Още през декември ще започнат консултациите за конституционни промени, инициирани от държавния глава Румен Радев. Това става ясно от официални отговори от прессекретариата на президента, изпратени до Свободна Европа. Освен към българските институции, покани за участие ще бъдат изпратени и до европейските, допълват оттам. Уточнението е в отговор на въпрос дали при обсъжданията ще бъдат взети предвид препоръките за промени в устройството на прокуратурата, давани от ЕК и Венецианската комисия.
Преди седмица Радев обяви, че започва широк обществен дебат за "цялостния модел на българската прокуратура, нейното устройство и функции, мястото й в съдебната система и връзките с други институции". В деня, в който подписа указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор, президентът подчерта, че "в българския конституционен модел отчетността на главния прокурор приключва с избора му". По тази причина държавният глава обяви, че ще инициира разговори за промени в Конституцията. В тях ще участват "академичната общност, парламентарно представените партии, институции, професионални сдружения и граждански организации".
Официално и ГЕРБ, и БСП отклониха въпроси към партийните им централи дали биха се включили в разговорите, като двете най-големи парламентарни партии. Неофициално депутати и от управляващите, и от опозицията, твърдят, че са по-скоро скептични.
Източници на Свободна Европа от парламентарната група на левицата обясниха, че няма да бъдат груби с президента, но припомниха, че в различни решения на най-висшия им партиен орган, е записано, че БСП е против промени в основния закон. От ГЕРБ също отказаха коментар, но неофициално представители на формацията казаха, че няма да откликнат на поканата, защото "промени в конституцията се правят в парламента". Те обаче са готови да се запознаят с предложенията на президента.
Двете най-големи партии в парламента – скептични
И БСП, и партията на Борисов припомнят и Решение № 3/2003 г. на Конституционния съд, в което се приема, че формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се тълкува разширително. Т.е. формата на държавно управление трябва да се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република, а в това понятие трябва да се включват и структурата, и организацията, и условията, и начинът на формиране на мандатите на Народното събрание, президента и вицепрезидента, Министерския съвет, Конституционния съд и органите на съдебната власт.
Според двете най-големи формации президентът на практика е с вързани ръце, защото ако опита да центрира дискусията около "модела на прокуратурата", той неминуемо ще се сблъска Решение 3. Няма да свикваме Велико Народно събрание, защото президентът е решил да се харесва на малка група хора, които организират протести срещу главния прокурор и повтарят мантрата за безконтролността на главния прокурор, казват управляващите. Те припомнят, че Обикновено Народно събрание може да направи само такива промени в основния закон, които не променят формата на държавното управление.
БСП също имат сходна позиция в тази посока: "Как да подкрепим идея за конституционни промени, при наличие на Решение 3/2003, при положение, че явно прокуратурата и структурата ще изискват Велико Народно събрание?"
"Можем да стесним Решение 3"
Проверка на Свободна Европа в Конституционния съд обаче сочи, че ситуацията не е така еднозначна.
"Решението е твърде рестриктивно и има начини то да се преодолее", каза източник на Свободна Европа от Конституционния съд.
По думите му, задължителна сила на решенията на КС имат диспозитивите на решения, а не техните мотиви. "В диспозитива на решението от 2003 се посочват елементите на формата на държавно управление. Там обаче се уточнява, че не всяко изменение в тези елементи води до промяна във формата на държавно управление. За такава промяна може да се смята разделението на властите, политическия плурализъм или независимостта на съдебната власт", твърдят конституционалисти.
Юристи пък припомнят, че две години след прословутото Решение 3 има следващо Решение № 8/2005, в което се приема, че структурни и организационни изменения в съдебната власт не се отнасят до разделението на властите.
"Ето защо от ситуацията има изход. В президентството могат да измислят много математически прецизно питане, което да бъде изпратено до нас (КС – бел.авт). А ние имаме нагласа да стесним Решение 3", каза конституционен съдия.
Очаква се подобна теза да изразят и представители на академичната общност, някои професионални сдружения и граждански организации. С тях президентът обяви, че ще се среща още, когато анонсира идеята си.
Така, на практика, ако от Дондуков 2 решат да питат Конституционния съд и той стесни тълкуването на форма на държавно управление, може и да се стигне до възможност за конституционни промени, без Велико Народно събрание. Тогава на ход ще бъде парламентът.