Тези дни дебатът за неравното заплащане между мъже и жени за пореден път превзе световните медии. Причината беше едно знаково решение, взето в една от индустриите с най-голямо несъответствие в доходите между двата пола – спортът. Футболната федерация на Австралия реши да изравни условията във всички свои национални отбори след като договори 4-годишна сделка с организацията на професионалните футболисти.
Затвореният кръг
„Не мога да се сетя за друга индустрия, в която разликата в заплащането да е толкова голяма. В зависимост от държавата и спорта, един мъж може да бъде милиардер, а една жена не може да получава минимална заплата“, казва Беатрис Фрей, която е част от ООН жени – организацията, която в световен мащаб се бори за равенството между мъжете и жените. Според нея сексизмът в спорта се простира от нивото на масовия спорт до професионалния.
Огромните разлики в заплащането са и ключовият проблем, заради който много от момичетата се отказват от спорта на ранна възраст, смята Фрей. Според статистиката на ООН 49 % от момичетата спират със спорта още в училище.
„Как едно момиче да иска да стане атлет, след като знае какво я чака в бъдеще?“, пита реторично Фрей и добавя, че често професионалните спортистки не успяват да спечелят достатъчно, за да си осигурят дом, да покриват здравни разходи, а понякога дори и пенсия.
Още една статистика показва, че в състезанията, включващи мъже и жени, едва 4 % от приходите от медийно отразяване отиват за женското направление, въпреки че 40 % от участничките са представителки на нежния пол.
Важно е да се подчертае, че въпреки работата на определени брандове и спонсори в посока на затварянето на дупката в заплащането, големите спортни организации продължават да бъдат управлявани основно от мъже, които имат последната дума по разпределението на бюджети и съответно заплащането.
Решението в Австралия
Решението, което австралийската федерация взе, уточнява няколко важни аспекта. От една страна женските и мъжките национални отбори ще получават еднакъв дял от общите приходи от комерсиални права. Досегашната ситуация позволяваше на мъжете да печелят по-голям дял от приходите, което на практика означаваше, че им се плаща повече, за да играят.
Друга голяма промяна е, че ще бъдат изравнени и условията между щабовете на отборите. Това означава например, че ако досега мъжете са имали по четирима или петима масажисти, които са сред най-големите професионалисти и следователно се предполага, че заплащането отговаря на статуса им, то сега същите условия ще получи и щабът на женския отбор. С други думи стандартите при работата в мъжките и женските отбори ще бъдат изравнени.
Жените също така ще могат да летят в бизнес класа при международните си пътувания, което досега беше практика само при мъжете.
Промяна има и в дела от наградните фондове, които генерират приходи за федерацията. Жените вече ще си разпределят 40 % от тези пари, в сравнение с получаваните досега 30 %, като цифрата може и да нарасне до 50 % при изпълнението на определени условия.
От огромно значение е и решението на федерацията да преразгледа политиката си по отношение на майчинството. Националните състезателки вече ще получават средства по време на бременността и до завръщането им на терена.
Това решение може да създаде тенденция и в световния футбол, където разликата в заплащането между мъжете и жените е сред най-големите в спорта.
Но колкото и революционно да е то, все пак няма как нещата да бъдат тотално изравнени. Основна причина за това са средствата, които федерацията получава от наградните фондове от международните турнири, в които участва. Ключова разлика може да бъде намерена в парите, които световната федерация ФИФА отделя за федерациите при участието им в световните първенства за мъже и жени. Парите, които бяха отделени за участниците на световното първенство по футбол за мъже през 2018 г. бяха 400 млн. долара, докато за женския еквивалент на надпреварата през 2019 г. бяха заделени 30 млн. долара.
Разбира се, генерирането на приходи от двете събития към момента не може да бъде сравнявано, но взимайки предвид, че решението за разпределение на парите се взема веднъж от световната организация и втори път от националните федерации, определено може да се твърди, че съществуват механизми, по които да се търси изравняване между двата пола.
Според ФИФА обаче трябва да се обръща внимание само на размера на приходите, които отделните състезания генерират.
Случаят в САЩ
Ситуацията в американската футболна федерация може да бъде дадена като особен пример. Както в Австралия, така и тук женският национален отбор се представя по-добре от мъжкия. Всъщност тук разликите по отношение на спортните резултати са доста по-големи.
