Организираната престъпност в България се е преориентирала към търсене на приходи от привидно законни дейности, като кандидатстване за европейско финансиране, например. Трайна тенденция е също незаконната дейност да остава скрита зад чист бизнес, което е особено видно при търговията с нелегални горива, организираните ДДС измами и нелегалния дърводобив.
Това са сред основните изводи в третия доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) от поредицата "Оценка на заплахите от организирана престъпност в България", представен тази седмица.
"Мутренският период остана някъде назад в годините. [...] Тенденцията е все повече престъпността на "белите якички" да нанася много по-големи щети от класическите организирани престъпни пазари, като наркотици, проституция, контрабанда. Има един вид адаптация на организираната престъпност. Това, което се наблюдава напоследък е че все по-често тази престъпност се крие зад законен бизнес", коментира пред БНР Атанас Русев от неправителствената организация.
Друго основно заключение на ЦИД е че българските криминални мрежи трайно са се преориентирали от познатите в миналото форми на насилие към "корупционни инструменти за отстраняване на конкуренцията, които използват в публичната администрация". Докладът разглежда десет основни нелегални дейности, генериращи най-големи приходи за подземния свят през 2018 г.
Измами с евросредства
Европейското финансиране се превръща в един от големите източници на приходи за новите форми на организирана престъпност. Конкретният размер на щетите за ЕС и България обаче трудно би могъл да бъде изчислен, защото "множество нередности не са докладвани, не могат да бъдат доказани и никога не биват установявани", уточняват авторите на доклада.
"Значителният обхват на европейските средства, възлизащ на 144,7 млрд. евро бюджет за плащания и 160,1 млрд. евро поети задължения в рамките на ЕС и предполагаемите огромни щети от злоупотреби, обуславят нуждата от систематичен анализ на явлението", се казва в документа.
Обществените поръчки са най-разпространената форма за кандидатстване за еврофинансиране, като през миналата година 12.8% от всички фирми в България са участвали в такива процедури. В строителството например делът на кандидатстващите фирми достига 40 на сто. Следващата по популярност форма са проектните предложения, изготвяни от 3.6% от всички фирми, основно в строителството и промишлеността.
Най-много нередности за периода 2014-2020 г. са докладвани по Програмата за развитие на селските райони, но нанесените щети са значително по-малко от тези по други програми, въпреки значително по-малкия брой сигнали.
"По оперативна програма "Околна среда" са установени едва три нередности, но техните щети възлизат на 2,4 млн. евро. Подобен е случаят и с ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура", където четири нередности са довели до финансови загуби от 3,5 млн. евро."
Нелегален дърводобив
Другият пазар, изследван за пръв път от ЦИД е нелегалният дърводобив. Щетите за бюджета от него експертите изчисляват на между 50 и 150 млн. лева годишно, а обемът на незаконно добитата дървесина – на между 1 млн. и 2,7 млн. куб. метра.
"Подобен размер показва, че тази престъпна дейност е една от високорисковите за страната, с оглед свиването на големите стари престъпни пазари като този на тютюневите изделия, кражбите на МПС, организираните ДДС измами и др. Освен финансови щети, незаконният дърводобив създава социални последици като ендемична корупция и нанася значителни екологични щети, особено в няколко области на страната."
Търговия с нелегални горива
Данните за размера на този пазар са индиректни, тъй като нерегистрираното гориво изключително трудно се идентифицира. Например, в случаи, при които горивото е с нормално качество, различаването на законно от незаконно гориво е практически невъзможно, се казва в доклада на центъра.
"За разлика от нарушенията при другите две основни групи акцизни стоки – тютюневите изделия и алкохолните продукти, при нелегалната търговия с горива институциите могат да разследват единствено по документи. В резултат заловените количества незаконни горива са под 0,01% от всички легално търгувани количества. Така например през 2018 г., заловените незаконни горива са 294 хил. литра при около 4.5 млрд. литра нефтопродукти."
Приблизителната средна оценка на загубите за бюджета от незаконната търговия с горива през 2018 г. се изчислява на между 500 и 700 млн. лева, колкото е и през предишната година. Основание за тази оценка е лекият ръст от 1.9% в приходите от акцизи през 2018 г. спрямо 2017 г., при лек спад на потреблението на горива според представителните социологически проучвания, отбелязват авторите на доклада.
Незаконни цигари
Традиционно един от най-големите престъпни пазари в България и през 2018 г. остават произовдството и търговията на нелегални цигари. ЦИД ценява годишния му размер на между 0.5% и 1% от БВП на страната. Данните от изследванията на празните опаковки все пак показва спад на потреблението на незаконни цигари през миналата година. Успоредно с това службите отчитат все повече заловени количества.
"В Хасково, Свиленград и Димитровград се наблюдават най-високите нива на незаконен пазар (над два пъти средното за страната), докато в Пазарджик и Кюстендил се наблюдава съществен спад спрямо нивата от 2017 г.", се казва в доклада на неправителствената организация.
От посочените статистически данни става ясно, че през минлата година са отчетени 739 млн. къса нелегално продадени цигари при заловени 50,7 млн. къса. Сравнено с предходната година се забелязва спад – тогава нелегално са произведени 1,3 млрд. къса цигари, 57 млн. са заловени. За последните десет години, общите загуби от акцизи и ДДС, неизплатени към хазната, изчислени на базата на изследвания на празните опаковки, се равняват на 4,6 млрд. лв.
Каналджийство
Най-сериозен спад през последните години регистрира каналджийството, след като бума през 2014 и 2015 г., причинен от подсилването на гръцките граници, което увеличи миграционния натиск по българо-турската граница.
