Неизбежна ли е новата газова война между Русия и Украйна?

Последните пречки пред довършването на "Северен поток 2" отпаднаха след решението на Дания да допусне преминаването на тръбата в териториалните си води

Украйна подаде нов иск в Стокхолмския арбитраж с искане да се преизчисли ниската такса за пренос на руски газ през последните години. Претенциите са за около 12 млрд. долара. Така Киев се надява поне донякъде да компенсира загубите от очакваното спиране на преноса на газ за Европа в края на годината.

В Киев не вярват, че настоящият договор за транзит на руски газ за европейските потребители през Украйна ще бъде подновен. Не само, защото преговорите с посредничеството на Европейската комисия се провалиха в Брюксел през октомври, но и защото Дания разреши довършването на газопровода „Северен поток 2“.

Евентуалното прекратяване на транзита от 1 януари, по оценки на украински експерти, ще създаде трудности в България, Северна Македония и още няколко балкански държави, които първоначално ще изпитват затруднения да си осигурят нужните им количества. Българските експерти са убедени, че промяната на входната точка на газа няма да се почувства от потребителите в България.

Според изчисленията на Украинския център за икономически и политически изследвания обаче това ще доведе до 15-20 процента поскъпване на цената на синьото гориво за крайния потребител.

Кой е крив и кой прав?

Преди 10 години тогавашните премиерите на Русия и Украйна Владимир Путин и Юлия Тимошенко подписаха меморандум за намерение да сключат 10-годишен договор за транзит на руски газ за Европа през Украйна. След идването на президента Виктор Янукович на власт обаче, Тимошенко беше хвърлена в затвора за този си подпис и излезе едва след бягството на бившия украински президент в Русия. След революцията в Украйна „Газпром“ оттегли предложението си за ценови отстъпки и поиска 485 долара за 1000 куб.метра газ – почти два пъти повече, отколкото плащаха потребителите в ЕС. Оттогава Украйна не купува газ от Русия, а двете страни продължават спора си в Стокхолмския арбитраж.

След четиригодишно разглеждане на делото международните съдии отмениха принципа „вземи и плати“, според който Украйна трябваше да плаща не само за фактическото потребление на газ, но и за обемите, фиксирани в договора, които не е използвала. "Газпром" беше осъдена да плати на украинския си партньор "Нафтогаз" 4,6 млрд. доллара, но тъй като „Газпром" спечели арбитража за газовия договор, тази сума беше намалена до 2,6 млрд. плюс лихвите. Измина цяла година без Русия да се издължи, но в навечерието на изтичането на договора за транзит въпросът за парите отново стана актуален. Москва настоява Киев да се откаже от финансова компенсация срещу подписването на нов договор за пренос на газ към Европа.

Условията на Москва

Исканията си "Газпром" публикува след края на преговорите в Брюксел на 27 октомври, за които заместник-предедателят на Европейската комисия Марош Шевчович заяви, че е „разочарован“. В тях освен за уреждане на финансовия въпрос се поставя и искане за създаване на нова, независима от "Нафтогаз" компания, която да управлява газовата система на Украйна. Очаква се това да бъде направено до средата на декември.

"Москва и Киев трябва да се откажат от взаимните си претенции и да прекратят жалбите по договорите. Така страните ще възстановят баланса на търговските си интереси и ще могат да започнат на чисто деловите си отношения“, заяви президентът на „Газпром“ Алексей Милер. Той настоява и за отмяна на решението на Антимонополната комисия на Украйна от 2015 г. за злоупотреба с монополно положение от „Газпром“ на украинския транзитен пазар. До момента, за сметка на активите на „Газпром“ в Украйна и на дивидентите на някои негови компании, са погасени около 3,8 млрд. долара от наложената глоба.

"Отдавна сме се убедили, че няма нищо по-скъпо от евтиния руски газ", коментира руските условия шефът на "Нафтогаз" Андрей Коболев.

Според изчисленията на "Нафтогаз" благодарение на "специалната цена", договорена с Украйна, Русия е получила 46,6 млрд. долара. Това е четири пъти повече, отколкото „Газпром“ би получил, ако беше продавал на Украйна синьото гориво по същата цена като на Германия. Разликата от 33,6 млрд. долара се равнява на около 1/4 от БВП на Украйна.

Тактиката на Киев

Освен новото дело в Стокхолмския арбитраж Киев се надява да може да се възползва от решението на съд в Амстердам за арестуването на акциите на компанията South Stream Transport BV, която изгражда „Турски поток“, за да си вземе присъдените от Стоколмския арбитраж компенсации. Арестуването на акциите е резултат от разследване за измама при прехвърляне на акциите на South Stream Transport BV към Transgaz Krasnodar LLC, след като става ясно, че "Нафтогаз" е подала иск в холански съдилища.

Въпреки заявлението на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, че Русия не се отказва от транзита на газ през Украйна, в Киев никой не вярва, че договорът ще бъде преподписан преди изтичането си в края на годината.

Според украинския икономически коментатор Сергей Фурса Москва се опитва да прехвърли преговорите от икономическата плоскост, където преговорите се водят между "Газпром" и "Нафтогаз", на политическата. Русия може да изтръгне по-изгодни условия за себе си, ако около масата на преговорите седят Владимир Путин и Володимир Зеленски.

Директорът на енергийните програми в Украинския център за икономически и политически изследвания Владимир Омелченко смята, че е малко вероятно преговорите с посредничеството на Европейската комисия да успеят, тъй като Русия и Украйна имат коренно различни интереси. Киев предпочита дългосрочен договор, който би му осигурил предвидимост поне за 10 години напред, докато Москва иска да бави топката, докато „Северен поток 2“ бъде завършен и стане възможно доставките за Европа да заобиколят Украйна. Дори транзитът да бъде запазен, той ще бъде при много по-неизгодни за Киев условия, казва Владимир Омелченко пред Радио Свобода.

Според него Украйна трябва да транспортира поне 60 млрд. куб. м газ годишно, за да е рентабилна газопреносната ѝ система. Ако тя няма сигурност чрез дългосрочен договор, за нея ще бъде икономически неизгодно да поддържа газотранспортната си система и е по-добре да я изведе от експлоатация.

Експертът е категоричен, че „Северен поток 2“ не може да пренася същите количества газ, каквито се транспортират сега през Украйна. Газопроводът под Северно море е проектиран за 50 млрд. куб. м, докато украинските тръби могат да осигурят до 150 млрд. куб. м. годишно. Заради невъзможността на новите газопроводи да поемат пиковото търсене, т.нар. „пиков газ“ за страните от ЕС значително ще поскъпне, казва Омелченко.

Според украинския експерт изключването на Украйна е изгодно за Русия и за Германия, която иска да се превърне в основен транспортьор на руски газ за ЕС. Тъкмо затова Балтийските държави, Полша и Словакия се противопоставят на проекта „Северен поток 2“, който Омелченко определя като "ледоразбивач на европейското единство".

През последните години Украйна осигурява преноса на около 110 млрд. куб. м. газ за страните от ЕС, като получава за това около 3 млрд. долара транзитни такси. Това е с около една четвърт повече от разходите на Украйна за внос на газ.