Женският национален отбор на САЩ има общо 4 световни титли, като между 2011 и 2019 г. играе 3 финала и печели последните две издания на най-голямото събитие в света на женския футбол. Женският национален отбор е номер 1 в класацията на ФИФА, а най-ниската позиция, която е заемал от 2003 г. насам, е второ място. Докато най-доброто постижение на мъжете на световно първенство датира от първото издание на надпреварата през 1930 г., когато достигат до третото място. Отборът не успя да се класира за последните финали през 2018 г. В момента те се намират на 21-ва позиция в световната ранглиста, а най-доброто им постижение е 4-то място за няколко месеца през 2006 г.
Въпреки по-добрите спортни постижения, обикновено финансовите резултати на мъжките отбори превъзхождат многократно тези на женските. В случая със САЩ обаче дори това не е така, тъй като в последните години постъпленията, генерирани от женския отбор превъзхождат тези на мъжете. При спечелването на световната титла през 2015 г. женският отбор генерира приходи от мачове на стойност 23 млн. долара – 16 повече от предвиденото, а чистата печалба за американската федерация се равнява на 6.6 млн. За същата година мъжете генерират едва 2 млн. долара печалба за организацията. Донякъде 2015 г. може да се смята за аномалия, но в следващите години трендът определено показва повишаване на приходите и печалбата, носена от женските отбори и достигане до загуби, на годишна база, при мъжете.
През 2016 г. 6 от ключовите състезателки на САЩ заведоха дело срещу федерацията за това, че плаща на мъжете повече, а през 2019 г. друг иск бе заведен от 28 състезателки, но този път основанието беше полова дискриминация. На 8 ноември американски съд даде разрешение за това искът да бъде определен като колективен, което беше определено като победа за жените състезателки и може да доведе до промяна за начина, по който се разпределят средствата в спорта като цяло.
Всъщност до предоговарянето на колективните договори на жените през 2017 г., от 20 мача извън официалните състезания, които мъжете и жените трябва да изиграят за един и същи период – в женския отбор максималната сума, която те могат да получат е общо 99 хил. долара ( 4, 950 долара на мач), а при мъжете е 263 хил. долара (или около 13 хил. долара на мач).
Тъй като в случая участията не са обвързани с награден фонд, а телевизионните права се продават на една телевизия за всички отбори, би трябвало, ако съществуват разлики, те да бъдат генерирани от приходите от мачов ден. Оказва се обаче, че в периода, в който този контракт действа, жените са генерирали по-големи приходи от мъжете. В същото време те са получавали и по-малко пари за дневни разходи, както и по-малко средства за пътувания, лагери и разходи за щабовете.
Борбата за еднаквото заплащане в най-популярния спорт не подминава и европейския футбол. На нашия континент първата носителка на Златната топка при жените - холандката Ада Хагерберг - се отказа през 2017 г. от участие в националния отбор. По нейни думи местната федерация не полага достатъчно усилия за развитието на програмата си за женски футбол. Към днешна дата женският национален отбор на Холандия е на трето място в класацията на ФИФА.
Как е в другите спортове
Често тенисът е даван за най-добър пример за равенство в заплащането между половете. При по-големите събития и най-вече в турнирите от Големия шлем, наградният фонд за мъжете и жените е напълно изравнен. Важната подробност в случая обаче е, че битката за равнопоставеност в мъжкия и женския тенис започва още през 1973 г. с заплахите от бойкот на легендарната Били Джийн Кинг. Въпреки нейната борба обаче, дори там жените печелят по 80 цента, на всеки долар печелен от мъжете, колкото е средната разлика между заплащането при мъжете и жените в САЩ.
Серина Уилямс е сред малкото жени атлети, които влизат в класациите на Форбс за най-добре платени спортисти
Като добри примери в световния спорт се дават също и волейболът и леката атлетика. Там разликите между мъжете и жените е по-малка в сравнение с други спортове, но все пак тя съществува, като и тук се генерира основно от спонсорски договори и телевизионни права.
През 2017 г. националният отбор по хокей за жени на САЩ успя да договори значително повишаване на заплащането, след като заплаши да бойкотира финалите на световното първенство. Причина за това стана драстичната разлика по отношение на заплащането, настаняването и пътуванията с мъжкия отбор, въпреки отличните резултати на жените. Година по-късно те достигнаха до златните медали по време на Олимпиадата в Пьонгчанг.
Не така обаче изглеждат нещата в други спортове, дори и в САЩ. Разликата между между първите избори в драфтовете при мъжете и жените в баскетболните асоциации е близо 10 пъти. Разликите в заплащането са в пъти също в голфа, крикета, автомобилизма, голяма част от екстремните спортове и други.