"Миграционната криза в България приключва с подписването на споразумението между Турция и ЕС през 2016 г., след което броят на незаконно пристигналите в ЕС, а и на случаите на каналджийство, намаляват значително", припонят от ЦИД.
Експертите от организацията цитират данни на Европейската комисия (ЕК), според които през миналата година на външните граници на ЕС са регистрирани около 150 000 незаконно пристигнали лица – 25% по-малко в сравнение с 2017 г. и 90% спад в сравнение с пиковата 2015 г.
Задържаните на влизане в България незаконни мигранти през 2018 г. са 689-има – с 7,3% по-малко от предишната година и с цели 93,7% по-малко в сравнение с 2015 г. Спад е регистриран и на изхода от страната ни – задържани са 634-има души – близо 74% по-малко в сравнение с 2017 г. и близо 95% спрямо 2015 г.
Трафик на хора
По отношение на трафика на хора Центърът за изследване на демокрацията отбелязва, че се заяпазва тенденцията за все по-рядко използване на физическо насилие над жертвите. Като причина за това е посочен засиленият натиск от европейските и българските служби и съдебни органи и по-интензивното международно сътрудничество срещу тези групи.
"Конкретни социални и демографски промени също допринасят за понижаването на броя лица, уязвими към трафик на хора. Сред тях са спадът в раждаемостта след 1990 г., миграцията към големите градове и почти двойното нарастване на доходите в годините след присъединяването към ЕС, дори и в малките градове и селските райони."
Най-засегнати от тази престъпна дейност закономерно остават най-бедните райони на страната – Монтана, Видин, Враца, Сливен, Пазарджик и Плевен, като жертвите са предимно сред ромското население.
"В Сливенския регион има засилен трафик с цел сексуална експлоатация, а в Югозападния регион – трафик на бременни с цел продажба на новороденото. Вътрешният трафик е почти напълно обвързан с предоставянето на секс услуги, като в повечето случаи става дума за доброволно участие и симбиоза между извършителя и жертвата."
Годишните приходи на трафикантите се изчисляват на между 180 хил. и 300 хил. евро, а тези на момичетата, извеждани извън България с цел секс услуги – на между 3000 и 7000 евро месечно. При трафик с цел продажба на бебета майките получават максимум 2 000 евро, докато посредниците вземат от около 10 хил. до 15 хил. евро.
Телефонни измами
При телефонните измами се отчита лек спад през миналата година, като се очаква още по-голям през тази благодарение на голяма успешна акция в Горна Оряховица. Друга причина за намаляването на тези деяния е успешното сътрудничество с операторa "Виваком", довело до силно ограничаване на опитите за измама (според данни от оператора, обажданията с профил на опити за телефонни измами са намалели от около 80 000 през февруари до 1500 през април тази година.
"Липсва официална статистика за обема на приходите от телефонни измами. Според интервюираните криминалисти обемът на щетите за 2018 г. е около 8.4 млн. лева, което е малко над нивото за 2017 г. В изследване на Прокуратурата от 2016 г. се посочва постепенно нарастване на сумите от около 2,4 млн. през 2012 г., до 6.7 млн. лева през 2015 г."
Киберпрестъпления
Кибератаките към българския бизнес бележат стабилен ръст през последните няколко години. Изследванията сочат, че през 2018 г. около 30% от фирмите са били жертва на киберпрестъпление, което е с 6% повече от 2016 г. и с 20% повече сравнено с 2015 г., отчитат от ЦИД.
Според данни от национално представително проучване сред бизнеса за 2018 г., най-често срещаните инциденти сред бизнеса се свързват със заразяване с вирус, което е засегнало около 7% от жертвите на кибератаки.
Разпространение на наркотици
Международният трафик на хероин, минаващ през България, продължава основно да използва т.нар. Балкански път, се казва в доклада. Най-много количества от този наркотик минават през трасетата към Румъния и Сърбия, а една трета – през Гърция.
"Преустановяването на санкциите за Иран през 2016 г. и повишеният стокооборот в резултат на това съвпада със значителен ръст на производството на опиум в Афганистан през 2016 и 2017 г. Комбинацията от тези фактори допринася за нарастване на интензитета и обема на трафика на хероин през българо-турската граница в този период. Въпреки по-слабата реколта на макови насаждения в Афганистан, през 2018 г. се запазва броят разкривания на хероин от Агенция "Митници" и се увеличава количеството спрямо 2017 г."
През последните 6-7 години кокаинът, идващ в България, се трафикира основно по въздух или по море, включително и с яхти. Увеличава се българското участие в международния трафик, основно в като организатори на "мулета".
"Продължава и традиционният трафик на синтетични наркотици, произведени в Западна и Централна Европа (Холандия, Белгия и Чехия) – екстази, амфетамини, метамфетамини – по посока Близкия изток. През последните години регистрираният трансграничен трафик на екстази през България е от Белгия и Холандия в посока Турция и Близкия изток, осъществяван главно от етнически турци с холандско и белгийско гражданство."
Организирани ДДС измами
Последните данни за България за потенциалните загуби от несъбрано ДДС са за 2017 г. и се оценяват на 1,22 млрд. лева, които спрямо 2014 г. представляват спад от 42,5%, отбелязват от ЦИД.
"Според предварителни индиректни оценки, максималните загуби от организирани ДДС измами са между 190 и 230 млн. лева, а минималните – между 150 и 170 млн. лева. Основният проблем при тези оценки е използването на изчисления на НАП върху всички регистрирани липси, които се разглеждат от 2013 – 2014 г. насам. В посочения период щетите от организирани ДДС измами са оценени на 380-480 млн. лева. Този подход е изключително надежден и точен, но изисква много големи ресурси."