Милиони евро са потънали в изграждането на центрове от семеен тип за деца, нуждаещи се от грижи. Тези центрове не се отличават от предишните домове за изоставени деца, защото в хода на изграждането им е пренебрегнато основното: как да се предоставят грижи за тези деца.
Това става ясно от интервю на Надежда Цекулова с журналистката от Би Би Си Кейт Блюет, дадено за Свободна Европа.
Your browser doesn’t support HTML5
Кейт Блюет за третия си филм за българските деца в домове
В петък вечерта британската телевизия излъчи втория филм на Блюет, посветен на домовете за деца в България. Първият беше показан преди 12 години – той разкри нехуманните условия в дома в Могилино и предизвика шок сред зрителите.
Днес Блюет твърди, че макар домовете да са били закрити, а децата да са били преместени на други места, сред които специалните центрове за по-малко хора, нищо не се е променило.
"(…) Сградата е чудесна. Но когато свихме по коридора, видяхме помещение с младежи с много тежки увреждания, които живееха в собствения си свят – без никаква стимулация, без професионална и медицинска помощ", казва Блюет в интервюто. Тя описва стаи с по десет недохранени младежи, се поклащат, удрят си главите, крещят, пищят, драскат по стените. По думите й, за настанените в тези центрове деца няма план за индивидуална терапия, а просто им е залепена "някаква диагноза – този има шизофрения, онзи има епилепсия и толкоз!"
Блюет твърди, че на повечето деца "не им сменят лекарствата, не ги извеждат никъде, не ги стимулират, [те] нямат контакт с хора, никой не сяда да поговори с тях - да ги научи да общуват".
Пълното интервю с авторката можете да видите тук.