Европейската комисия предлага мониторингът върху България по Механизма за сътрудничество и провекра (МСП) да отпадне. Това стана ясно във вторник, след като поредният доклад беше гласуван от колегиума на еврокомисарите.
Идеята на Брюксел е наблюдението на правосъдието и борбата с корупцията у нас да се поеме от Съвета за координация и сътрудничество, който беше създаден през септември от правителството. Звеното се оглавява от вицепремиера по правосъдие Екатерина Захариева. В него влизат представители на ВСС, административните ръководители на двете върховни съдилища, главният прокурор, правосъдният министър, вътрешният министър, председателят на КПКОНПИ и други.
Предложението на ЕК мониторингът да бъде прехвърлен в София ще бъде обсъдено със страните членки и Европейския парламент. Едва след това се очаква Европейската комисия окончателно да реши да прекрати наблюдението над България.
"Върховенството на закона е вътрешна отговорност"
"Отговорността за осигуряване на зачитането на върховенството на закона и безпроблемното функциониране на държавата е вътрешна конституционна отговорност на всички национални правителства към техните граждани. Това е отговорност и към Европейския съюз и останалите държави членки", се казва в решението на Европейската комисия, прието във вторник в Страсбург.
„Напредъкът на България по линия на Механизма за сътрудничество и проверка върху правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност е достатъчен за изпълнението на ангажиментите на страната, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС“, стана ясно от съобщение на Европейската комисия.
Тя смята, че по направените препоръки през 2017 г. е постигнат значителен напредък. Така България ще може на направи прехода към новия механизъм за наблюдение на върховенството на закона, съобщи източник от Еврокомисията.
Предвижда се новият мониторингов механизъм да е за всички държави-членки.
Не е ясно обаче кога ще влезе в сила. Приемането му е сред приоритетите на избраната за председател на ЕК Урсула фон дер Лайен.
„Още в началото на мандата си заявих, че бих искал механизмът за сътрудничество и проверка да приключи при тази Комисия. Осъществяването на тази амбиция винаги е зависело от изпълнението на всички изисквания в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност“, заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Според него през последните години България отбелязала впечатляващ напредък в изпълнението на препоръките на Комисията. Юнкер добавя, че успехите са достатъчни, за да се обмисли отпадане на мониторинга, ако страните членки и Европейският парламент са съгласни той да се замени с наблюдение на реформите на национално и европейско ниво.
"Остава още работа"
„Ще чуем внимателно становищата на Парламента и на Съвета, преди да вземем решение“, каза Юнкер, който напуска след няколко седмици поста си, за да го предаде на новоизбрания председател на Комисията Урсула фон дер Лайен.
Заедно с мнението, че България е напреднала достатъчно в реформите на правосъдието, борбата с корупцията и организиранета престъпност, Еврокомисията смята, че остава още работа, която трябва да се свърши.
По-конкретно Комисията посочва реформите, свързани с борбата с корупцията. Брюксел настоява за въвеждане на процедурите за отчетност на главния прокурор, обещани от правителството. Това се налага "включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт, в съответствие с препоръките на Венецианската комисия".
Венецианската комисия настоява от години у нас да има механизъм за разследване на шефа на обвинението, в случай че той е "извършил престъпно деяние".
Комисията отбелязва и неизпълнения ангажимента на българските власти да отменят възможността за автоматично отстраняване от длъжност на магистрати, когато срещу тях бъде образувано наказателно дело. ЕК настоява да се прекрати изискването от магистратите да декларират членството си в професионални сдружения. Изискването бе въведено с цел оказване на натиск върху членовете на Съюза на съдиите в България (ССБ).
Наблюдението в Румъния продължава
За разлика от България, Румъния ще продължи да бъде наблюдавана по механизма.
Според Еврокомисията през изминалата година има отстъпление по всички показатели за наблюдение, както по отношение на независимостта на съдебната власт, така и в борната с корупцията.
Брюксел започна да наблюдава София и Букурещ от 2007 година като механизмът бе условие за тяхното приемане в ЕС.