случаи, свързани с него самия.
Въпросът с безотчетността и безконтролността на главния прокурор е проблем, датиращ от приемането на Конституцията през 1991 г. За първи път европейска институция издава предписание за решаване на този въпрос през 2009 г. – Европейският съд по правата на човека, чиито решения са задължителни за изпълнение. Седем правителства, управлявали от тогава, както и мнозинствата в четири парламента, не са взимали отношение по този въпрос.
Кабинетът не планира изменения в Конституцията, които да позволят независим контрол над главния прокурор извън рамките на пирамидално подчинената му прокуратура, стана ясно след заседанието на кабинета в събота.
Предложенията не предвиждат и отделен бюджет за бъдещия независим прокурор, а изборът му ще зависи от Прокурорската колегия на ВСС. Според българската конституция главният прокурор осъществява надзор и ръководство над “всички” български прокурори.
Вижте също Българският главен прокурор – особен случай в ЕС