70 години след основаването на НАТО, 29-те държави членки на Алианса декларираха своите лоялност и единство и си обещаха да работят заедно срещу заплахите за сигурността си по време на завършилата в сряда среща на върха в Лондон.
Продължилите няколко часа разговори се проведоха на фона на много реплики, показващи различни възгледи за бъдещето на съюзническите отношения.
Не мина и без скандали, след като канадският премиер Джъстин Трюдо беше записан по време на приема, даден в Бъкингамския дворец във вторник вечер да обяснява как администрацията на Белия дом е наблюдавала с "ченета, опрели в пода" изявленията, направени от американския президент Доналд Тръмп на импровизирания си брифинг по-рано. Тръмп си тръгна веднага след края на заседанието като отмени планираната си пресконференция.
Какво реши срещата в Лондон
В заключителната декларация от срещата си, лидерите на НАТО заявяват, че "за да останем в безопасност, трябва да гледаме към бъдещето заедно".
Те признават "предизвикателствата", поставени от Китай и Русия и обещават да предприемат "по-силни действия" срещу тероризма.
Въпреки разделенията, премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън, който бе домакин на събитието, определи НАТО като "гигантски щит на солидарност", който "защитава близо милиард души". По думите му "докато сме заедно, никой не може да се надява да ни победи “.
Северна Македония не беше приета в НАТО
Скопие не можа да влезе в НАТО на срещата в Лондон, тъй като Испания, която няма правителство, не можа да ратифицира навреме протокола за влизането на Северна Македония като 30-и член на Алианса.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обаче заяви на заключителната пресконференция, че това ще бъде обявено официално, когато Мадрид депонира документа и договорът бъде ратифициран от македонския премиер.
"Вратата на НАТО е отворена и вярваме, че членството на Северна Македония ще е добро за държавата и региона", увери Столтенберг.
България и НАТО
Президентът Румен Радев с британския премиер Борис Джонсън (вдясно) и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг
Президентът Румен Радев, който представи България на срещата, заяви преди да замине за Лондон, че е провел разговори с македонския премиер Зоран Заев и с гръцкия министър-председател Константинос Мицотакис по идеята си България да охранява небето над Северна Македония.
Според Радев това може да стане и при сегашното състояние на българските ВВС и това би било не само в български интерес, но и дълг към Северна Македония. Президентът предлага въздушният патрул да се осъществява на ротационен принцип с Гърция.
В момента НАТО извършва патрулиране в небето над трите си прибалтийски членки – Литва, Латвия и Естония.
Патрулите могат да започнат едва, след като Северна Македония стане фактически член на Пакта. Македонският премиер Зоран Заев беше поканен на форума в Лондон.
Разногласията между съюзниците
Първият ден от срещата бе засенчен от разногласия между съюзниците по някои въпроси, включително военната операция на Турция в Сирия, коментарите на френския президент Еманюел Макрон, че НАТО е в мозъчна смърт, както и че ангажиментът на САЩ към блока отслабва.
Първоначално Тръмп заяви, че Макрон се отнася неуважително и че коментарите му са „противни“. След среща с френския президент обаче смекчи тона, заявявайки, че отношенията между Вашингон и Париж са добри, а различията помежу им са „дребен търговски спор“.
Преди да замине за британската столица, турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че ще се противопостави на плана на НАТО за отбрана на балтийските страни, ако Алиансът не подкрепи Турция в борбата ѝ с кюрдските групировки в Сирия. Част от съюзниците се противопоставят на подобно искане, защото кюрдите помогнаха на международната коалиция, ръководена от САЩ, да постигне военна победа над групировката „Ислямска държава“ в Сирия.
"Уверен съм, че ще успеем да намерим решение и на въпроса, свързан с актуализирането на преразгледаните планове за отбрана", заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред журналисти на 4 декември, добавяйки, че предишната вечер е обсъдил въпроса с Ердоган.
Френският президент Макрон настоя за провеждането на стратегически диалог с Русия, след като по-рано руският му колега Владимир Путин намекна, че Москва е отворена за сътрудничество с НАТО по общи заплахи, включително международния тероризъм.
Разходите за отбрана
Доналд Тръмп използва събирането на съюзниците, за да поднови натиска за увеличаване на разходите за отбрана. България е на второ място след САЩ с 3.1% от БВП, отделени за отбрана през 2019 г.
По този повод Йенс Столтенберг обяви, че общо разходите за отбрана на страните членки на Алианса ще достигнат $130 млрд. през 2020 г. и $400 млрд. през 2024 г.
"Ние постигаме реален напредък, най-важното по отношение на споделянето на тежестта. И вашето лидерство в разходите за отбрана оказва реално влияние", заяви Столтенберг по време на срещата.
В момента общо девет държави изпълняват целта, договорена от членовете, да изразходват поне два процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана.