Избраният за главен прокурор Иван Гешев отхвърли като неоснователни съмненията, че той е подходящ за поста си. Той определи тези съмнения като почиващи на невярна информация. Новината идва от Брюксел, където Гешев участва в обсъждане на обща европейска стратегия за борба с корупцията и организираната престъпност в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред в Европейския парламент (ЕП).
След краткото изложение на Гешев, който отчете постиженията на България в областта на борбата с организираната престъпност и призова за по-тясно сътрудничество между страните от ЕС в тази сфера, към него последваха няколко въпроса от евродепутати.
Клер Дали (Ирландия/Европейска обединена левица) попита Иван Гешев дали като прокурор е договарял извънсъдебни споразумения с групата „Недосегаемите“, каквато информация разпространи „Биволъ“, като се позова на запис от СРС. Тя го попита и за процедурата по избирането му и протестите, на фона на които е избран за главен прокурор.
„Присъствието на г-н Гешев сред нас предизвиква сериозни безпокойства“, отбеляза тя и допълни, че въпреки създадената антикорупционна комисия България пада в индекса на усещане за корупция. „Авторитетът на заседанието се подрива, ако не чуем отговорите на тези въпроси“, каза тя.
„Някои от въпросите, които чух, явно почиват на невярна информация и съм категоричен, че това е така. Ако говорим за България, само за последните четири години са замразени активи от престъпна дейност на над 2 млрд. лева и са предявени искове за над 3 млрд. лева. Аз смятам, че това са резултати, с които може да се гордее всяка една европейска страна“, започна отговора си Гешев.
„Това как съм избран за главен прокурор едва ли интересува Европейския парламент толкова. Но ще кажа, че съм избран в процедура, която е без аналог – след 10-часово изслушване, което се предава по националната телевизия, в хода на което отговорих на над 150 въпроса.“
Той призна, че протести срещу кандидатурата му е имало. „Казахте масови. Не бих могъл да се съглася с тази теза“, уточни той. „За мен е ясно, че зад голяма част от тези протести стоят засегнати интереси от работата на прокуратурата в последните няколко години и аз ги възприемам като нещо нормално. Ако няма недоволни от работата на прокуратурата, за мен това означава, че тя не си върши работата.“
Той каза също, че информацията за делото „Недосегаемите“ също не почива на факти. „Възпроизвежда се информация, която е спекулативна и дълбоко невярна. Тя многократно беше възпроизвеждана по време на изслушването, за което стана въпрос. Подробно съм обяснил за какво става въпрос. А то е, че за всички, за които бяха събрани доказателства, присъди постанови българският съд.“
Рамона Стругариу (Обнови Европа/Румъния) го попита за хода на разследванията по аферата „Апартаментгейт“, започнала от разследване на Свободна Европа за купен от бившия зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов апартамент на цена под пазарната от фирма, облагодетелствала се от законопроект, приет с гласовете на ГЕРБ.
„Тук става въпрос основно за няколко десетки случая на проверки за продажби на имоти на цени под пазарните, така се твърди“, каза Гешев. „Тук ще кажа няколко неща. Борбата с корупцията не е задължение само на една институция или само на една държава. Това е мое дълбоко разбиране. Освен от съдебната власт, тя зависи и от други институции. По този случай освен прокуратурата работят данъчните служби, антикорупционната комисия и др. По всички тях се работи активно и съм сигурен, че по някои от тях ще има резултат. (…) Независимо от това как е представено медийно, трябва да ни е ясно, че не всичко извършено представлява състав на престъпление. И не всяко престъпление може да бъде доказано.“
Той все пак увери евродепутатите, че по случая се работи активно.
Освен Иван Гешев, на изслушването в Комисията по граждански свободи участва и Лаура Кьовеши, която беше назначена за първи главен прокурор на ЕС. В своето изложение тя отбеляза, че се работи активно Европейската прокуратура да започне работа до края на 2020 г. Тя очерта също своята визия за борбата с организираната престъпност на ниво ЕС.
Лаура Кьовеши не беше в залата по време на изслушването на Иван Гешев.
„Има основни общи изисквания - независима съдебна система, промяна в манталитета, образование и повишаване на доверието в институциите.“ Кьовеши отбеляза, че пред европейската прокуратура стои тежка работа. „Ще работим с 23 наказателни и 23 наказателно-процесуални кодекси. (…) В началото ще имаме персонал от 28 прокурори. По моите оценки първата година ще имаме около 1000 дела.“
Освен нея в първата част от изслушването участваха представители на Европейския парламент и Европейската комисия, зам.-председателят на Европол Юрген Ебнер, зам.-председателят на Евродъжст Клаус Майер-Кабри и Ернесто Савона – професор по криминалистика и директор на „Транскрайм“.
Във втората част от изслушването редом до Иван Гешев бяха прокурор Федерико де Рао от Италия, специализиран в борбата с тероризма, Улрике Паул, зам.-председателка на европейска федерация на адвокатите и Андрей Чиурчано, активист и представител на гражданското общество.