България е на последно място в Европейския съюз по общи резултати на учениците на международния тест PISA, които бяха представени във вторник от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Според резултатите от изследването 47% от учениците у нас не са достигнали минималното ниво на грамотност по четене.
Проучването на функционалната грамотност се прави на всеки три години и оценява степента, в която 15-годишните ученици са придобили ключови знания и умения, важни за пълноценното им участие в съвременното общество. Изследването е проведено сред 600 хил. ученици от 79 държави през 2018 г. В България участниците са били 5 294 от 199 училища. Оценката се фокусира върху уменията в четенето, математиката, природните науки и финансовата грамотност.
По четене българските 15-годишни ученици продължават да са на ниско ниво, по математика ефективността рязко пада, а при науките спадът при представянето е един от най-големите сред всички участващи в изследването PISA 2018, обобщава резултатите от доклада „Дневник“. Като цяло деветокласниците в България са на по-ниско от средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ниво по четене, математика и природни науки.
В България 53% от деветокласниците имат базисни умения в четенето, което е под средното за ОИСР (77%). Като минимум тези ученици могат да посочат основната идея в текст с умерена дължина, да намерят информация, която се основава на сложни критерии и да определят целта и формата на текстовете, когато това е изрично указано.
Около 56% от 15-годишните ученици в България имат базови познания и по математика, което отново е по-ниско от средното за ОИСР (76%). Като минимум тези ученици могат, без преки инструкции, да представят математически проста ситуацията (например да сравнят разстоянието между два алтернативни маршрута или да пресметнат цени от една валута в друга). В България 4% от деветокласниците са се класирали на високо ниво по математика (средно за ОИСР са 11%). Такива ученици могат да моделират математически сложни ситуации, както и да избират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за решаване на проблеми и справяне с тях.
Около 53% от деветокласниците в България имат базисно ниво на познания и по науките (средното ниво в ОИСР е 78%). Като минимум тези ученици могат да разпознаят правилното обяснение за познати научни явления и да използват тези знания, за да установят въз основа на данните, които имат, дали даден извод е валиден. В България едва 2% от учениците са показали най-добри знания по природните науки (при средно ниво в ОИСР 7%). Те могат творчески и сами да прилагат своите познания в науката при най-различни ситуации, включително и непознати.
В България за 2018 г. се наблюдава спад в представянето на 15-годишните ученици и в трите измервани области. В четенето средното представяне остава сравнително стабилно и без напредък през целия период на участието на България в PISA (2001-2018). В математиката ефективността се подобрява между 2006 г. и 2015 г., но през 2018 г. рязко пада под нивото от 2012 г. В науките представянето на деветокласниците през 2018 г. също пада под нивото от 2012 и 2015 г. Този спад е един от най-големите наблюдавани през този кратък период сред всички участващи в изследването PISA държави, се отбелязва в доклада, цитиран от „Дневник“.
„За нас резултатите не са изненадващи. Те отговарят на националните ни външни оценявания, които се оказват надеждни“, каза министърът на образованието Красимир Вълчев. Според него тези резултати са и разочароващи. „Трябва повече усилия. Закъсняхме с промените в закона за предучилищното образование. Проблемът е в трансформирането на знания в умения. Това ни показват и резултатите в PISA“, обобщи министърът.
„Учителите трябва да променят начина си на преподаване, да имат достатъчно време да накарат учениците си да дискутират, да свързват знания и умения, да проблематизират. Това е преходът към компетентностен подход - по-малко енциклопедично обучение и много повече свързване на знания в умения, по-малко пасивно и повече активно учене. Тази промяна се случва в момента. Изследванията на PISA показват, че една такава промяна произвежда ефект след два или три цикъла - 6 или 9 години, тъй като е тригодишен цикълът по PISA. Честно казано, не очакваме и следващите резултати да са добри“, допълни той.
„Проблемът на българската образователна система е трудността да трансформира знания в умения. PISA мери в много по-голяма степен умения. Нашата система е прекалено амбициозна е предоставянето на знания и прекалено неамбициозна в предоставянето на умения, надграждането на умения, трансформирането на знания в умения.“