Мило Дневниче,
Отдавна не съм писал, но пък то е разбираемо - преговори, гласувания, президентски речи, прегласувания. А и нали кариерата на шефа трябва да решим (сега не знам на Цацаров шеф ли да му викам още като ще ходи в КПКОНПИ, ама май винаги ще ми е шеф). Обаче ето - остана ми време и за теб, Дневниче. Много имам да ти разказвам, та ще почна от снощи:
Гледах ги тия, уж граждани, дето протестират срещу мен снощи – 50-60 човека. А медиите на олигархично-икономическите кръгове викат, че били 1000 души. Ама те само да почакат да встъпя в длъжност… Та, гледам тия 50-60 човека как коленичиха. И изпитах радост. Сложих ги на колене! Винаги съм си мечтал да правя точно това. Още когато колегата Роман Василев викаше на Николай Цонев: "На колене!", си мечтаех като порасна и аз така да мога да викна. А пък ей на – сега само като ми чуят името и коленичат. Той затова шефът така си харесва работата.
Иначе, Дневниче, много съм щастлив, не че работата на прокурор е да бъде щастлив (тая конструкция откакто я казах в Русе и много ми хареса, та ще си се самоцитирам), че толкова много хора се застъпиха за мен. Сега, вярно е, че шефът ги натисна всичките и че Делян помогна с това-онова, но пък усещането е хубаво. Доволен съм също, че Бойко обяви на всеослушание, че "този път" няма да се меси в процедурата за избор на главен прокурор и така Дани, докато се гъбаркаше със съдиите във ВСС, си изглеждаше безпристратен. А и да не е изглеждал така – на кого му пука, те са четирима, ние сме… безброй.
Освен това не знам дали увереността върви с поста, обаче имам чувството, че откакто ме избраха първия път ставам все по-уверен. Преди бях доста по-директен, а сега някак израствам. Чак се изненадвам от себе си как казах на Атанаска Дишева не, че е слуга на олигархията (както заслужаваше!!!), ами й предрекох кариера на чудесен общински съветник. Демек – казах й, че е политически оцветена. Малко ме ядоса, че го каза пред другите, очаквах да се смути и да млъкне, ама тя го изпляска на всеослушание. Обаче сетих се да отговаря: Няма чувство за хумор.
После обаче шефът ме смъмри малко. Как ще ги обвиняваш в политически пристрастия – вика Цацаров – като на мен сега ми предстои да получа политическа подкрепа за КПКОНПИ. Но после и двамата стигнахме до извода, че изобщо не е важно, че ще бъде избран политически, щото вестниците на Делян ще го похвалят и него, и избора, и ГЕРБ, и Бойко. Ако нещо тия гражданите, дето ние им викаме олигарси, се развикат много – ще се обадя за още един Марш за справедливост. И готово. Те нашите граждани добре се справят. Само дето после бяха хвърлили плакатите на едно място, като сборен пункт изглеждаше. Ама ще им направя забележка и няма да правят така тоя път.
Но, Дневниче, накрая сме! Малко остава още - Радев да подпише указа за назначаването ми. Доста хора са се заели да му обясняват, че няма никакъв смисъл да пита Конституционния съд за процедурата, щото и друга процедура да има – резултатът е договорен отдавна. Та, подписва Радев, шефът отива в КПКОНПИ, избран с огромна подкрепа от парламента. Тия дето не го подкрепят – ще се разправя аз с тях после, само да встъпя. И да си тръгнат нещата както трябва.
Само малко проблемно стана с тия инициали ДП по делото "КТБ". Делян вика: Нали знаеш какво трябва да стане. Аз му обясних, че знам, нали затова ме избират. И друг проблем има: Великова продължава да си е в БНР, ама ще видим какво ще правим, нали има някакви проверки в прокуратурата. Шефът вика, че имал идея, ама не съм стигнал дотам още.
Не на последно място, Дневниче, да ти кажа, че всъщност съм много изнервен. Само ти ще ме разбереш. Гледам как ме отразяват медиите и виждам, че много ми личи. Казал съм бил, че не мога да забраня на Дишева да тълкува думите към нея по определен начин, а после съм казал, че не мога да забраня на гражданите (така де – олигарсите) да протестират. Не бива така да се казват тия неща. Личи ми, че искам да забранявам. Но пък съвсем скоро и ще мога.
Хайде, приключвам сега, че с шефа имаме 240 досиета да прегледаме. Ако трябва нещо гласове в парламента да му осигурим…
***
"Мило, Дневниче" е сатирична рубрика на Полина Паунова. Написаното не е откъс от действителен дневник.