Въздух и цвят. Първите два митинга в София след падането на Живков

Тази снимка е от декември 1989. Падането на Тодор Живков от власт не води незабавно до някакво бурно обществено вълнение - по улиците не се събират хора, не се издигат лозунги. В първата седмица ври и кипи предимно в университетите и в институтите на БАН, където се основават сдружения или се възстановяват затворени половин век по-рано партии.

Емоциите се отпушват чак на осмия ден, 18.11.1989 г. Тогава опозицията провежда първия си митинг - пред Св. "Александър Невски". Тогава тя не се нарича "опозиция", изразът е "неформални сдружения". Хората отиват на митинга с разнородни и понякога несъвместими лозунги и искания. Част от плакатите отразяват тогавашната нагласа на много участници, че в България ще започне да се извършва преустройство, каквото протича в СССР от няколко години.

Това е първият свободен митинг на опозицията, откакто БКП е разгромила антифашистката опозиция в края на 40-те години. Датата е 18.11.1989 г.

Надписът "БРСДП (о)" - Българска работническа социалдемократическа партия (обединена), издигнат на 18.11.1989 г., е референция към лявата опозиция, унищожена от БКП в края на 40-те години. За разлика от плакатите, апелиращи към преустройство, този тук е призив към възстановяване на многопартийната система. БРСДП (о) действително е възстановена броени дни след този първи митинг на опозицията и през декември 1989 става един от съучредителите на СДС. Три месеца по-късно премахва от името си думата "работническа" и оттук нататък е известна като БСДП. В първата година от падането на Живков БСДП, заедно с БЗНС, е най-популярната и силна партия на новата опозиция.

Част от ораторите на първия митинг на опозицията от 18.11.1989 г. Отляво на дясно: икономистът Петър Гогов (зад микрофона), зоологът Петър Берон (с шапката), работникът Любомир Собаджиев (с каскет и брада), сценаристът Анжел Вагенщайн (с тъмните очила), неидентифициран участник, сатирикът Радой Ралин (говори пред микрофона). Спомените на очевидци са единодушни: инициаторът на този митинг е Анжел Вагенщайн (р.1922 г.), който по-късно преминава към БСП и никога не се отказва от левите си убеждения.

Отляво на дясно - йеромонах Христофор Събев (вижда се само част от лицето му, с очила зад Петър Берон), Петър Берон, актьорът Андрей Слабаков, Анжел Вагенщайн (с тъмни очила), поетесата Блага Димитрова (говори пред микрофона), Константин Тренчев ( с очила, вижда се част от лицето му), Александър Каракачанов (с наведена глава), Славомир Цанков. Две години по-късно Блага Димитрова (1922-2003) става първият свободно избран вицепрезидент на страната в двойка с Желю Желев (1935-2015) - също оратор на този митинг.

Малко преди думата да вземе Петър Гогов (вляво, с коженото яке), на площада пее Ангел Ангелов - Джендема - един от любимите изпълнители на тогавашния ъндъргаунд. В неговата песен "Край на живота от самото начало" се съдържа и следния стих: "Вашите кожи ще съхнат по стените". В изказването си Гогов призовава: "... и никакви кожи по стените!" Впоследствие думите му се изопачават дотам, че му е приписан и призив да се бесят комунистите. След известно време Джендема спира да изпълнява песента. Петър Гогов, който по-рано е лежал в затвора, остава встрани от обществения живот.

Химикът Румен Воденичаров, основател на Независимото дружество за защита на човешките права, говори на първия митинг на опозицията. Впоследствие се отдръпва от СДС и преминава в противоположния лагер, заявявайки се като националист. Но на митинга на 18.11.1989 г. той призовава да се върнат имената на българските турци. Част от участниците в митинга го освирква. В отговор той вдига ръка с разперени пръсти - емблемата на неговото дружество.

Голяма част от участниците в митинга подкрепят призива за връщане на имената на българските турци с вдигнати ръце с разперени пръсти.

Твърди се, че на първия митинг на опозицията са участвали близо 300 000 души. Хората са плътно прилепени един до друг, понякога не е възможно човек да се завърти наляво или надясно.

Обърнат наопъки официален портрет на Тодор Живков. До тази дата снимка на Живков виси във всички предприятия, канцеларии, заводи, стадиони, театри и училища. Живков е свален от поста си на 10 ноември 1989 г. с усилията не само на Москва, но и на трима негови приближени от ръководството на БКП - външният министър Петър Младенов (1936-2000), министърът на отбраната Добри Джуров (1916-2002) и министърът на външнополитическите връзки Андрей Луканов (1938-1996). Първите двама са членове на Политбюро, а третият е кандидат-член на Политбюро.

Група хора са се запътили към митинга на опозицията от 18.11.1989 г. с плакат, героизиращ Петър Младенов - член на Политбюро и външен министър на Тодор Живков. Самият митинг гласува "вот на доверие" на Петър Младенов, оглавил БКП след свалянето на диктатора. В онези дни, когато още не е ясно дали системата трябва да се облагородява или да бъде изтръгната с корен, Младенов е героят както на комунистите, така и на не-комунистите. Той върви по улицата без охрана.

Това е друг митинг. Той се провежда ден по-рано, на 17.11.1989 г., и по тази причина би трябвало да се нарича "първи". Но в 30-те изтекли години той така и не се сдобива с този етикет. Организиран е от БКП веднага след като опозицията е съобщила, че ще се събира пред Св. "Александър Невски". Тогава това не се разглежда като "издърпване на чергата". Хората за първи път са участници в една съвсем нова публичност. Някои отиват и на двата митинга, и това изглежда съвсем естествено.

Митинг на БКП пред централния вход на парламента, 17.11.1989 г. Хората са плътно прилепени един до друг.

Оперната прима Гена Димитрова говори на митинга на БКП на 17.11.1989 г. и изпява химна.

Плакатите не се отличават със същото идейно разнообразие, като на митинга на опозцията.

Ген. Добри Джуров, член на Политбюро и министър на отбраната, говори пред митинга на БКП на 17.11.1989 г. Казва, че на Пленума, на който е бил отстранен Живков, се е "чул и неговият глас". Приветстват го. Само месец по-късно на същите стълби пред парламента новият лидер на БКП Петър Младенов ще каже: "Най-добре е танковете да дойдат". По това време "идването на танковете" се асоциира неизменно с фигурата на Добри Джуров.

Момиче снима първия митинг на БКП след свалянето на Живков. От този момент нататък фотографи и наблюдатели редовно ще се катерят по дървета, паметници, автомобили, улуци, огради, бараки и улични лампи, за да видят с очите си огромните множества от хора, които заливат улиците на страната в следващите месеци.