Древногръцките автори пишат, че бизоните са били част от пейзажа на тракийските земи. Ловът им е бил забавление за българските ханове. Но през средните векове те изчезват от горите, за да се върнат в историческите си местообиталища в Източните Родопи в началото на XXI в.
Стадо от седем европейски бизона, известни и като зубри, тази седмица беше пуснато на свобода в района на ловен парк “Студен кладенец”, източно от Кърджали, след година адаптация зад ограда.
“Тъкмо отиваме да ги наблюдаваме и да ги нахраним”, казва пред Свободна Европа Христо Христов, координатор на проекта на екологичната мрежа Rewilding Europe.
Като им осигурява по едно хранене на ден, той се опитва да задържи зубърите в района, докато опознаят местността и свикнат със свободата. Животните са пристигнали от развъден парк край Зул, в германската провинция Тюрингия.Прекарали са първите си години в България зад ограда, за да се нагодят към местните условия.
“Транспортирането на животните на толкова дълги разстояния и адаптацията са най-трудната част”, казва Христов. Две женски са умрели почти веднага, но две малки са се родили от заселването на зубрите в България. Зубрите, най-едрите тревопасни животни, обитаващи Европа, са и най-чувствителни.
“Най-сложната част от програмата е да си намерят тяхната екологична ниша. И понеже тя е била празна между 8 и 10 века, вече е заета от други животни, това отнема много време”, разказва Христов.
Завършил е ветеринарна медицина в Стара Загора, но любовта към животните я носи откакто се помни. Първият му досег с тях е в кръжок за болести по дивите животни. Следва университет и Българското дружество за защита на птиците, сред чиито основатели е. Един от създателите е и на Природозащитен център Източни Родопи. Работил е по различни проекти за опазването на биоразнообразието в региона.
“Ние сме виновни за изчезването на тези видове с дейността си, с изсичането на горите, и ние сме тези, които трябва да дадем шанс на природата да се възстанови”, казва екологът.
Обезлюдяването на големи части от планината, дава шанс това да се случи.
Според Христов е несправедливо, че всички са чували за Серенгети или Йелоустоун, но малцина знаят за природата на Европа, защото животните ѝ отдавна са изчезнали или сериозно намалели заради разчистването на земи за заселване и земеделие и фрагментацията на горите.
Възстановяването на бизоните не е екзотика. Модерното схващане е, че ако се върнат едрите тревопасни, ще ги последват растенията, а те са дом на пеперуди, змии, гущери и всякакви насекоми, които подреждат мозайката на природата.
Христов е участвал е в картирането на грабливите птици в Природен парк Дадя, в Гърция, но повечето от времето си прекарва в Източните Родопи, където се опитва да възстановява редки породи домашни и диви животни.
Птиците са първата му любов. “Като студенти морето ни беше до колене. Вярвахме, че всичко е възможно“, разказва Христо за 80-те, когато се захваща с грижите за лешоядите в Родопите.
Европейските бизони свикват с новото си местообиталище край яз. "Студен кладенец"
Днес говори със същия ентусиазъм за зубрите - най-едрите тревопасни животни в Европа, те достигат до 500 кг:
“За разлика от американските бизони, които са прерийни животни, европейските са горски вид и е трудно да бъдат видени на свобода. Не са агресивни. Дори се страхуват от хората и се крият от тях зад дърветата”, казва той в отговор на въпрос дали зубрите са опасни. Все пак съветва туристите да не ги наближават повече от 50-100 метра, защото ще ги подплашат.
Живеят на стада около най-силното женско животно в групата. Малките остават с майките си две години след раждането си. Хранят се с трева и листа от дървета и храсти. В момента в Европа на свобода живеят малко под 6000 европейски бизона.
Връщането на зубрите е част от по-мащабна програма за възстановяване на дивата природа в Родопите, чрез която в източните части на планината се заселват диви коне, благородни елени и лешояди. “Почти сме върнали всички видове”, казва Христо Христов.
Той дълго мисли отговор на питането кой ще е следващият вид, с който ще се заеме: “Винаги ще има животни с проблеми - застрашени или изчезнали, които трябва да се върнат”.По думите му, обаче вероятно това ще е брадатият лешояд.
“Човекът с намесата си е довел до изчезването на тези животни, но природата много трудно може сама да се възстанови и затова пак е човешка грижа да поправим нещата”, казва той.
От думите му пред Свободна Европа става ясно още, че животните поглъщат целия му бит. “Като че ли не ми остава време за друго”, обяснява той.